София, ноември 2019 г.

Менда Стоянова и Валери Симеонов се опитват да прокарат изменение на Закона на туризма, с което да създадат пречки пред всички хора, ползващи и отдаващи временно имоти под наем чрез най-големите електронни платформи за резервации в света. Без числа, без особени аргументи, без диалог.

Кирил Маричков, 1998 г., из “Моят свят”:

“...И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча…”

Обичам да чета новините от България. Правя го всеки ден. Понякога гледам “Панорама”. Често от различни точки на света.

Години наред слушам политическият елит да претопля една и съща манджа - газови проекти, газови трасета, атомни централи, виновни в енергетиката, неспирна грижа за образованието, науката и културата, повече пари за здравеопазване и т.н.

Често пъти общественото недоволство също върви по добре отъпкан път - недоволство от скъп бензин, скъп ток, парно, вода, дупки по пътищата.

И често пъти едни и същи лица играят различна роля - като в някакъв объркан филм. Един министър-председател хвърля папката за АЕЦ "Белене" на пода. И същият този министър-председател я възкресява от пепелта. Обществото пък го преизбира няколко пъти.

Един политически елит, който разбира развитието на икономическата и обществената среда с това да се прокарат едни тръби, да взимаме едни пари (ако може наготово) и не на последно място - да сложим по една “наша” фирма на входа и на изхода, за да усвояваме по-добре.

Докато слушаме същата плоча отново и отново, светът безмилостно върви напред.

Индия 2017 г., обикновен хотел в Делхи
Когато турист посети неголям хотел, обикновено преживяването на рецепцията е истинско изпитание. Цари суматоха. Често пъти работят няколко човека, дублиращи една и съща административна процедура - да запишат данните за туриста в едни големи хартиени регистри, напомнящи по размер на обкованото Евангелие в църквата. Реално това е административна процедура в Индия, въведена преди повече от две столетия.

Конституция на България, Чл. 19.
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива

Чета предложенията на Менда Стоянова и Валери Симеонов за изменение на Закона на туризма и не вярвам на очите си.

Всъщност вярвам. И знам, че е доста вероятно предложенията да се прокарат.

С две думи: искат да създадат административни пречки пред хората, които са проявили самоинициатива и са готови да споделят част от жилището си или цялото си жилище за някакъв период от време, с гости от цял свят, срещу някакво заплащане.

Налагат прегради и ограничения, спъват инициативата. В България има хиляди хора, които отдават имоти под наем през тези платформи. Кой ще им обработи заявките? Нови служители, допълнителна администрация?

Всеки, който ще отдава стая под наем през изредените платформи, ще трябва да се регистрира, да иска разрешение, да се реди на опашки, да обслужва чиновници. Безумно.

Та нима нашата държава се слави с бърза и смислена администрация?

Нима в смисъла за създаването на пречки пред свободната инициатива не се цели протекция на хотелиерския бранш, който имаше сравнително слаб сезон и понесе загуби покрай фалита на Томас Кук?

Нима допълнителната административна тежест не създава предпоставки за ежедневна корупция на дребно?

Ще си каже човек: Хм, сигурно искат да подобрят събираемостта на данъците? Ако беше така, може би са направили анализ на оценката от това действие? Всички тези електронни платформи извършват плащания към хората, които отдават имотите си през тях, единствено и само по електронен път. Напълно проследимо. Ако целта беше по-добра събираемост на данъците, не може ли този допълнителен административен капацитет да се ползва по-ефективно и да се хвърли в насока, в която да се проследят всички електронни плащания от тези платформи?

За съжаление, за повечето играчи с ДНК от Силициевата долина, България е прекалено малък пазар, за да си струва усилията. И създадените административни спънки биха ги накарали да оставят този пазар.

От загубата на такива огромни играчи губят преди всичко потребителите, губи потреблението, губи местния пазар. За справка: над 75 000 туристи в България са оставили рейтинги на Airbnb имоти в последните няколко години. По данни на Airbnb това е свидетелство за поне 110 000 резервации - осъществени успешно през платформата. Тези 110 000 са друг тип посетители, които не е задължително да искат да отседнат в хотел. 

Пазарът също губи възможността да придобие уникално ноу-хау от лидерите на gig economy като Airbnb или Uber.

Кадри, които работят за подобни компании, често се вливат в икономиката и впоследствие създават по-висока добавена стойност - работят за конкуренти или нововъзникнали бизнеси в същата сфера. Това развива средата.

Не бих искал да бъда защитник на една или друга корпорация. Този спор се решава най-добре от свободния пазар, от силите на търсене и предлагане. Но искам да се замисля къде ни водят подобни решения?

Ирландия и България, 1985
Икономките и на двете държави са приблизително еднакви по размер. България - с население 8.9 млн. Ирландия - с население от 3.45 млн. Ирландската икономика е с около 20% по-голяма от българската. (Данни: Световна Банка)

Ирландия и България, 2019

Ирландия - с население oт 4.83 млн. България - с население от 7 млн.

Ние сме в преход. Преход след преход. Ирландия - с лоби, гъвкава и агресивна данъчна политика (без да е единствено и достатъчно условие) привлече технологичните гиганти след 2000 година, които генерират блага, създават качествени работни места и плащат значителна част от данъците си в страната.

Ние още тъпчем на място с обещанията за голям шлем и малък шлем от проекти, все още губим обществената енергия  по проекти -които смея да твърдя - са дори неамбициозни и незадоволителни от гледна точка на това какво биха възвърнали на обществото.

За справка: годишният ръст на ирландската икономика в абсолютна стойност за 2017 спрямо 2016 надвишава 10 млрд. евро.  За 2018 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението на Ирландия е почти 10 пъти по-голям от българския.

С оглед на казаното горе, и без да съм експерт по геополитика или икономика, мисля, че амбицията на проектите и мерките, които се прокарват от политическия ни елит, не е възможно да ни осигурят добрия живот, който всички искаме.

Това е и цената, която всички плащаме за поредното аматьорско предложение. Това ни приближава към отминали епохи и времена.

А загубата на обществения ресурс и енергия по самопредизвикани проблеми ни прави по-неподготвени за съществения дебат, от който ще зависи бъдещето на идните поколения - климатичните промени, новите предизвикателства, свързани с навлизането на изкуствения интелект в различните сфери на живота и т.н.

“За кого бие камбаната?
- Камбаната бие за всеки от нас”

Ивайло Костадинов е експерт по растеж в малки и средни компании. Завършил е Технически университет - София. Правил е специализации в Stanford University и Harvard Business School. Понастоящем работи и живее в Лондон. Не е акционер в Airbnb.