План за пътна безопасност в столицата предлагат от Демократична България.

Той предвижда цялостно видеонаблюдение в София, като градът бъде покрит с високоскоростно видеонаблюдение, така че нарушителите да бъдат преследвани и глобявани без изключения и в кратък срок. За целта е необходимо да бъдат монтирани нови камери през 500 м., което ще струва до 20 млн. лв. Парите за закупуването на необходимата техника ще се възстановят от глобите само след няколко месеца. 

В Центъра за управление на трафика трябва да бъде осигурено и място за представители на СДВР, Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението (СДПБЗН) и Спешна помощ. Управлението на столичния трафик, включително колите със специален режим на движение и публичния транспорт, трябва да бъде осъществявано от една точка. 

Създаване на бързи автобусни линии. В София има бус ленти, но няма бързи автобусни (BRT) линии. BRT (Bus Rapid Transit) изцяло изолира бус лентата от лентите за автомобилите и увеличава в пъти скоростта на придвижване на автобуса. С въвеждането на няколко такива линии превозът по тези направления ще се доближи като скорост до този на метрото, но на много по-ниска цена.

Tрамвайни ограничители да бъдат поставени там, където такива все още няма и се налага трамваи и лични автомобили да споделят уличния профил, чакайки равнопоставено в задръстванията. 

Създаване на нова трамвайна линия тип леко метро (Light Rail), която да покрива цялото трасе на булевард „Тодор Каблешков“ със следния маршрут: започвайки от Овча Купел, през бул. „Цар Борис III“ (правейки връзка с трамваи №5 и №11), връзка с трамвай №7 при бул. „България“, МС „Витоша“ при бул. „Черни връх“ (правейки връзка с трамвай №10), МС „Г. М. Димитров“ при бул. „Драган Цанков“, 4-ти километър, правейки връзка с продължението на 3-тата метролиния и Червено знаме при бул. „Шипченски проход“ (правейки връзка с трамвай №20). Линията има капацитет да превозва над 65,000 пътници дневно – почти колкото е капацитетът на една метролиния. 

Разписание на градския транспорт в Google Maps – добавяне на разписанието на градския транспорт в Google Maps и други софтуери, с целенасочено старание да бъдат покрити най-популярните мобилни приложения. Отваряне на данните на градския транспорт за обществено ползване (open data). 

Споделеното пътуване, предоставено от услугите тип Uber, доказано намалява придвижването с личен автомобил в града. Спирането на Uber в София беше класически пример за лобизъм, след като руският му конкурент Maxim беше оставен да работи. С аргумента, че Uber не плаща данъци, на компанията беше забранено да оперира в България. В Киев например работят едновременно Uber, Lyft, Didi и Ola и много класически таксиметрови фирми. Връщането на Uber (ако българският пазар все още представлява интерес за тях) и създаването на по-конкурентна среда ще повиши качеството на услугата за частен превоз и ще даде възможност и на самите таксиметрови шофьори да работят при по-добри условия. И не на последно място, при правилно законодателство компаниите за споделено пътуване биха могли да се превърнат в големи данъкоплатци, с парите от които да инвестираме в пътна безопасност. Такъв пример ни дава Букурещ. 

Промяна на нормативната уредба, регулираща хоризонталната и вертикалната маркировка, изкуствените неравности и светлинната сигнализация, така че да бъде намалена максимално разрешената скорост, а категоричен приоритет да получат пешеходният и велосипедният транспорт, както и да има ясно регулиране на новите видове индивидуална мобилност – тротинетки и др.  

Хоризонталната и вертикалната маркировка са ключови за правилните решения на водачите. На много места в града такава липсва или е грешно поставена. Приоритетно трябва да инвестираме в коригирането и допълването ѝ чрез поставянето на знаци на липсващи места, както и в маркирането на пътното платно преди, а не след като тази маркировка е изчезнала. Подобрение на пътни елементи за безопасност. Необходимо е да бъдат поставени табла, визуализиращи скоростта на места с повишена честота на ПТП. 

Инвестициите в София в тротоари всяка година са незначителна сума на фона на целия бюджет на най-богатия град в България. Липсата на достъпни тротоари принуждава пешеходците да се движат по пътното платно, което е допълнителна предпоставка за ПТП. София трябва най-после да даде предимство на пешеходците пред колите като започне да инвестира много повече в рехабилитация на тротоари и в създаване на пешеходни пространства и зони с успокоено движение, каквито има в цяла Европа. 

София трябва да се стреми към по-равномерно разпределение на транспортните потоци, към изнасяне на транзитния трафик извън центъра и гъстонаселените квартали, както и към оптимални маршрути, съкращаващи времето, което гражданите прекарват в личните си автомобили.

От ДБ предлагат да бъдат довършени следните инфраструктурни проекти: 

Довършване на Софийския околовръстен път (СОП) – в момента СОП се строи в частта Младост – АМ „Тракия“, но завършването и на последния участък между Бъкстон и Люлин ще е факторът, който в действителност ще изнесе част от трафика от центъра на града към периферията му – към околовръстното шосе и Северната скоростна тангента. 

Неизградени булеварди – завършването на част от изброените булеварди е не само предизборно обещание на сегашната администрация, но и най-трайното решение за по-равномерно разпределение на автомобилния трафик в София: 

изграждане на бул. „Тодор Каблешков“;
изграждане на бул. „Източна тангента“ от Северна скоростна тангента до бул. „Асен Йорданов“;
връзка на Северна скоростна тангента с бул. „Илиянци“
пробив на бул. „Данаил Николаев“ от Сточна гара до Централна гара
удължаването на бул. „Копенхаген“ от бул. „Цариградско шосе“ до ж.к. Младост;
връзка на бул. „Брюксел“ от летището до СОП;
пробив на бул. „Пенчо Славейков“ от Пирогов до бул. „Инж. Иван Иванов“;
удължаване на бул. „Монтевидео“ до Люлин;
пробив от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до моста Чавдар (в момента тази връзка се осъществява по ул. „Черковна“, но с ограничен капацитет);
разширяване на бул. „Ломско шосе“ до СОП;
изграждане на Обелско шосе;
изграждане на бул. „Рожен“ (нов).

Интегриране на пътническите ЖП превози в транспортната мрежа на града с общо таксуване, виртуални табла и подобрени възможности за прекачване. ЖП линиите, идващи от Горна Баня, Волуяк, Кремиковци и Казичене трябва да бъдат „обърнати“ към кварталите, които прекосяват, за целите на крайградски и бърз вътрешноградски транспорт на големи дистанции.