Като "политическа измама" определиха от ДСБ първите 100 дни от управлението на новата власт.  

От партията обявиха, че всички парламентарно представени сили работят за размиване на границите между трите власти, затвърждава се партийно-политическия контрол върху съдебната власт и чадъра върху мафията и олигархията.

ДПС е скрит коалиционен партньор дори на правителство с участието на крайни националисти, а БСП само имитира опозиционно поведение, като участва във всички скрити договорки с властта, отбелязват от ДСБ.

"Видно е, че наследниците на комунистическата номенклатура работят добре заедно", подчертават те.

Ето и цялата позиция на партията без редакционна намеса:

Сто дни след поредните предсрочни парламентарни избори
Парламентът е безплоден:

Липсва управленска програма на правителството и мнозинството.

Липсва воля и капацитет за провеждане на реформи.

Увеличава се корупцията и се задълбочава партизанщината при назначенията в публичния сектор.

Предлагат се единствено лобистки законодателни поправки и мерки за увеличаване на административния рекет върху бизнеса и гражданите.

Затвърждава се партийно-политическия контрол върху съдебната власт и чадъра върху мафията и олигархията.

Това са сто дни на политическа измама.

Причината за управленската немощ е заложена още при сформирането на управляващото мнозинство и коалиционно правителство, които са без ясен идеологически код и общи ценности. Единственото, което обединява управляващите е “усвояването” на средствата от държавния бюджет и европейските фондове в интерес на ограничен кръг лица на олигархията. Това е и причината за запазване на традицията, етническата корпорация ДПС да е скрит коалиционен партньор дори на правителство с участието на крайни националисти. БСП също само имитира опозиционно поведение, като участва във всички скрити договорки с властта. Видно е, че наследниците на комунистическата номенклатура работят добре заедно.

Всички парламентарно представени сили работят за размиване на границите между трите власти, което е белег на авторитаризъм, прикрит зад демократична фасада. Основна цел е избирането на нов Висш Съдебен Съвет, който да избере следващ “Цацаров”, с оглед избягване на търсенето на наказателна отговорност от настоящи и бивши управляващи.

Най-голямата заплаха за националната сигурност остава неразследваната и ненаказана, повсеместна корупция. Декларираната като цел стабилност фактически се отнася до стабилността при разграбването на обществените средства.

Вътрешната сигурност при управлението на Бойко Борисов традиционно се влошава заради нереформираните системи, дебалансирано заплащане на служителите от полицията и от другите органи в МВР и сродни агенции, както и тежко демотивирани служители заради кадровата търговия с олигархията при назначенията на ръководни длъжности. Всичко това води до липса на обществено доверие към органите за сигурност.

Корупцията се проявява най-тежко в сферите на енергетиката и отбраната. Налице е консенсус между власт и парламентарна опозиция за възобновяване на грабежа чрез АЕЦ “Белене” и недопустими публични, лобистки скандали, свързани с превъоръжаването на българската армия.

Вместо управление, насърчаващо икономическото развитие и инициативата на гражданите, виждаме власт на агресивната посредственост и партийната номенклатура. Обществените поръчки се разпределят между тесен кръг лица, близки до властта, а корупцията се е просмукала на всички нива, защото отдавна “рибата се е вмирисала откъм главата”. Дейността на приходните агенции е сведена до изсмукване на последните ресурси от независимия бизнес и рекет срещу неудобните за властта. Аферата със суджуците е ежедневие във всички български градове и е олицетворение на начина, по който се управлява държавата.

Подготовката за Българското председателството на Съвета на ЕС се свежда до корупционните скандали около НДК, олицетворяващи принципа “много обичаме европейските пари, но не обичаме европейските правила”. Представените от правителството програма и приоритети за Председателството са пълни с клишета и лишени от визия за бъдещето на ЕС, както и на България и Балканите в Съюза.

Въпреки безспорния пробив в българо-македонските отношения, външната политика на държавата е опасно хаотична. От една страна наблюдаваме сервилно отношение към режимите на Ердоган и Путин, а от друга страна лицемерно такова към европейските ни партньори. Опитите за покровителствено отношение на България към държавите от Западните Балкани заплашват да компрометират напредъка в отношенията с Македония и изглеждат пародийно на фона на натрупаните проблеми. Амбицията за посредничество между Анкара и Берлин надхвърля възможностите на българското правителство и е пречка пред твърда обща европейска позиция срещу геополитическия рекет на Ердоган. Наблюдава се неадекватно поведение на Премиера и външния министър при международните визити.

Липсата на визия и капацитет за реформи се отразяват тежко в сферите на образованието и науката, културата и здравеопазването, където кризата продължава да се задълбочава. Има риск безхаберието да доведе до загуба на огромни европейски фондове и на шансовете за изпреварващо развитие в тези сфери.

Стоте дни на политическа измама, законодателно безплодие и задкулисно разпределение на порциите между управляващите и “опозицията”, в лицето на БСП и ДПС, обосноват нуждата от изграждане на истинска политическа алтернатива. Тази алтернатива трябва да отстрани и замени това порочно и вредно за гражданите на Републиката управление в централните и местните органи на властта.

ДСБ ще търси политически партньорства с формации, имащи сходна оценка и реакция към управлението.

Още по темата

21/07/2017

Политика

Партийни назначения застрашават енергийната сигурност, предупредиха от ДСБ