Темата за общата европейска отбрана и мястото на България по отношение на превъоръжаването и приноса ѝ към интегрирани отбранителни способности на Европейския съюз трябва да са сред акцентите на българското европредседателство догодина. 

Това смята президентът Румен Радев, който откри дискусия на тема „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“ в Централния военен клуб в София.

"В контекста на съвременните политически реалности и непредвидимата среда на сигурност Европа не може да си позволи да разчита на военната мощ на други субекти. Ако искаме силен Европейски съюз, неизбежно трябва да вземем съдбата в собствените си ръце и да работим за изграждане на интегриран отбранителен капацитет, чрез който да гарантираме сигурността си", заяви в речта си Радев. 

Според него интегрираната отбрана трябва да бъде основен приоритет и посочи, че в схващанията на военна мощ в ЕС са претърпели промени.

"Ако преди години военната сила в ЕС беше разглеждана като възможност за гарантиране на сигурност чрез неутрализиране на заплахите, то днес виждаме всеобхватен подход, при който лидерите разглеждат общата европейска отбрана като нов импулс за интегриране на Европа”, каза Радев и посочи, че годишните загуби, които търпи ЕС вследствие на фрагментацията на отбранителната индустрия на държавите членки, възлизат на от 50 до 100 млрд. евро.

Държавният глава смята, че страната ни трябва да се възползва от шанса на европредседателството и да бъде активен и отговорен участник в процеса по интегрирането на военните способности на държавите членки на ЕС.

"Ние трябва да бъдем гъвкави и прозорливи, за да отговорим на съвременните предизвикателства. В свят, в който глобалните играчи развиват своята военна мощ, не можеш да останеш само с инструмента на “меката сила”, смята още Радев.

По думите на президента, избраният от ЕС подход към обща отбрана чрез генериране на отбранителни способности и интегриране на изследователските структури и организации, ще доведе до обединяването на индустрията и на европейския отбранителен капацитет в бъдеще.

“Не можеш да бъдеш лидер, ако самият ти не си пример при идентифицирането на проблемите на сигурността и подходите към решаването им”, заяви Румен Радев, според когото проблем е собственото отношение към сигурността - "дали ще инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме собствения си суверенитет, или защото така искат или ни налагат нашите съюзници и партньори”. Той посочи, че инвестиционните решения, касаещи въоръжението ни, отекват извън границите на държавата и трябва да бъдат насочени към преодоляване на “технологичната бездна” между нас и нашите съюзници. 

Премиерът Бойко Борисов, който също взе участие във форума, заяви, че ако очакванията в Европа са, че ще има война, приоритетите трябва да бъдат сменени.

„Приемам темата с прискърбие. Когато в света започне да се говори за въоръжаване, превъоръжаване, надпревара във въоръжаването нищо добро не е постигнато в историята до сега“, обясни Борисов, според когото европейската дипломация търпи "огромни укори“.

„Само преди 6 месеца по време на Европейски съвет, включително и президентът Еманюел Макрон беше против общата европейска отбрана. За няколко месеца всички претъпяха метаморфози, защото видяха огромна заплаха и нови военни съюз“, коментира Борисов.

„Военните добре си дават сметка какво значи военен съюз Индия, Китай, Иран, Русия и Турция. Какъв отбранителен съюз ще има срещу този, ако се изпусне дипломацията и дойде време военните да го решават. Само брутният продукт на тези държави е по-голям от този на Г-7“, добави той. 

„Много е важно и благодаря на всички, че имаме обществен консенсус. Ако считаме, че ще има война и ще се готвим за такава, трябва да преориентираме държавата в такива условия. Въоръжение, армия, пари насочваме в тази посока. Но те не могат да стигнат за всичко. Ако това е консенсусът действаме по тази тема. Иначе милиард за това, за онова, доходи, доходи", подчерта Борисов.

„И на нас ни се иска всичко да стане, да не говорим, че трябва да подменим и ракетите, които имаме. Затова с Общата европейска отбрана започваме да мислим и откъде ще дойде противникът. Същият ли е южният фланг на НАТО с тези нови съюзи, като имаме предвид и отношенията между големите европейски държави и Турция. Имаше време, когато унищожавахме и ракети. Как ще се предпазим с няколко самолета? Какво ще правим, ако няма европейски план? Генерал Боцев трябва да направи план, да каже каква война ще водим, как да ги посрещнем, откъде ще дойдат“, коментира премиерът. „Щом слагаме тази тема – отбрана и почваме всички да говорим, че явно ни е страх, Европа очаква отнякъде нападение“, добави той.

Премиерът обърна внимание на мигрантската вълна, на тероризма. „Европа става под натиск. Нито можем да се справим с тероризма, атакуваха най-силните държави и успяха. Избори в Европа се печелят с анти мигрантска вълна. Тези, които са далеч от границата с Турция твърдят, че тя не била в ЕС. Ок, не е, но защо трябва да скъсаш с всички споразумения. На тях им е лесно, далеч са“, допълни Бойко Борисов. „Много можем да си говорим. Надявам се с дипломация и по-твърда ръка от европейските ни лидери. Поколенията са забравили какво е война. Европа не е подготвена. Тези държави, които са готови за война, при тях човешкият фактор не съществува или е пренебрежимо малък. В Европа един войник да загине е трагедия. И това е правилно, най-хуманно, ценим човешкия живот“, каза още той.

Още по темата

16/10/2017

Политика

В деня на авиацията: Новите изтребители разделиха политици и пилоти