Ивелин Николов: В Габрово не останаха обществени медии

OFFNews
12 октомври 2019 в 13:29 | 1280 |0

В Габрово не останаха обществени медии. Колкото и интересни събития да се случват в нашата община, нямаме кореспондентски пунктове на основните национални медии, като изключим БТА и националното радио. Това означава, че информацията, която получаваме, е или от социалните мрежи, където трудно може да се провери нейната достоверност, или като срещнем някого в града - от слухове".

Това заяви кандидатът на БСП за кмет на Габрово Ивелин Николов по време на организираната от него дискусия "Демокрация, медии, журналисти. Свобода и отговорност. Европа, България, Габрово". Той подчерта, че като журналист винаги се е притеснявал, че това, което стига до хората, може да не е вярно; че може да формира фалшиви нагласи.

"Журналистът има право да направи свой коментар. Не само има правото, но има задължението да има своя позиция. Но когато предоставя информация, тя трябва да е истинската и да има критерий коя информация е истинска", категоричен бе той.

В дискусията, организирана от Ивелин Николов, участваха евродепутатът от БСП/ПЕС Иво Христов; Милко Недялков и Александър Симов - журналисти и народни представители от ПГ на "БСП за България"; Маргарита Стоянова - журналист и кандидат за общински съветник в Габрово, представители на медиите и граждани.

Иво Христов: У нас все повече „опозиция“ се приравнява към „конспирация“, а това е белег на диктатура 

"В страната все повече хора се страхуват да заявяват свободно, че са причастни към опозицията. У нас все повече "опозиция" се приравнява към „конспирация“. Това е много характерно за една настъпваща диктатура - ако мислиш различно, значи нещо кроиш, правиш нещо нередно. Скоро и законът те погва." Това каза Иво Христов, журналист и член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му хората в България се страхуват.

"Когато обикалях страната в рамките на кампанията преди изборите за Европейски парламент, навсякъде мутри стояха около входовете на залите, в които се провеждаха събитията, брояха тези, които влизат и излизат. Хората ми доверяваха как са притискани и рекетирани, но винаги на излизане, мимоходом, тихо, защото вече не смеят да говорят за това. Върнахме се в атмосферата от преди 1985 г. дори, защото между 1985 и 1989 г. българите говореха все по-свободно", смята евродепутатът. Според него, преди въпроса за свободата на медиите, трябва да бъде зададен въпросът- има ли медии, тъй като в повечето областни градове те са сведени до няколко и едва оцеляват. 

"В зората на демокрацията имаше изобилие от вестници - възстановени заглавия от преди 9 септември; множаха се и телевизиите, и радиата. После те постепенно започнаха да изчезват. Най-напред хората започнаха да се отвращават от политиката, често лъгани, и я загърбиха" заяви той. По думите му на второ място капиталът е започнал да се концентрира в ръцете на различни олигарси и е ставало все по-трудно да получиш финансиране и да говориш свободно.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !