Изявлението на премиера Бойко Борисов след заседанието на Министерския съвет на 27 декември 2019г. за създаването на едно държавно В и К-дружество провокира Гражданската платформа „Изправи се.БГ” и лидера й Мая Манолова да анализират идеята му и да посочат колко тя е неадекватна.

В писмо до медиите става ясно, че експертите от Платформата прогнозират въвеждането на нов държавен монопол, без да е ясно как ще бъдат защитени правата и интересите на българските граждани при ползването на В и К-услугите.

Припомнено е, че съгласно чл.19 от Конституцията законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава потребителя. По този повод Манолова и нейните хора поставят 10 въпроса, на които премиерът Борисов трябва да отговори:

1. Всичките 45 В и К-дружества ли ще бъдат обединени в едно държавно дружество и как, след като само 15 от тях са със 100 % държавна собственост? Как държавата ще действа при останалите 30 дружества, чиято собственост не е държавна? Какви ще бъдат последствията специално за Столична община и гражданите на София, ако договорът за концесия, който изтича през 2025 г., бъде предсрочно прекратен?

2. Кога възнамерява да създаде новото В и К-дружество, след като Народното събрание е задължило министъра на регионалното развитие и благоустройство да представи проект за нов закон за регулиране на В и К-услугите за обществено обсъждане до 15 май 2020 г.?

3. Предвидено ли е в управленската програма на правителството и в коалиционното споразумение на управляващите подобна мярка на въвеждане на държавен монопол на В и К-сектора?

4. Колко ще струва на данъкоплатците реализацията на обявеното намерение за създаване на общо държавно В и К-дружество?

5. Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде реформирана или закрита, щом в страната ще има само едно държавно В и К-дружество? Ще отпадне ли водното регулиране от дейността на КЕВР и ако да, кой ще го осъществява?

6. Кой ще е органът, който ще следи за злоупотребата с монополизма и защитата на потребителите при ползването на В и К-услугите?

7. Въвеждането на държавен монопол във В и К-сектора ще подобри ли качеството на водоснабдяването и на питейната вода за гражданите, как ще се отрази на цените на услугата и на загубите, които в момента са над 60 %?

8. Ще бъде ли въведена единна цена на В и К-услугите за цялата страна, щом ще има едно В и К-дружество и кой ще я определя? Исторически, за последно при аналогична ситуация с едно В и К-дружество, това е правено от Политбюро на ЦК на БКП. Тоест, и сега ли това ще се прави от държавен орган и кой? Как и кой ще определя социалната поносимост на цената на В и К-услугите?

9. Защо Министерският съвет е приел Наредби за регулиране на цените и на показателите за качество на В и К-услугите за периода 2017-2021 г., съгласно които не се отчита от КЕВР (при определянето на цените) изпълнението на показателите от бизнес-плановете за първата и втората година от В и К- дружествата?

10. Защо има областни градове - Търговище, Кюстендил, Хасково и Пазарджик - на които все още не са одобрени бизнес-планове от КЕВР за периода 2017-2021 г., при положение, че повече от половината от времето от регулаторния период е изтекъл? Защо министър-председателят не е поискал от областните управители да изпълнят задълженията си по закон?

От „Изправи се. БГ“ припомнят, че държавата в лицето на МС и НС, ръководени от партията на Борисов в последните 10 години, има приети повече от 8 стратегии, планове, решения и други документи за В и К-сектора:

1. Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, валидна до края на 2037 г., приет с Решение на Народното събрание от 21.11.2012 г.

2. Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение на Министерския съвет N 269 от 07.05.2014 г.

3. Закон за регулиране на В и К-услугите, приет на 20 януари 2005 г., в който са направени 12 изменения и допълнения. Последното е от 18 септември 2018 г.

4. Междувременно са приети още: Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации”; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”, План за развитие на инфраструктурата във водния сектор и др. нормативни документи;

5. Преди две седмици, на 13 декември 2019 г., има приети и две решения на Народното събрание, относно:

5.1. „В срок до 15 май 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството да подготви и да обяви за обществено обсъждане Проект на закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.“

5.2. „Министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира 2 пъти годишно – през юни и декември – Народното събрание за напредъка по изпълнение на Плана за действие за изпълнение на мерките към Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014 – 2023 г., и при необходимост да предложи на Министерския съвет актуализация на Стратегията.“

Манолова и хората й от Платформата настояват да се изясни защо на базата на тези актове на висши държавни органи не е осъществен контрол в продължение на повече от 10 години от премиера, председателя на НС, КЕВР и други институции, за да се предотврати водният режим в страната, и има ли кой да ги накаже?