Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) настоява президентът Румен Радев да наложи вето на закона за противодействие на корупцията, който беше приет окончателно преди ваканцията на парламента. 

С текстовете беше създаден нов антикорупционен орган - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, която ще контролира лицата, заемащи висши публични длъжности. Председателят на новия орган ще се избира от Народното събрание и в нея ще се влеят няколко действащи структури - комисията за конфискация на имущество (КОНПИ), комисията за конфликт на интереси, която придоби популярност със скандалите около тефтерчето за поръчки на Филип Златанов, екипи от Сметната палата и ДАНС и аналитичното звено БОРКОР.

Един от мотивите, с които АКФ настоява за вето, е че законът създава рискове за нарушаване на конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, както и на основните права и свободи на гражданите. 

Очакванията от новия антикорупционен орган може да не се оправдаят, тъй като той няма да разполага с адекватни за целта разследващи правомощия.

"Основната критика към закона е относно механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, като отсъства обаче именно разследващата функция. Без пълноценно и ефективно разследване на корупционните престъпления като в рамките на това производство се събират доказателства, които могат да бъдат използвани в един наказателен процес, не би могло да има ефективна борба с корупцията. Очевидно с приетия закон се цели създаването на една привидност – да се претендира противодействие на корупцията, като в същото време не се създава необходимата институционална инфраструктура за това. Според приетия закон се оказва, че корупцията е преди всичко форма на административно нарушение (конфликт на интереси) или на неоснователно обогатяване, а не тежко престъпление, което ерозира самия фундамент на държавното управление", се посочва в становище на АКФ.

От фонда припомнят, че някои от структурите, които ще се влеят в новата комисия, с нищо не са доказали своята ефективност през годините. Това поставя под въпрос дали се търси реален ефект от борбата с корупцията. Според АКФ ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта може да бъде постигната с действащи към момента органи, каквато е прокуратурата.  

Друг проблем в закона е процедурата за избор на председател и членове на комисията, който ще става с обикновено мнозинство от Народното събрание. Това позволява управляващото мнозинство да получи пълна доминация в състава на органа.

"По този начин се нарушава независимостта на органа и се създават условия за концентрация и злоупотреба с власт. Предложените от АКФ в рамките на обществената консултация по законопроекта процедура за избор с квалифицирано мнозинство или хибридна процедура по формиране на състава на органа с участието на президента, не бяха възприети от вносителите на законопроекта и от законодателния орган. Възлагането на новия орган на контролни и санкционни правомощия, които съществено засягат правната сфера на личността, изисква да са осигурени гаранции за независимост на институцията, както и съобразяване с принципите на правовата държава и на разделението на властите. Очевидно изборът на председателя и членовете на комисията с обикновено мнозинство от парламента, не дава такава гаранции", се посочва още в становището.

От фонда смятат, че "едностранното налагане на волята на управляващото мнозинство при приемането на закона", не отговаря на отправените препоръки от последния мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В него е посочено, че „ключов аспект ще бъде назначаването на ръководството на новата институция в рамките на открита и прозрачна процедура, за да се създадат условия тя да се ползва с широко доверие във всички слоеве на обществото, както и сред държавните служители.“ 

В новия закон няма механизми, които да защитават подателите на сигнали за корупция. Според фонда изискването за пълен обем лични данни от сигналоподателите крие сериозни рискове за тяхната сигурност.

Крайният ефект от това законодателно решение ще е негативен най-малко в две посоки – поради заплахата от санкции, гражданите и организациите ще бъдат възпирани да подават сигнали; дръзналите да съдействат на органите, ще бъдат подложени на натиск и заплахи, от които не винаги ще могат ефективно да се защитят.

Налице са сериозни рискове, това законодателно решение да се ползва за упражняване на цензура върху медии и рубрики, ангажирани с разследваща журналистика. По този начин свободата на словото и на медиите също е заплашена. 

Законът не е уредил и достатъчно ефективна процедура при попълването и подаването на имуществените декларации, която да гарантира пълнота и достоверност на подаваната информация. Липсват достатъчно гаранции за пълнота при подаване на информацията за собствеността на юридически лица или други субекти, които са регистрирани в зони с преференциален данъчен режим (офшорни зони).

На практика, законовите изисквания могат лесно да бъдат заобиколени, ако задължените субекти имат регистрирани или участват в собствеността и управлението на офшорни фирми. Поради тази причина законът не може да постигне целения ефект и по отношение на изискването за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични длъжности, се посочва още в становището.

Несъвършенства има и в уредбата за отнемане на незаконно придобитото имущество. На първо място, законът не се съобразява с препоръката в доклада по МСП от януари 2017 г., където изрично се препоръчва да се преосмисли предложението КОНПИ да бъде разформировано и обединено с други органи. В доклада по МСП от ноември 2017 г. също се отбелязва, че е „важно да се гарантира, че тези промени не поставят под въпрос постигнатия вече напредък в тази област и способността на институциите да запазят положителната тенденция, наблюдавана до този момент.“

В самото производство пред Комисията се съдържат сериозни рискове за засягане правата на гражданите, смятат от Фонда и допълват, че това може да се изрази в необоснована репресия срещу гражданите. Няма предвиден законов механизъм установеното несъответствие от 20 хил. лв., както предвижда законът, да бъде оспорено пред независимия съд, преди да се започне процедурата за цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имущество.

От фонда допълват също, че:

От друга страна, установената презумпция за незаконност на имуществото, за което изрично не е доказана законността на източника на доходи, възлага една прекомерна административна тежест на гражданите. Де факто се изисква от всяко лице да поддържа собствено деловодство и архив на сделките и доходите, за да може във всяко време да докаже пред органа законността на своите доходи и имущество. Това изискване противоречи на основния принцип на правовата държава, че всичко, което не е изрично забранено със закон, е позволено за гражданите. По същество предвидената в закон процедура влиза в колизия с конституционния принцип на правовата държава. 

Законът предвижда и прилагане на СРС при оперативно-издирвателна дейност. Това води до предпоставки за злоупотреба с власт, тъй като новият орган има за цел проверка на имуществените декларации, установяване и превенция на конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество. "Използването на СРС и други оперативно-издирвателни средства е по начало прерогатив на разследващите органи и не следва да се разширява до случаи, извън целите на наказателното производство. В този смисъл има редица осъдителни за страната решения на Европейския съд по правата на човека. Изрично е предвидено, че СРС могат да се ползват при получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са извършили прояви на корупция, които не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство. СРС могат да се ползват и при получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за корупция, в които са участвали лица, заемащи висши публични длъжности. По този начин се създава предпоставка за засягане на основни конституционни права и свободи на гражданите, без да са предвидени адекватни защитни механизми срещу злоупотреби. Не става ясно от текста на закона, след като използваните СРС няма да могат да бъдат ползвани в рамките на наказателния процес, за какво всъщност ще бъдат използвани. АКФ счита, че прекомерното разширяване на възможностите за използване на СРС влиза в колизия с гарантирани основни права и свободи на гражданите, нарушава принципите на правовата държава, и е самостоятелно основание за налагане на вето на приетия закон", категорични са от фонда.

Новият закон запазва порочните практики при установяване на конфликта на интереси, като са пренесени механично текстовете от действащия закон. По този начин ще се запазят формалните проверки, неефективността и селективността при подхода в работата на КПУКИ. В началото на 2017 г. Европейската комисия е констатирала неефективната работа на тази комисия, като в същото време правителството не е предприело действия за отстраняването им. В доклада от януари се посочва, че „По отношение на скандалите, станали обект на голямо обществено внимание, като например този от 2013 г., свързан с Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, не се предприемат ясни и решителни последващи действия.“

В същото време, новата уредба се явява отстъпление от досегашната – по отношение възлагането проверката за конфликта на интереси на служителите в администрациите, които не заемат висши държавни длъжности, на инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията.

"Тази предвидена децентрализация на проверките крие сериозни рискове от злоупотреби. От една страна, инспекторатите нямат изградена експертиза за осъществяване на проверка на имуществените декларации и за конфликт на интереси. От друга страна, в много институции е създадена практика инспекторатите да се използват за политически поръчки за отстраняване на неудобни служители. В същото време, няма законови гаранции за интегритета на самите инспектори, които ще осъществяват тези функции. Не са създадени и гаранции срещу неизбежната проява на противоречива практика по установявана на конфликт на интереси, като се има предвид децентрализираното осъществяване на проверките от различни инспекторати", заявяват от Фонда.

Още по темата

09/01/2017

Темида

Бивш съветник на президента осъди прокуратурата за 48 хил. лв.

05/04/2016

Общество

За година комисията "Златанов" намери конфликт на интереси само при 4 души

19/07/2013

България

SMS от ББ до ЦЦ и И.Ф.: Защо правите тези простотии?