Заплатите на духовниците от всички религии ще бъдат изравнени с тези на учителите и ще бъдат поети от бюджета.

Това обеща премиерът Бойко Борисов след спешна среща в Светия синод. По-рано Българската православна църква излезе с позиция срещу два проекта за промени в Закона за вероизповеданията. Единият е на ГЕРБ, БСП и ДПС, а другият - на "Обединените патриоти". Острата позиция доведе до срещата между премиера, представителите на парламентарни партии и БПЦ.

След разговорите в Светия синод премиерът обяви, че се стигнало до консенсус - промените да не се изтеглят, а да се преработят преди окончателното  им приемане. "Между първо и второ четене, през тези близо 20 дни, с работната група, в която още днес се включват 5 митрополити, да отрегулираме всичко, което сме се разбрали, за да може на второ четене да се приеме закон, който да бъде приемлив", каза Борисов.

Преди срещата в Синода темата беше коментирана и в парламента.

"В Закона за вероизповеданията, който е подписан от председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС, няма притеснения. Има чисто технически и редакционни моменти в някои от разрешителните уведомителни режими, които са залегнали", коментира лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, като после добави, че реалните критики били към проекта на "Обединените патриоти". 

От позицията на Синода обаче ясно се вижда, че има сериозни резерви и към двата законопроекта. 

"Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата, по необходимост следва да бъдат предложени за широка обществена дискусия или най-малко с вероизповеданията, преди внасянето им в Народното събрание", се казва в становището на Синода.

По повод законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС, Синодът има остра позиция срещу предложенията, които въвеждат нови и много по-големи правомощия на Дирекция "Вероизповедания". 

"Увеличаване на контролните правомощия на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията, е грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията", се казва в позицията, като се подчертава, че така вероизповеданията изпадат в "свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган".

Според проекта на ГЕРБ и опозицията се забранява религиозните общности и институции да получават от чужди държави и лица финансиране за свещенослужители и служители в религиозни институции. Целта била така да се ограничиот евентуално участие на чужди граждани в религиозни служби. БПЦ възразява срещу такова ограничение.

Текстовете предвижат регистрираните вероизповедания да правят финансови отчети за всяка изминала календарна година. А тези, които имат държавна субсидия, ще бъдат проверявани от Сметната палата. Синодът обаче видя проблем и с това. 

Държавна субсидия се предоставя на вероизповеданията, към които принадлежи не по малко от 1% от населението на страната на база на самоопределението от последните избори.

Сумата за субсидиране се определя ежегодно с държавния бюджет на страната. Тя ще се разпределя на базара на това колко хора са се самоопределили като изповядващи даденото вероизповедание и ще е по на 10 лв на човек. Сумата обаче не може да бъде повече от 15 млн, лева. Това е и един от проблемите според Синода.

"Това означава, че мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв. При 4 374 135 милиона православни, ако няма прагът от 15 000 000 лева, както се предлага в проекта на народните представители Цв. Цетанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева. Следователно съобразно числеността си православните ще получат много по - малко от мохамеданите Затова следва да се приеме друг, принципен начин на разпределение на субсидията, който да е пропорционален на членовете на вероизповеданията. Предоставените 15 000 000 лева, имайки предвид броя на свещениците и служителите в БПЦ, ще стигнат, и то не напълно, единствено за заплатите, като се съобрази начинът, по който ще се разпределя текущата субсидия.", пише в позицията им.

Ръководството на съответното вероизповедание пък ще трябва до края на януари всяка година да направи разпределение на субсидията - за текущи и за капиталови разходи. Разпределението трябва да бъде представено на дирекция "Вероизповедания" към МС чрез декларация.

Сумата, определена за текущи разходи, ще трябва да се използва целево - за покриване на разходи, за възнаграждения на свещенослужители и служители на религиозните институции, за техни образователни дейности и за поддръжка на гробищни паркове. Самата тя ще се изплаща от дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет и ще се дава на 4 части - до 30 април, 30 юни и 30 септември ще се изплаща по 20 % от общата сума, а до 20 декември пък останалите 40 на сто.

Частта от субсидията, определена за капиталови разходи са за строителство и ремонт на храмове, манастири и прилежащите им сгради, на духовни училища и духовни. Парите, отделени за това ще се съхраняват и разходват чрез сметка за чужди средства на Министерския съвет.

В позицията си Синодът остро критикува и предложението на "Обединените патриоти" за промени в същия закон. 

Текстовете на "патриотите" определят кои хора и при какви условия могат да са проповядващи духовници. Според текстовете това трябва да са "български граждани, завършили училищното и висшето си образование в България". Религиозните общности нямат право да възлагат проповеди на духовници от чужбина. Изключение се допуска, когато е било направено съгласуване с дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. Такова съгласуване ще трябва и при участие на чужденци и при дейности за набиране на пари. Предвидени са и глоби при неспазване на тези норми.

"Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави и гражданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от централните им ведомства. При БПЦ-БП този проблем не съществува, което не означава, че Българската православна църква не следва да апелира за запазване на религиозния мир в страната и ненамеса в делата и на останалите изповедания", казват в позицията си от БПЦ.

Те предлагат още вероизповеданията да декларират пред дирекция "Вероизповедания" на МС и пред Сметнала палата всяко дарение или наследяване на имущество от юридически лица.

"В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от учението и вътрешното (канонично) право на Църквата, и не може да бъде предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт.", смятат от Синода. 

Освен това идеята на "патриотите" е регистрираните вероизповедания да декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина. Синодът обаче не е съгласен.

"Категорично е възражението срещу деклариране на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е грубо погазване на конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции. Това не се е случвало спрямо Църквата и другите вероизповедания дори и във времето на тоталитарния режим в България", казват те.

Законът предвижда още месечните заплати на свещенослужителите да не могат да надвишават средното възнаграждание на педагогически специалист, а на другите служители в религиозните общности не трябва да е повече средната заплата на служителите в обществения сектор.