Паргов: Страх от нагнетеното напрежение ли налага разхлабването на мерките?

Не разбрахме дали щабът счита, че опасността от вируса COVID-19 е отминала. На още много въпроси търсим отговори от правителството, заяви лидерът на БСП-София

OFFNews 02 май 2020 в 14:33 10467 6

Страх от нагнетеното напрежение в обществото ли налага разхлабването на мерките срещу опасността от вируса COVID-19. Това попита лидерът на БСП - София и председател на групата на социалистите в СОС Калоян Паргов по време на участието си в сутрешния блок на телевизия "Европа".

Той добави и още един съществен въпрос по отношение на промяната в изнасянето на информация пред обществеността от Националния оперативен щаб от тази сутрин:

"Експертите там считат ли, че опасността от вируса е отминала, за да спрат редовните сутрешни брифинги? И смятат ли, че информирането чрез прессъобщения би било достатъчно ефективно, при положение че в последните почти два месеца даваха пресконференции всеки ден по всяко време?".

Според Калоян Паргов Националният оперативен щаб дължи обяснение на обществото за ситуацията с коронавируса в мометна, защото начинът, по който бяха спрени всекидневните сутрешни брифинги предизвиква още много въпроси.

"Нека да направят пресконференция, на която ясно да заявят, че опасността намалява и ще продължи да спада прогресивно, призова той. - Да обяснят, че не трябва да се тревожим, защото страхът у хората е голям. Особено у по-възрастните. Тъй като още в началото информацията за непознатия вирус беше така поднесена, че COVID-19 се оказа огромна заплаха именно за възрастовата група над 60 години и особено с придружаващи заболявания. А младите помислиха, че тях не ги лови. Така се получи сблъсък между млади и възрастни в обществото. Специално гледах изследвания, които показват тези данни".

Според председателя на БСП - София тепърва ще трябва всички да преодоляваме освен социално-икономическите последици от вируса, наложил социалната изолация, и много сериозни психологически.

"В най-общи линии здравните мерки досега бяха адекватни, каза Калоян Паргов. - Разбира се, на моменти имаше хаос и объркване - една мярка беше налагана, после отменяна, след това пак налагана, доуточнявани бяха заповеди. Но и напрежението и стресът върху отговорните лица бяха огромни. И това трябва да го имаме предвид".

Калоян Паргов отбеляза също, че на този етап разпространението на вируса в България не е в такива мащаби, в каквито е в други европейски страни, както и в САЩ. Според него това се дължи на бързината, с която бяха наложени здравните мерки, а също и на дисциплината на гражданите, които в началото стриктно спазваха социалната изолация.

"БСП, като опозиция, нито веднъж не си позволи да подцени работата на ген. Мутафчийски, въпреки че в един момент щабът имаше два центъра - заедно с този на медицинския съвет, коментира Калоян Паргов. - Освен въпросите около разхлабването на мерките, има и много други съществени неясноти. И те са свързани със социално-икономическите мерки. Много по-лесно щеше да бъде, ако правителството беше отделило по една минимална работна заплата безвъзмездна помощ на всеки, останал без работа или в неплатен отпуск по причина на извънредното положение, за времето, в което продължава то. По примера на Гърция. Там дадоха по 800 евро на всеки пострадал от мерките срещу коронавируса работещ гражданин. Тук правителството предложи мярката 60/40 и предизвика дебати, а в крайна сметка се оказа, че съотношението е 80/20 с осигуровките. Друг вид помощ от управляващите бяха безлихвените кредити. Ако човек е трайно безработен и не се очертава реална перспектива за заетост през следващите месеци, за колко време ще му стигнат тези 1500 лева и как ще ги връща в един момент? Има нещо парадоксално тук - Гърция беше пред фалит и отпусна безвъзмездно по 800 евро за пострадалите от кризата граждани, а правителството в България през последните години постоянно се хвали със стабилни макроикономически показатели, ниска безработица, излишъци, ръст на БВП, а предлага кредити в помощ на хората. Тоест - къде е истината в цялата работа? Ако държавата е стабилна, има ръст, средства, излишъци - тогава какъв е проблемът да се погрижи за хората в нужда? Или се оказва, че България реално не е имала и няма такива показатели? Кое е вярно?".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7014

6

Диди

04.05 2020 в 09:22

Овлдяли сме били на време разрастването на епидемията у нас и сме били постигнали по-голям успех от редица други страни в ограничаването и. Това са празни приказки. Разхлабването на ограниченията днес опровергава подобно твърдение, защото няма логично обяснение защо се прави това, като нищо не се е променило в поведението на епидемията у нас. Пак се заразяват и умират хора всеки ден. И това ще продължи до неизвестно кога, даже някои казват вероятно с години, та даже и ваксини не могат да помогнат, тъй като вирусът непрекъснато мутирал. Излиза , че се действа на хавая. Не в зависимост от поведението на вируса, а от настроението на хората. И това се отчита за успех.

23293

5

Стефан

04.05 2020 в 03:56

Е, и това е демагогия. Борисов, меко казано, се осра.
Тъпото е, че опозицията му се държи също толкова безпомощно и глупаво. Жалка история. Една и съща тълпа празно говорещи.

2400

4

Стик

03.05 2020 в 14:06

Др. Иван Костов, главен асистент по „Политическа икономия“ в Центъра за идеологически дисциплини (ЦИД) към ВМЕИ „В.И.Ленин“, е бил кандидат-член на БКП: „Според Протокол № 22 от заседанието на Партийното бюро на ППО на Центъра по идеологически дисциплини при ВМЕИ „В. И. Ленин“ от 27.02.1989 г.: „По точка 3-та от дневния ред бяха обсъдени кандидатурите на: гл. ас. кин Цачо Йотов Милчев, гл. ас. кин Иван Асенов Илиев и гл. ас. кин Иван Йорданов Костов за участие в конкурс за доцент към кат. „Политическа икономия“. След обсъждането бюрото реши: гл. ас. кин Иван Йорданов Костов не е член на БКП, но е планиран за прием от 1988 г. Проучвателният етап е почти приключен. В границите на един месец кандидатурата му ще бъде поставена на обсъждане от партийното събрание.“ - Антон Тодоров, в-к „Монитор“, 13.11.2015 г.(https://www.monitor.bg/bg/a/view/65453-И-все-пак-Костов-е-бил-кандидатчлен-на-БКП)

10571

3

Hissarion

03.05 2020 в 07:43

Адекватни въпроси от страна на Паргов.

3214

2

rubisco

02.05 2020 в 19:44

# стик
Ха ха ха Мавъра е гений ,лекарите и преподавателите с минимална,всички инженери- таксиметрови шофьори а учените- сервитьори! Тумба лумба ихаха, чалга да се вихри, а спортистите-охрана. Демокрацията на простолюдието, така желана.

2400

1

Стик

02.05 2020 в 19:00

Тодор Живков: „Социализъма е едно недоносче. Ето това е самата истина – недоносче.“ (www.youtube.com/watch?v=zIHVSCcXolw)
България, под ръководството на БКП и на др. Тодор Живков, е успяла да фалира три пъти - през 1960 г., 1977 г. и 1987 г. Тодор Живков: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши.“ Петър Младенов заявява пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”.