Реформаторите няма да подкрепят правителство на малцинството

Ивайло Анев
09 октомври 2014 в 16:30 | 1832 |11

"Няма да подкрепим правителство на малцинството. За да има реформи, трябва да има ясно мнозинство в парламента", обяви на пресконференция на лидерите на Реформаторския блок Радан Кънев.

След като има гаранции за реформи, едва тогава ще обсъждаме кои ще са премиерът и министрите, обясни той.

Съюзът се обяви против кабинет на малцинството и излезе с декларация, в която заяви готовност за участие в коалиционно реформаторско правителство. Блокът обаче поставя четири условия за включване в него.

Едното е коалицията да не разчита на мнозинство, в което участват партиите, подкрепящи миналия кабинет.
Реформаторите искат ГЕРБ да сключи публично и детайлно споразумение за кабинета, да даде гаранция за безусловна европейска ориентираност и да включи в програмата на кабинета конкретни реформи със срокове на изпълнение.

Блокът очаква това да са реформи в съдебната и образователната система, бързи решения за връщането на доверието в банките, мерки за справяне с демографската криза и реформа в Изборния кодекс.

Реформаторите заседаваха повече от два часа по позицията си в пълен състав. Това стана ден след като опитът за формиране на декларация по офертата на ГЕРБ се провали, тъй като лидерът на ДСБ Радан Кънев отказа участие.

Днес лидерите на Реформаторския блок се обединиха около тезата, че единството на Реформаторския блок е основа за дългосрочното развитие на формацията. В декларацията си обаче те отчетоха, че ако личните амбиции бяха отстъпили на общата цел, резултатите на изборите са щели да бъдат още по-сериозни.

Лидерите на партиите от РБ не изключиха партньорство с Патриотичен фронт и партията на Николай Бареков, като посочиха, че мандатоносителят решава от коя формация да поиска подкрепа.

"Ако правителството се сформира с мандат на ГЕРБ, тяхна работа е да осигурят кворум в парламента", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Меглена Кунева пък посочи, че при разговорите с ГЕРБ ще се търси къде има допирни точки между двете политически формации. "Разликите всички ги знаем", добави тя.

Препоръчани материали
EDIN TUR4IN 10.10 2014 в 08:28 15
+ 30
- 1
Кой е най-големия комунист в България ? – Живков. #
Кой комунист е най-верния заместник на Живков ? – бодигарда на Живков ! # Кой гласува за бодигарда на Живков ? - българите ! # Защо ? – защото са по-глупави от торния червей ! # Това ли е дясната европейска реформа ? – HE, това е съветска перестройка . . .
EDIN TUR4IN 10.10 2014 в 08:27 14
+ 27
- 0
Кой е най-големия комунист в България ? – Живков. #
Кой комунист е най-верния заместник на Живков ? – бодигарда на Живков ! # Кой гласува за бодигарда на Живков ? - българите ! # Защо ? – защото са по-глупави от торния червей ! # Това ли е дясната европейска реформа ? – HE, това е съветска перестройка . . .
Тоди 09.10 2014 в 19:04 13
+ 40
- 2
"Лидерите в дясната формация са се обединили зад позицията си, че бъдещото правителство трябва да е скрепено с ясно "КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ"."

Е те това "КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ" ша утепа Тиквето и ша дигне "кръвното" ..... ша требва и папата да дофтаса да го успокоява .... нема да стигат патриарх, мюфтия и равин....
LudLustrator 09.10 2014 в 19:04 12
+ 18
- 16
Трябва да си тъп като милиционер, за да хванеш на хоро с гробари, ще се състави правителство на малцинството и всеки ще се прави на ощипан, ама колко време ще издържи -> а на следващите избори, дали ще са в парламента тези които подкрепят Кратунчо -> а те ще са скоро, повечето няма да могат да си осребярят разходите за изборите, ама от тук на татък все ще е така до ЛУСТАРЦИЯ_та!!!!
Професор Балкански 09.10 2014 в 17:34 11
+ 3
- 44
БРАВО, spirit-е! Забиваш им ИНТЕЛИГЕНТНО на западняшката Пета Колона.

Както писа най-добрата българска жуналистка в своя нов текст "Маймунарникът на задкулисието":

"Изоставен

Татяна Дончева: „Парламентът е разкъсан, има много голямо присъствие на партии, които са по-скоро митингови, отколкото за работа. Щом хората искат такъв концерт – нека да го видят. Аз смятам, че това, което ще се получи като ефект на парламентарната сцена, ще е по-ужасно от предишния - гласовити хора, които могат да псуват, да плюят, но в никакъв случай не са пригодни за законодателна дейност. Искаме този парламент и неговите участници да имат достатъчно дълъг живот, за да стане ясна тяхната несъстоятелност.“

По-лошо не би могло да бъде? Напротив, можеше!

Например можеше ГЕРБ да получи пълно мнозинство и Бойко Борисов най-сетне да реализира заканата си от 18 юни за „реваншизъм до дупка“. Този път открито и с познатите прийоми, а не от името на служебния кабинет и мазно нахиления Близнашки.

Можеше също така да има достатъчно мандати, за да сформира коалиция само с Реформаторския блок и заедно да имитират дясно-центристко управление в угода на „по-добрата“ олигархия. Или пък да управлява с негласната подкрепа на ДПС, подсигурявайки поредния задкулисен транш на обществен ресурс към конотативната трансцедентална субстанция на семантичната еманация.

Да не забравяме и БСП! Говори се, че постовете за бъдещия кабинет били разпределени още преди изборите, но като видял резултатите, МихаиУ Миков побързаУ да се изсуУи...

Къде живея

В интерес на истината, самият Борисов не се надяваше на пълно мнозинство, но със сигурност не си е представял и унижението да получи под 90 мандата. Извадките от негови изказвания са повече от красноречиви:

19 септември. „Трябва да изкараме минимум 115-120 депутати, за да могат другите да се съобразят с нас, за да не се налага коалиция с БСП и ДПС. Мобилизирайте се, трябва ни висок резултат. Иначе ви предричам тежък хаос в държавата, след два месеца – ново правителство и вече през зимата държавата няма да издържи.“

2 октомври. „Нямам намерение да се коалирам с никого. Ако не получим мнозинство от 110-115 депутати на 5 октомври, ще върна мандата. Не виждам как ще съставим правителство! То се подразбира от само себе си, че ще върна мандата, няма как да преговарям с всички тези партии“ (по повод изследване на „Алфа рисърч“, че в 43-тото НС ще влязат повече партии и ГЕРБ ще вземе под 100 мандата – бел.ред.) .

5 октомври. “При тази конфигурация не виждам как ще се направи правителство.“ Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в първия си коментар за изборните резултати тази вечер. Партията му спечели изборите, но ще има под 90 места в парламента, които не му осигуряват абсолютно мнозинство.“Реформаторите не ни желаят, БСП обявиха, че остават в опозиция. С 90 депутата какво да направя?“. На въпрос дали решението му е твърдо той отговори: „Аз меко ли говоря? Ако да, съжалявам, такова е наречието в Банкя.“

Кой съм този път?

Рече ли да изпълни цитираните „обещания“, Борисов би следвало да върне мандата за съставяне на кабинет, както направи и след изборите през 2013 г. Той обаче е наясно, че това ще е равносилно на политическото му фиаско и още вечерта след изборите остави вратата открехната. „Моля колегите от другите партии да преспят с резултатите си, да се смирим и вместо да правим гръмки изявления, обидени и наранени, да размислим. Ако им е мила държавата, да загърбят личното“, призова Борисов, след което добави, че бил готов да направи всичко възможно, за да има правителство.

А ето го и доказателството за „смиряване“... от негова страна:

7 октомври. ГЕРБ ще се опита да състави кабинет на малцинството, в който с министерски постове да участват и други партии, но без да бъде подписвано официално коалиционно споразумение. Такава идея лансира лидерът на партията Бойко Борисов пред в. „Преса“. „Например, ако в БСП имат разумни виждания в областта на отбраната, защо да не им дам възможност да предложат свой министър в кабинета на ГЕРБ? Или пък, ако хората на Кунева са готови да се ангажират с решаването на проблемите в образованието, бих приел техния вариант за министър в този сектор.“

Партия шах

Забавното е, че политикът, който искаше или цялата власт, или нищо, днес е склонен да преговаря. Трагикомично е и това, че засега единственият, който се предлага за партньор на ГЕРБ, е лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков. До оня ден той беше смъртен враг на Борисов, даже заплашваше, че ще се обеси, ако не стане премиер.

В същото време т.нар. реформатори са силно разчетворени – едни искат Борисов за премиер, други не го щат, трети са готови за преговори без ултиматуми, а четвърти направо лъготят, че всички приказки против лидера на ГЕРБ са били предизборен трик. Отделно от това ГЕРБ и РБ не искат ДПС в управлението и са склонни да подадат ръка на Патриотичния фронт. ДПС обаче е готово да обсъжда всяка оферта, ако бъде спазен „духът на евроатлантизма“, който изключва националистите.

В самата ПП ГЕРБ също цари бъркотия с посланията, доколкото лидерът на партията заявява готовност за партньорство с други партии под някаква форма, но неговият заместник и шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов изключва възможност за общи действия с реформаторите. За сметка на това си траят обичайните заподозрени в подкрепата за ГЕРБ – АБВ, които се преструват на умрели лисици в очакване на „обявяване на официална позиция.“

Но най-големите лисици все пак са в „Атака“. Седмица преди изборите токът поскъпна и за пореден път спихалият се електорално Волен влезе в парламента. Това вече прилича на конспирация, а и нека не забравяме, че Сидеров демонстрира прекрасни умения в боравенето с позлатен среден пръст и при управлението на ГЕРБ, и при предишното.

Момчето, с което никой не можеше да се справи

Вярно, „Атака“ мигом се опакова като опозиция и обяви, че решението са нови избори. Но няма защо да се заблуждаваме – това беше лебедовата песен на Сидеров и той ще се опита да я тананика фалшиво, докато падат кинти за Варадеро. Това беше и златният шанс на РБ, ПФ, ББЦ и АБВ да се озоват в парламента, който ще се стремят да крепят до последно.

Татяна Дончева, с други думи, трябва да е спокойна. Ще бъдем принудени да слушаме този оркестър достатъчно дълго, дори прекалено. Формулата „кабинет на малцинството без коалиционно споразумение“ е удобна за всички, най-вече за така нареченото задкулисие. Последното отново ще се окаже истинският победител на изборите, то ще сглоби управленската коалиция. И тъкмо по този начин ще лъсне цялата несъстоятелност на политическия ни живот.

Какъв е изходът ли?

Протести, протести, протести...

Само че не от онези, които ги съсипаха през 2013 г., за да върнат ГЕРБ на власт, а от същински разядосаните. Първият знак от тях беше даден на 5 октомври, тепърва предстои да излязат на улицата. А тогава всякакви бръщолевения за морал, красивост и умност ще бъдат пометени. Бедните хора не харесват жълтите павета, но знаят как се мята паве. Отчаяните хора не обичат приказките, те действат.

Впрочем ето едно мнение, което ме обнадеждава:

„Независимо от черния ПР, милионите инвестиции в поръчкови медии - ТВ, уеб и печатни издания, задкулисните схеми, преливането на гласове на партии-патерици, контролираните гласоподаватели: през местната власт, общинските фирми и печелившите обществени поръчки частни компании, както и куклата-президент, службашкия кабинет, нареден в Банкя, хубавото е, че идва финале-гранде на Тиквата!“

Утре и утре, и утре

Това е нещо между послеслов и уточнение. Болдираните подзаглавия са заглавия на разкази от сборника „Добре дошли в маймунарника“ от Кърт Вонегът. В автобиографичния си предговор Вонегът пише:

„Единственият ми брат, осем години по-голям от мен, е добър учен. Занимава се с физика на облаците. Името му е Бърнард и е по-смешен от мен. Помня едно писмо, което написа, след като донесоха от родилния дом първото му дете, Питър. „И ето ме сега - започваше писмото, - чистя лайна буквално от всичко.“

Единствената ми сестра, пет години по-голяма от мен, умря на четирийсет. Беше божествена на вид и грациозна. Беше скулпторка. Беше кръстена Алис, но отричаше да е Алис. Бях съгласен с нея. Всички бяха съгласни. Може би някога в сънищата си ще разбера истинското й име. Думите й преди да умре бяха: „Няма болка“. Добри думи за смъртник. Уби я ракът.

И сега си давам сметка, че две от главните теми на моите романи са изказани от брат ми и сестра ми: „И ето ме сега, чистя лайна буквално от всичко“ и „Няма болка“.

Добре е съставящите кабинет на малцинството да си изрежат тези думи, преди да ги заболи. Лайната, както винаги, ще разчистваме ние."
anton 09.10 2014 в 17:30 10
+ 13
- 45
Интересно явление е, наемниците на Лийдуей Медия Солушънс, агитиращи за Костоваците, да се крият зад "високоинтелектуални" чуждоезични имена.
Например:
hanseatic
spirit
dada
nene
Molia
Ramadan
ePEDAL
iseEBE
и си мислят, че тия имена ги възвисяват до Драгалевските "интелектуални" висини.
Е, бъркат.
Повечето от тях са толкова тъпи, че и за гей дружинката на Рамадан не могат да кандидатстват.
Язък им за барута.
F1 09.10 2014 в 17:25 9
+ 6
- 49
Кой ще е третият в шведската?

"Реформатори"? Ебати смешката!
Вече съм те шибал 09.10 2014 в 17:06 8
+ 16
- 58
При тази поредна глупост човек си дава сметка, че РБ - разбойническа банда ще подкрепят само правителството в което участват. Ерго: и те да са участници при разпределянето на баницата. А уж мислели само за народа. Ясно е, че под народ се разбира: другаря Костов, другарката Костова и фондацията й, Рамадан Кънев, Корморан Исмаилов с жаждата да направи България двуезична държава, другарката Пръмова!
spirit 09.10 2014 в 17:00 6
+ 19
- 15
Борисов превзема българската политика така, както ТИР с контрабандни цигари преминава през ГКПП „Капитан Андреево” посред нощ – лампите на митницата са изгасени, дежурният митничар е „наш човек”, но за да не се обърка нещо, за всеки случай преминаването на пратката се следи от екип на НСБОП, в случай че някой от държавните служители прояви самодеен ентусиазъм и реши да проверява камиона.
За незапознатите ще поясня, че в такива случаи служителите от специалните служби се стрелват като ястреби, за да съобщят на „неправилния” митничар, който е решил да работи съвестно, че пратката е контролирана, а контрабандата се следи от най-високо ниво, за да се хванат поръчителите и т.н. Е, от 13 години Борисов минава контрабандно през българската политика, но никой не е заловил нито поръчителите, нито се е осмелил да му направи дори елементарна проверка на документите.
Трябва ли да казвам, че загасените светлини на митницата и колата на НСБОП са метафора за заспалата журналистика и безгръбначните институции, които направиха възможна политическата кариера на бодигарда от СИК. Въпросът ми е риторичен – трябва. Предпочитам да обидя по-интелигентните читатели, отколкото да не бъда разбран.
Та да се върнем на днешната следизборна ситуация. Непрекъснато всички повтарят, че ДПС няма да участва във властта, но е точно обратното. Борисов няма да назначи формално министър от партията на Доган, а неформално ще остави нейните хора на ключови места в съдебната власт, в европейските фондове за екология и земеделие, както и в строежа на ключови обекти, в това число и на „Южен поток”. Освен това никой няма да махне ДПС от невидимата, но крайно доходоносна позиция на основен разпоредител на големите поръчки в здравеопазването. Публична тайна е, че ДПС държи под контрол огромните пари, които се изливат в този сектор. Все ще устискат един мандат, без „лексемата” Мариана Георгиева да им е министър. Важното е далаверата да върви. Така, както впрочем вървеше и при предишното управление на ГЕРБ, когато ДПС уж беше в опозиция, а тандемът Делян Пеевски – Цветан Василев постигна невиждани висоти с помощта на държавата в лицето на Бойко. Един съвет от мен – който от политиците ви каже, че не иска да вижда ДПС във властта, значи работи ДПС да е на власт.
Елементарно упражнение, което лично мен ме обижда, защото от сто километра е видно, че Борисов и Доган са в съюз и играят заедно. Но да се върнем на изборите. Борисов вече си беше уредил мнозинството с ДПС и се яви на предварително спечели избори, но най-неочаквано му се получи засечка: осветлението не угасна, за да мине пратката незабелязано.
Реформаторският блок не взе достатъчно гласове и съответно мандати в новото Народно събрание, за да направи параван пред контрабандното управление на Бойко и Доган. Така го интерпретира самият Борисов. Забелязахте ли, че всички бяха изненадани от високия резултат на реформаторите, а само лидерът на ГЕРБ беше кисел от тях в нощта на изборите. От една страна, ГЕРБ инвестира много и като отношение, и като хора с финансови възможности в Реформаторския блок, така че да го превърне в прилична патерица, а от друга страна, нито реформаторите, нито ГЕРБ получиха необходимия брой гласове, за да съставят дясноцентристката коалиция и така да легитимират същинския съюз между ГЕРБ и ДПС. В интерес на истината, ГЕРБ се оказаха по-голямо разочарование, защото получиха под деветдесет мандата. На всичкото отгоре, поради ниската избирателна активност в Народното събрание влязоха всякакви партии, които изразиха готовност да участват в прекарването на пратката и в подялбата на нейната печалба. Борисов веднага схвана този сюжет и затова изглеждаше толкова недоволен.
Повече съучастници, по-малко печалба. Това е дилемата в българския политически живот днес, а не как партиите да постигнат широк консенсус в името на важните за България политики като здравеопазване, административна реформа, правосъдие и социално осигуряване.
Борисов и Доган имат дизайнерски проблем и той се състои в следното: как да направят уродливата си коалиция приемлива и да я скрият или изперат – както ви харесва – чрез лесно преглъщащи се политически съдружия. Предполагам с голяма степен на достоверност, че са вършили това в банката, която самите те затвориха принудително. Прането на пари от наркотици, контрабанда на алкохол, цигари, горива и други стоки, проституция и трафик на хора са истинските специалности на тези политици.
В момента ГЕРБ и ДПС се опитват да направят с държавата онова, което направиха с КТБ.
Да изперат и откраднат вот. Гласоподаватели ли са, вложители ли са, е все едно. В момента се опитват да намерят легитимация за вече извършени престъпления, а за съжаление, желаещи за съучастници бол. Всички те са избрани от народа.
В този коментар няма да се фокусирам върху останалите политически сили. Ще го отложа за по-късно, когато правителството бъде съставено, но засега намирам, че само БСП е уцелила вярното поведение в тази вакханалия, и заявеното решение да остане твърда опозиция запазва дългосрочните й шансове след катастрофалните резултати от изборите. Подозирам и че Волен Сидеров ще прояви здрав инстинкт за самосъхранение, но както казах, не искам тук да правя анализ на отделните партии. Ще го оставя за деня, в който ще се избере новото правителство. Сега ще пробвам да говоря не като анализатор на контрабандата в България, а като наивен и отстранен политически наблюдател, който се опитва да си обясни възможността за бъдещата управляваща коалиция, както и да обобщи резултатите на своите наблюдения от година насам.
По формални причини управляваща коалиция е невъзможна: ГЕРБ дойде на власт срещу управлението на БСП и ДПС, след масови протести, които задаваха въпроса „Кой?” по адрес на Делян Пеевски. Днес, когато се разбра, че Пеевски се е разбрал с Борисов, няма въпроси „Кой?”. Излиза, че протестиращите протестират, когато Пеевски и ДПС управляват с БСП, но нямат нищо против, когато управляват, и то задкулисно, с ГЕРБ и Борисов. Впрочем последните избори бяха истински морален разгром за протестиращите от миналото лято. Пеевски не само запази властта си, но и я разшири, Волен Сидеров, който бе изпаднал отвсякъде, се върна в политиката, в НС попадна още една националистическа партия, а БСП се клонира в лицето на Първанов и не само че не умря, ами остана втора политическа сила с всички шансове да се върне триумфално във властта след поредното поражение на Борисов и ГЕРБ, този път в компанията на ДПС. Не бива да забравяме това – ДПС и ГЕРБ днес са управляващата коалиция, която търси явочна квартира за мръсния си съюз.
Каква по-подходяща роля за това от най-големите антикомунисти и борци срещу ДС от самонареклите се реформатори! От формална гледна точка РБ е опозиция както на ДПС и БСП, така и на ГЕРБ. Борисов е член на БКП и кадър на силовите мутренски групировки. Петър Москов казваше с презрение за него, че е разтривал ушите на Тодор Живков. Освен това Борисов наскоро назначи (чрез служебното правителство) Димитър Гогов за шеф на „Южен поток” – ясен знак, че ГЕРБ не се отказва от този проект, просто иска да измести фирмите подизпълнителки на БСП и Цветан Василев и да ги замени с тези на ГЕРБ и Пеевски. Как реформаторите ще управляват с този човек, е въпрос с повишена трудност за всеки средностатистически демократичен избирател. Другите анти-Бойко и анти-ДПС партии на нивото на предизборните си заявки са ББЦ на Бареков, „Атака” на Сидеров и Националният фронт на Валери Симеонов. Техните лидери и изявени членове са казвали такива ужасни неща за Борисов и ГЕРБ, да не говорим за ДПС, че дори и на мен ми е неудобно да ги цитирам тук.
Те влязоха в парламента единствено и само защото бяха анти-ГЕРБ.
Остава АБВ на Първанов, който отдавна е лявата патерица на Борисов и направи движение с единствената цел да отслаби БСП, да я постави в послушно положение спрямо ГЕРБ, така както направиха десните със СДС и отломките му. Нека отново повторя, за да не се хване някой буквалист – не си правете илюзията да мислите, че ДПС е в опозиция, а Борисов го е бил. Не се правете на неосведомени и незнаещи по въпроса за истинската власт в България. Тя е у Ахмед Доган и това личи само от начина, по който Пеевски командва прокуратурата и ВСС. Борисов е подизпълнител на тази „обществена поръчка”, която нарекохме политическа контрабанда. Всеки, който влиза в коалиция с ГЕРБ или по какъвто и да било начин ги подкрепя, е сатрап на Доган и ДПС. Това е просто, ясно и безусловно. Всички приказки, които ще чуете от тук нататък за националното спасение, общите компромиси, широкия консенсус и прочие локуми, се опитват да прикриват срамната тайна на Бойко, Доган и техните съучастници. Тайната на задкулисната им власт, която безпроблемно преминава в публична пред безучастните български погледи