Слабостите на ЕС раждат популистките фантасмагории

Гроздан Караджов
30 октомври 2018 в 14:05 | 1999 |4

Европа се променя и в тази на пръв поглед обикновена фраза са скрити стремежите на няколко поколения. Преди 30 години всички ние имахме една мечта - да станем нормална държава и да се присъединим към клуба на проспериращите страни в ЕС. Мечта, която тогава ни изглеждаше като мираж. Като утопия. Утопия, която няма как да стане реалност, но която крепи вярата ни в бъдещето на нашите деца.

Мечтата обаче се сбъдна с цената на много усилия, на лишения и на тежки компромиси. С цената на политически скандали, на финансови трусове и лични трагедии. Но си струваше. България днес е много по-близо до държавите, на които се гледа с респект, отколкото до държавите, до които никой не желае да бъде в една компания. Заслугата на ЕС за това е безспорна. Той успя, къде с моркова, къде с тоягата, да накара управляващите елити у нас да започнат да въвеждат правила, които да важат за всички независимо от произход, образование или социално поведение.  Той даде шанс на предприемчивите и образовани хора да развихрят своята фантазия и да докажат своите възможности.

Няма какво да се лъжем! Съпротивата на статуквото беше и продължава да бъде голяма. Съдебната ни система все още не е реформирана. От нашите пари все още се краде и близостта до определени бизнес кръгове и политически партии все още е доста по-голям фактор за просперитет, отколкото талантът, трудолюбието и екипността. Казано по-простичко: да бъдеш тарикат все още е модел за успех в нашата страна. Затова мнозина, които за пореден път се оказаха от губещата страна, започнаха да се гневят. И то най-вече на ЕС. Защото е много лесно да обвиниш някой друг за собствените си слабости и провали, вместо с ръка на сърцето да си ги признаеш и да намериш сили и воля да ги преодолееш. А и когато една мечта се превърне в реалност, тя губи блясъка си. Пукнатините започват да ни изглеждат като цели пропасти, а грешките - като катастрофи.

Оказа се, че ЕС не е онази вълшебна пръчица, с която за една нощ всички ще станем и умни и богати. И че освен права, имаме и отговорности. И постепенно думата реформа стана мръсна дума. Носталгията по онези времена, когато всички или почти всички бяхме еднакво бедни, разцъфтя. Умишлено подхранвана от онези, използващи нашите пари, за да се правят на царе, за каквито никога не са избирани. Мнозина бяха разочаровани от настоящето и зарязаха бъдещето, за да заровят глава в миналото.

Можем ли да ги виним? 

Едва ли. Защото не можем да отминем още един безспорен факт. ЕС има много слабости, които са благодатна почва за всякакви популистки фантасмагории. В много случаи той действа тромаво и неефективно. Догмите надделяват над ценностите. Политическите сметки погазват обществения интерес. Бюрократизмът смачква и традициите и новаторството и това логично поражда недоволство дори и сред най-ентусиазираните привърженици на европейската идея. Недоволство, което дълго време бе пренебрегвано от брюкселския елит, който като всички национални елити, много трудно свиква с мисълта, че промяната е нужна и че е за добро. Така се оказахме в ситуация, в която низините не желаят да живеят по старому, а върховете още се чудят как да управляват по новому. Добрата новина е, че и двете страни са осъзнали, че така повече не може до продължава. И именно европейските избори догодина ще покажат кой докъде е стигнал по пътя на промяната и кой колко е успял да убеди хората да подкрепят визията му за бъдещето.  Защото, ако ми позволите да перифразирам Чърчил, то ЕС може и да не е най-добрата форма на управление, но нищо по-добро засега не е измислено. Та дори и популистите и евроскептиците, и те, които днес се носят на вълната на антиевропейската реторика, и те не искат да излизат от ЕС. Напротив, искат да влязат в Европарламента и да използват същите финанси и други инструменти, но за своите си цели.

А и какъв друг път имаме? Назад към социализма, към диктатурата... Абсурд!

Затова е най-добре да свалим розовите или черните си очила и заедно да намерим пътя, по който да променим средата, в която живеем. Дължим го на себе си, дължим го и на нашите деца.  

Б. ред. - Изказване на председателя на сдружение "Граждански съвет" Гроздан Караджов на кръглата маса "Евроизбори 2019 - европейска мечта или европейски кошмар", организирана съвместно с Фондация "Конрад Аденауер".

Препоръчани материали
spirit оригиналът

Рейтинг : 14730

31.10 2018 в 17:05 4
+ 10
- 0
Ес и НАТО,кауза свята ,кауза вечна.
Диди

Рейтинг : 1000

31.10 2018 в 10:07 3
+ 0
- 0
"Нахрани едно гладно помярче и погледни с каква преданост ще те гледат очите му". Не виждам разлика между господина от снимката и тази поговорка. Но... малко са нахранените, като господина. Повече са като гладното куче на следващия ден. Така че тези приказки господинът да ги разказва на баба си.
Hissarion

Рейтинг : 2666

30.10 2018 в 15:08 2
+ 0
- 0
Гроздане, върни парите на норвежците, че не останаха инвеститори в България, заради такива като тебе.
elbarbudo

Рейтинг : 1340

30.10 2018 в 14:35 1
+ 0
- 0
Глупости! ЕС няма слабости, ЕС е като въздуха и слънцето за всяко живо същество!