Броени дни останаха до изборите. Всъщност не избори, а Избор.

И отново сме изправени срещу пъстро ветрило от национални предатели и техни шутове, срещу неразградени ченгесарски, комунистически и мафиотски структури, ползващи огромни властови, финансови и медийни ресурси.

Древните гърци някога са казали: „Миналото могат да променят само боговете, в ръцете на хората е бъдещето”.

Смятам, че и настоящето все още е в наши ръце. Сега е моментът да скъсаме със заблудите, да отхвърлим сценария на кукловодите и да потвърдим европейския си курс.

Днес с невъоръжено око се вижда, че 30 години след отстраняването на Т. Живков от властта страната ни тъпче на едно място или се свлича към червеното си минало. И днес верните чираци на правешкия диктатор са премиери, министри и депутати; внучката му доскоро ковеше закони в Народното събрание; преводачката му изкара три мандата като български посланик в САЩ; зетят му бе оплакан като национален герой; бодигардът му... Знаете.

В Светия Синод си козируват повече поп-полковници, отколкото в ДАНС.

Някои надигат режисирани писъци около непремерени думи на турския посланик, зад които се опитват да скрият голямата заплаха, идваща от североизток.

Най-тежкият ни проблем не са остатъците от турското робство, а от болшевишката робия. Тежък проблем са ни част от българите в България. По-точно управниците. И още по-точно: агентите на ДС, червените престъпници (БСП и производни), номенклатурата и зомбираните от тях “народни маси”. И руското злато. Както в края на ХIХ век.

Истинският проблем на страната ни се нарича неразградена, нереформирана, непокаяла се комунистическа партия с безброй клонинги и метастази в други политически сили, в уж независими неправителствени организации, в назначени бизнесмени-милионери.

Българската действителност потвърждава историческия извод: колкото по-беден е народът в една държава, толкова по-силна е комунистическата партия. И обратно. Най-тъжното място за живеене, шампион по инфаркти и инсулти, в челните класации по самоубийства и емигранти на глава от населението, с най-ниски заплати в Европейския съюз и изтичаща млада кръв – така изглежда страната ни на европейската карта. Въпреки усилията на бивши и настоящи управници да доказват, че у нас се живее все по-добре и че изпълняваме някакви критерии и директиви на ЕС.

Провалът на ГЕРБ

Огромен проблем създава провалът на партия ГЕРБ и на нейния лидер. Провал управленски, икономически, кадрови, морален. След десет години начело на държавата правителството на ГЕРБ демонстрира липса на управленски идеи, корупционни пробойни, неефективна и продажна полиция, ускоряваща се деградация на Въоръжените сили, раздута и некомпетентна администрация, мизерен външнополитически кредит на доверие.

Неспирно изоставащите доходи, колапсът на здравеопазването, задушаването на малкия и средния немафиотски бизнес, демографският срив, господството на руската мафия в цели сектори на икономиката и още дълъг списък от предизвестени провали не могат да бъдат заглушени с показни полицейски акции, с помпозни спектакли, прегръдки и потупвания за европейски лидери. Тази пиеска я знаем от епохата на Живков и Брежнев.

Избирателно активна, често прескачаща отвъд закона прокуратура, обезверени и зависими съдии, проядена от партиен клинтелезиъм изпълнителна власт, поддържана от угодничещ и назначен по принципа на лоялността парламент, все по-тясно преплитане на власт и организирана престъпност довършват картината на мафиотизирана, прогнила и провалена държава, по чудо оставаща членка на ЕС и НАТО.

Усещането за бутафорна подмяна на ценности и на идеи, за мъчително лутане в театъра на сенките остава след всяко, все по-противоречиво изявление на премиера-спасител. Вместо чудото на избавлението, г-н Борисов ни предложи поредното бедствие. Като при Луканов, Виденов, Беров, Станишев и Орешарски.

Насипни патриоти

Още по-зловеща компания за европейските избори са спретнали т. нар. обединени или насипни „патриоти”, събрали от кол и въже недоучили ченгета и рабфаковци, лумпен-националисти, напористи млади кариеристчета, самодейни фотографи и богослови, масажисти и бръснари.

С яростта на изгладнели хунвейбини лица с криминално минало и с клинично бъдеще клеймят Европейския съюз, но напират да влязат в Европейския парламент. Като сипят закани да „си вземат своето” от Брюксел. При положение, че България получава три пъти повече средства, отколкото внася в общата каса.

Президентът марионетка

Психиатричната пъстрота сред политическите партии би могла да не бъде толкова застрашителна при наличието на умерен държавен глава, който да играе ролята на умел медиатор, да подтиква към съгласие и да тушира крайностите сред безкрайната празнота на политическите сили.

Но и тук ударихме на камък. С помощта на другарите от КГБ част от зомбираното с препарата „Новичок” българско население си хареса никому неизвестен о. з. летец, който се оказа посредствен политик, прозрачен лобист за интересите на руския военнопромишлен комплекс и мъж под чехъл.

Ето какво написа точно днес Николай Ненчев за лицето, което се подписва под графата „президент” във ведомстта за заплатите на висшите чиновници:

„Не, не съм изненадан от поведението на Румен Радев. Никога не съм се съмнявал и няма случай, в които публично да не съм предупреждавал за бъдещите му зловредни действия и щетите, които ще нанесе върху авторитета на държавата ни. С болните си амбиции и силно подтискано през годините его, този човек се превръща в реална заплаха за демокрацията и за националната ни сигурност.

Познавам комунистическия манталитет. В гените им е заложено предателство. Така ги възпитават и зомбират. Внимателно проучват слабостите им. Подхранват амбициите им. Задоволяват най-низшите им подтици. Ампутират зачатъците на морал и нравственост, ако изобщо са имали такива.

Подчиняват ги чрез зависимости. Унижават ги. Контролират ги и ги изстискват докрай за пъклените си планове.  Такъв е случаят и с Румен Радев. Очевидно се е поставил в услуга на чужда държава и на чужди интереси. Каква жалка деградация: от натовски генерал до руска марионетка!”

Дребнавата десница

Последните надежди на уморения от фалшив преход и от фалшиви реформи българин бе автентичната десница, малките партии, съхранили огъня и магията на първите години след 1990-а, когато многохилядни митинги стопляха душите на хората с надеждата за нещо светло и истинско и ги караха да се просълзяват при акордите на възгласите „Се-Де-Се!”

За жалост, въпреки многобройните предложения, разговори и учтиви послания, десните партии не пожелаха да се обединят и да изградят пъстро и силно ветрило по подобие на победоносните Обединени демократични сили от 1997 г.

Дребнави лични сметки, натрупана партийна и човешка злоба, късогледи стратегии до другата седмици и липса на политическа зрелост погребаха още една българска надежда.

Какво остава ли?

Ами вярата в отделния човек. В почтената, некорумпирана Личност, решила да се възправи срещу партийните мафии, срещу държавната номенклатура, срещу корпоративните чували на назначени от Луканов „бизнесмени”.

За мен такъв човек се оказа Николай Ненчев. Видях с очите си как се бори за превъоръжаване на армията и за изтръгване на военните предприятия от ноктите на руската мафия, как предаде дълго укриваните документи на Военното разузнаване на парламентарната Комисията за досиетата, как се втурна да помага на пчеларите, как отбива съдебните атаки на руската агентура.

Това ми стига.

Днешни и вчерашни управници се мъчат да ни сплашат, че ако те не останели на власт, щяло да стане по-лошо. Винаги може да бъде по-лошо. Достатъчно лошо е и сега, защото от провала на Борисов се опитват да се възползват вечната БСП и нейните креатури, вездесъщите рицари на плаща и кинжала от ДС, децата и внуците на номенклатурата, изпрали биографии и натрупали титли на Запад.

Подтиквани и заплащани от руските си господари, те планират да ни подложат на повтарящия се кошмар от широка коалиция на милиционери с червени олигарси, етнически агенти на ДС и „млади” никому неизвестни копеленца на социализма.

Не остана време за разтакаване. Нямаме нито сили, нито средства, нито време да бъдем лъгани отново.

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019