Развитието на паметта при децата се осъществява посредством влиянието на комуникацията и съвместните дейности с възрастните. Без участието на паметта в цялостния процес на психично развитие, детето няма да има способността да играе, нито да говори, нито да взаимодейства с околните предмети. Изследванията в тази насока показват, че децата със слаба памет най-често са деца, на които възрастните не обръщат необходимото внимание.

Често паметта да страда в една или в друга степен и при деца с увреждания във физическото и психическото развитие. Тя нерядко се различава в качествените показатели, а именно: обемът ѝ е редуциран, запаметяването е ограничено, наблюдава се неточност във възпроизвеждането и бърза загуба на информация.

Най-важното условие за развиването на паметта са положените усилия от страна на детето, т.е. то да запомни нещо, което да може да си спомни по-късно. Формирането у децата на готовност за такива умствени усилия развива способността за целенасочено (преднамерено) запомняне.

Процесът на запаметяване протича ефективно тогава, когато двигателните и емоционалните усещания се включват в създаването на образа (напр. за кукла, вятър и т.н.). Това се случва тогава, когато възрастните помагат на децата да овладеят средствата и рационалните методи за запаметяване. По този начин децата запазват дадена информация в паметта си и я възпроизведат впоследствие, когато им се наложи.

В зависимост от това, колко дълго се съхранява информацията в паметта, говорим за кратковременна и дълговременна памет. Разграничават се и различни свойства на паметта, като количеството на запаметената информация (обем), скоростта на запаметяване, скоростта на забравяне, продължителността на съхранението на информацията, точността на запаметяването.
С други думи, паметта е резултат от целенасочени дейности, от страна на възрастните, за развиването на този процес.

Игри за развиване на паметта за деца (от 3 до 5 години)

Игра "Цветя и пеперуди"

Цел. Развива зрителната и слуховата памет, учи децата да запомнят последователността на действията в задачата.
Необходими пособия. Изрязани големи цветя от кадастрон в червено, синьо, бяло и жълто. Цветята се разполагат на пода в помещението на различни места.

Ход на играта. Преди играта, децата получават указания (от родителите, от педагога) да извършват следните последователни действия: възрастният импровизира, разказвайки на децата приказка за пеперудите. През това време те се движат хаотично, като имитират летящи пеперуди. В края на всяко свое изречение, възрастният трябва да спомене думата „пеперуди“. Тогава децата сядат в предварително указаната от възрастния последователност, например: първо върху червеното цвете, в края на второто изречение – върху жълтото, в края на третото – върху синьото, в края на четвъртото – върху бялото.
Играта се повтаря няколко пъти. Би било добре родителят/педагогът да променя последователността на действията, за да активира и вниманието.

Игра „Къде беше куклата?“

Цел. Учи децата да се ориентират в пространството (визуална памет), да развиват своето наблюдение.

Необходими пособия. Кукла.

Ход на играта. Възрастният държи кукла в ръцете си и указва на децата да запомнят мястото, от което ще започне играта. Звучи хубава детска песен. Децата (и възрастният) се разпръсват в помещението и обикалят хаотично, но със спокойна крачка. С края на музиката те трябва да спрат и веднага да се обърнат в посоката, в която е била куклата, без да шумят и без да говорят.
Всеки път играта започва от ново място, за да може да се активира визуалната им памет, както и да се развива наблюдението. Децата, които посочват или назовават изходната позиция на куклата, „изгарят“ от следващите кръгове на играта.

Игра за развиване на паметта за деца в предучилищна възраст (от 5 до 7 години)

„Кажи, какво се промени?“

Цел. Да развива и активира визуалната памет.

Необходими пособия: маса, играчки по избор.

Ход на играта. Децата седят в полукръг на масата. Възрастният дава указания за правилата на играта: „В тази интересна игра за развиване на паметта, аз ще играя с вас. Ще пускам музика, а през това време вие няма да знаете какво ще правя с играчките върху масата. Когато спирам музиката ще ми казвате какво ново се е случило на масата, като ми показвате настъпилите промени!“
На масата трябва да има осем играчки. Всеки път, докато звучи музиката, възрастният размества играчките в дадена последователност. Децата затварят очи (или се обръщат с гръб), докато играчките се пренареждат. Когато музиката спре, те отварят очи и наблюдават какво се е променило в подредбата на предметите.
Започнете да играете с пренареждането на една играчка и постепенно увеличавайте броя на промените.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.