Как да изградим броня срещу емоционална манипулация?

Диляна Велева
14 октомври 2019 в 17:24 | 7072 |0

Защитите - за да бъдем ефективни, трябва да се научим кога имаме нужда от тях, или да разпознаваме кога сме манипулирани.

Има няколко сигурни знака, които сигнализират, че сме обект на емоционална манипулация - чувстваме се сякаш се отдалечаваме от своите нужди, позиции или цели.

Друг знак е, когато попадаме в адския капан на постоянното чувство на вина и усещане за провал, когато общуваме с някого.

Или пък от нас се изисква постоянно да взимаме бързи решения. Сякаш ситуацията е "сега" или "никога".

Да се защитим ефективно, може би първата крачка е да се срещнем централно със себе си - да разберем и усетим нуждите си, да припознаем страховете си, да научим какво разранява старите ни рани, да разберем къде и как искаме да стигнем дотам в животите си.

Не е лесна централната среща със собственото си Аз - често без да искаме се крием от нас самите, от мислите си, от трудните чувства.

Манипулаторите винаги работят, като заместват нашите нужди с нещата, от които те се нуждаят (имаш нужда от мен, без мен си нищо). Затова първата ни стъпка в изграждането на нашата броня е да осъзнаем от какво всъщност наистина имаме нужда - колко сигурност и колко свобода, колко можем да понесем и защо да го правим, колко стабилност и колко промяна искаме в живота си.

Когато усетим истинските си нужди и се научим да ги отстояваме, трудно можем да попаднем в капаните на манипулаторите. Те са се научили да играят играта на подмяна на реалността (имаш нужда) и те определят нашите потребности.

Втората стъпка в изграждането на бронята ни е да направим нашата самооценка вътрешна и стабилна, а не огледално зависима от чуждите гледни точки и влияния.

Самооценка означава как сам оценявам себе си. Всъщност в началото тя е наша, но взета назаем от хората, които ни обгрижват -  ти си... това и това. Когато сме малки, нямаме опита и знанията да оспорваме гледните точки на възрастните, ние ги прилагаме и приемаме директно. Но сега вече е друго. Пораснали сме. И точно по време на срещата с нас самите е време да си дадем сами оценка. Или да се научим да се приемаме. Това значи да приемем, че сме там, където сме. Да се приемаме не само в измеренията на идеалното си Аз.

Животът е низ от качвания и слизания. И е важно да се харесваме и в двете.

Когато ние сами се приемаме, не сме толкова болезнено раними от това какво другите ни казват. Тогава думите "ти си провал, не струваш и т.н." остават само като ехо на една чужда неадекватност.

Никой не може да влезе в територията на едно "ти си".

Човек е многохилядник. Безкрайно повече от едно "ти си".

Третата стъпка в изграждането на нашата броня е умението да казваме "не". Зад страха ни от това да откажем стои древният страх да не ни отхвърлят (въпрос е и на ниско самочувствие). Но понякога "не" на другите е равно на "да" на нас.

Със сигурност хората, които държат на нас, няма да ни отхвърлят за това, че сме автентични. А тези, които го правят, със сигурност не са нашата порода.

Друга стъпка в сътворяването на нашата броня е да се научим да визуализираме свободното си Аз - какво бих направил, къде бих бил, как бих се забавлявал, ако зависеше от мен.

Знам със сигурност, че често не правим нещата, които искаме, защото вярваме в мисловните си тавани (те оразмеряват това, което приемаме за възможно, и това, което приемаме за невъзможно).

Понякога мисловните тавани са всъщност хартиени - докосваш ги леко с пръст и ги пробиваш. Колко е голяма пропастта в животите ни между там, където седим, и там, където искаме да бъдем. Колкото повече пробиваме таваните - толкова повече шанс за пътувания (навътре и навън) имаме.

Манипулаторите често ни подменят реалността през дефицитите ни. Липсите ни са тяхното силно оръжие. И те ни връщат огледално как всъщност с тях няма да ги имаме.

Истинските връзки не стават за един ден, нужно е време. Ако някой на думи ни оцветява прекалено красиво въображаеми замъци, можем да се замислим какво всъщност иска той от нас.

Това винаги е един добър въпрос - какво се случва зад кулисите, каква е сделката, която някой се опитва да сключи с нас, каква е цената за нас самите.

Манипулаторите действат задкулисно. Ние имаме шанса да изградим своите брони съзнателно и мъдро.

Важно е да спрем да се сравняваме постоянно с другите (всъщност винаги се питам кои са другите). Ние сме това, което сме. Минали сме със сигурност през трудни битки. Губили сме. Печелили сме. И даже това само по себе си ни дава цена. Нашата собствена самооценка. И нека тя да е в полза на живота. Вярвам в подкрепата, а не в смазването.

Хората, които наистина са до нас, могат да подават ръце и с тяхна помощ да чупим таваните на собствените си неуверености. И да плаваме в океана на животите си смело. Да бъдем кораби, а не котви.

Когато сме смели, сме по-близо до истинската си природа - а тя е да бъдем откриватели на нови територии.

Важно е да визуализираме обетованите си земи. Какво има в тях? Житните поля как се покланят на маковете? Имат ли огради и от какво са изградени те?

"Не" на другите е "да" на нас. Не винаги. Но когато изборът е такъв, трябва да можем да се изберем, защото ние сме единствените, които пропътуват целия път от раждането до края сами в купето на живота. На различните гари се качват различни пътници. Говорим, правим светове, изпепеляваме светове.

Моята прабаба казваше (на 94 беше), че животът е като една врата. Тъкмо се научаваш да я отваряш и влизаш (или излизаш) в другия свят.

Малко преди да почине, Александър Фол открива древен мегалит над село Бузовград. Точно там древните траки са вярвали, че краят на света. Отдолу се шири долината на тракийските царе. Гледката е величествена. Днес знаем много повече. И можем да градим. Понякога се налага това да са нашите брони - да пазят най-крехкото ни Аз, да отглеждат свободата и обетованите ни земи.

А манипулаторите - тях винаги ще ги има. Но казвайки "да " на себе си, казваме" не" на тях.

Диляна Велева е завършила магистърска степен по специалност “Журналистика” и магистърска степен по специалност “Психология” на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по психология на БАН и в последствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент "Психология".

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !