Понякога чувстваме, че сме поставени в ситуации, в които каквото и да направим сякаш нямаме правилен ход. Това може да ни накара да усещаме безизходност и неувереност, дори и страх.

В такива моменти може да се чувстваме все едно със сила се сблъскваме с бетонна стена. Чувстваме се буквално заклещени в неразрешима ситуация.

Една от възможните причини за тези трудни чувства би могла да идва от т.н. двойни връзки в комуникацията. Комуникационната концепция за двойната връзка е разработена от Грегъри Бейтсън и неговите колеги през осемдесетте години на миналия век, докато изучават личностни проявления в процеса на общуване.

Двойната връзка (double bind) може да бъде определена като ситуация, при която индивидът получава на различни нива на комуникация две противоречиви съобщения от едно и също лице, като на нито едно от тях не може да отреагира, т.е. намира се в ситуация без изход. На практика всеки избор е грешен.

Бейтсън дава следния пример, за да илюстрира модела на двойната връзка - дете се опитва да се свърже с майка си, която страда от емоционални затруднения. Майката вербално изразява колко го иска и обича, но на жестово ниво, детето получава само признаци на отхвърляне. Следователно посланието, което майката устно изразява, не съвпада с посланието, което тялото ѝ предава.

В двойното послание винаги има заложен амбивалентен капан - в него действията и преценките не могат да бъдат интерпретирани еднозначно, т.е. думите не съответстват на действията. Бейтсън и неговите колеги дефинират двойната връзка като ситуация, при която:

• Човек получава послание от друг човек, който е по-високо поставен (има йерархия в отношенията им) – да направи нещо или да не направи нещо.

• В същия момент съществува друго послание на мета ниво, което отменя първото.

• Съществува неписано правило, че ситуацията не може да бъде обсъдена и ако човекът опита да противоречи, ще бъде “наказан”.

• Човекът, поставен в двойна връзка, не може да напусне ситуацията.

За да съществува двойна връзка, този начин на комуникация трябва да е присъствал в отношенията дълго време. Обикновено само мисълта за нея, може да накара човек да “полудее”. Усещането за липса на ход може да направи едни отношения много силно токсични и опустошаващи. Буквално да измете любовта далече в коридорите на живота.
Ние, понякога напълно неосъзнато, може да комуникираме по този начин, тъй като това е бил комуникационният модел в първичното ни семейство.

Понякога неусетно влизаме в капана на насилник – жертва. Колкото и да е парадоксално, ние търсим познати отношения, колкото и да са били болезнени за нас самите някога. Ако в двойната комуникация е била действаща някога ние сме привикнали на нея и можем да стоим и сега в ситуации, които са болезнени и унизителни за самите нас.

Понякога нямаме ясна представа за собствените си граници, за това кое е допустимо и кое не е. Много от ситуациите на тежко домашно насилие виреят на почвата на двойната връзка – каквото и да каже или направи жертвата, тя ще получи наказанието така или иначе. Всеки ход е практически грешен.

Когато се чувстваме заклещени в такава комуникация можем да се опитаме да си зададем следните въпроси:

1. Какво е посланието, отправено към мен?

2. Кое е другото послание (на мета ниво), което отменя първото послание?

3. Какви ще са последствията, ако назова противоречието?

4. Какво ще се случи, ако напусна ситуацията?

Когато сме малки деца ние сме зависими и в този смисъл не можем да напуснем дадените ситуации, но като големи хора имаме право на свободен избор.

Не е нужно всички да ни харесват и обичат, а и всъщност е невъзможно. Когато ясно видим, осъзнаем невидимите територии на нашите вътрешни граници, за нас става много по-лесно да ги защитаваме и браним с достойнство.
Човешката комуникация може да бъде полет в безкрайното небе, може да бъде и заклещване в едно мътно комуникационно блато.

Понякога е изключително трудно да излезем от това блато – когато хората, които упражняват тази комуникация с нас, имат власт над нас ( емоционална, финансова). Понякога упражняването на двойната връзка е техният начин да чувстват превъзходство над нас и да държат юздите на контрола като по този начин те хранят собствената си гладна самооценка.

Седенето дълго време в такива отношения със сигурност ранява дълбоко душите и самооценката ни и може да причини тежки емоционални щети.

Човешкото мислене е така устроено, че да търси изход от всякакви ситуации и седенето дълго в такива отношения може да ни накара да се чувстваме буквално срутени, разбити на хиляди парчета безсилие. Да се усещаме като в тъмно мазе, в което не се прокрадва никаква светлина.

Но въпреки всичко ние имаме право на своите ходове. Имаме право да широки комуникационни булеварди. Имаме право да пътуваме в отношенията. Имаме право да имаме нашата собствена свобода и тя е в способността ни как да реагираме на нещата.

Нея никой не може да ни я отнеме. Тези мисъл на Виктор Франкъл за последните наши свободи той ражда, докато има треска от тиф, който кара в последния концентрационен лагер и с висока температурата се опитва да се държи жив - последната от нашите свободи, е че ние можем да избираме как да реагираме на нещата. Тази вътрешна свобода не може никой да ни отнеме.

Нито изкривените садистични идеологии, нито властимащите, които са опиянени и спекулиращи със властта си, нито изкривените ни партньорства, нито шефове, които използват нашата зависимост от тях.

Винаги ще има хора и идеологии, които ще имат интерес да ни поставят в капани, защото хората в безизходност се манипулират по-лесно. Хората в капани стават лесно жертви.

Парадоксалната комуникация и липсата на ход. Двойната връзка и комуникационните капани. Токсичните връзки и ролята на жертва и насилник. Последната от нашите свободи и безкрайното небе. Него никой не може да ни отнеме. То е наше право.

Диляна Велева е магистър по Психология и магистър по Журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си във Софийския Университет "Свети Климент Охридски". След това има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18 годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центрове. Към настоящият момент работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Работила е като водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.