Д-р Гари Чапмън е американски психолог, брачен консултант и автор на множество книги за самоусъвършенстване, свързани с брака, семейството и отношенията с децата. В англоезичния свят терминът „език на любовта“ започва да се използва преди десетилетие, когато д-р Чапмън издава книгата „Петте езика на любовта“.

Според него всеки от нас говори на определен език на любовта, тоест, изразява любовта си по определен начин. Той нарича този език - първичен език на любовта. Основите на този език ние научаваме в ранна детска възраст в контекста на семействата си.

Проблемът в двойката често идва след като премине еуфорията от първоначалното влюбване и постепенно близостта между партньорите започва да се стопява. Д-р Гари Чапмън нарича този процес "изпразване на резервоара за любов".

Според него често хората около нас говорят на различен език на любовта, а не на нашия, и така оставаме с впечатлението, че ние ги обичаме, а те нас – не. И обратното. В действителност ние просто изразяваме любовта си по различен начин и когато се научим да виждаме правилно кой език на любовта използват хората около нас, тогава недоразуменията, конфликтите и неудовлетворението намаляват драстично и ние имаме по-щастливи връзки.

Според д-р Гари Чапмън, всеки от нас говори на един или няколко от следните езици на любовта.

Утвърждаващи думи

Той твърди, че хората, които говорят този език на любовта, имат нужда да им казваме, че ги обичаме, да им правим комплименти и да ги и окуражаваме вербално. Колкото по-често, толкова по-добре. Думите за тях имат огромна сила – те могат да изградят или да съборят стени при хората, които които използват този език. Например, ако това е основният език на любовта на нашите партньори те ще се чувстват обичани и щастливи, ако им казваме често:
– Обичам те!
– Гордея се с теб!
– Аз съм най-щастливият човек на света, защото сме заедно!
– Гордея се с теб, когато…
– Вдъхновяваш ме, когато…
– Обичам те, защото… и т.н.

Пълноценно прекарване на времето заедно

Хората, които говорят този език на любовта, имат нужда да прекарват качествено фокусирано време заедно - време, в което вниманието им е насочено един към друг. Колкото повече общи ритуали има в двойката, толкова по-голям шанс има тя за изграждане на дълбока близост.

Д-р Гари Чапмън пише, че всяка двойка е нужно да има своя “банка със спомени". Вниманието и общите ритуали могат да имат различни лица – вечеря заедно, без включен телевизор или телефони в ръце; прекарване на свободното време (вечерите, уикендите) заедно; пътуване заедно (походи в планината, море, почивки, ваканции); общи хобита и т.н.

Основното при този език е безусловното внимание, което предоставяме на половинката си. Точно това качествено време, прекарано заедно, ще означава за този човек, че го обичаме. И съответно – липсата му, ще го кара да се чувства пренебрегнат и необичан.

Получаване на подаръци

Подаръците за някои хора са знак за любов. Не е необходимо задължително да са скъпи. Може да се приберем с цвете, ръчно направени подарък. Може да е нещо, в което има смисъл и е желано от партньора.

Даване на помощ

Този знак на загриженост и усилие е важен, защото помощта за хората, които говорят този език на любовта, е знак на засвидетелстване на любовта ни. Тук полето от вариации е огромно – всички домашни задължения – готвене, пране, миене на чинии, почистване и т.н.; приготвяне на кафето сутрин или закуската; грижата за домашен любимец; поемане на част от задълженията на партньора. С всеки жест, с който можем да го улесним, ние показваме на партньора ни, че го обичаме го и искаме той да е щастлив.

Физическа близост

Последният език на любовта са физическата близост и докосването. Хората, за които този език е важен, оценяват всеки физически израз на любовта, прегръдките, гушкането, държането на ръцете, сексуалните отношения.

За изграждането на истинска близост е нужно да полагаме целенасочени усилия към партньорите си - да им даваме подкрепата, от която се нуждаят, да им даваме крила за растеж и усещане за дълбока свързаност. Важно е да сме запознати с езика на любовта за човека до нас и да се опитаме да говорим на него.

Можем да го разберем като се вгледаме какво той/тя прави за нас. Обикновено хората, които говорят конкретен език на любовта, изразяват любовта си по същия начин. За да не се “губим в превода” е важно все по-дълбоко да осъзнаваме от каква точно любов има нужда нашият партньор. И да го даваме с пълни шепи.

Диляна Велева е магистър по психология и журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центъра. Работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Била е водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.