Разбиране на околния свят при деца от 0 до 7 години

Станислав Пандин
19 май 2020 в 09:54 | 2792 |0

Дидактическите занимания помагат на едногодишните и двугодишните деца да разбират по-добре света около тях, както и специфичната предметна среда. Когато играе, детето започва по-точно да различава, назовава и впоследствие да описва предметите по размер, цвят, форма. Дидактическият подход в тази възраст спомага за подобряване координацията и фините двигателни умения, както и ориентацията на детето към външния свят.

Малкото дете е в състояние да задържи вниманието си за кратко време. Това означава, че от възпитателна и образователна гледна точка се изисква постоянство в посока дидактически игри, за изграждането на способност за концентрация. В тях съществен момент е съчетаването на образователните задачи с активни движения и действия. За целта първо родителят, като личен пример, може да започне с имитирането на движенията и звуците, които издава едно или друго животно, а впоследствие, заедно с детето, да се разпознават обектите по звук.

Играейки с различни предмети, детето се запознава с техния размер, форма и цвят, научава се да ги поставя един в друг, да сглобява проста мозайка, да подрежда картинки по двойки. То заучава даден обект с помощта и на усещанията и възприятията, което е важен фактор за сетивното развитие (зрение, слух, докосване). Първо, то се научава да прави разлика между разглежданите и сравняваните обекти (например по размер, цвят), а по-късно запознаването с обектите може да бъде усложнено чрез намирането на обща връзка между тях. Като пример за това, родителят може да насърчава детето да търси и намира сферични предмети около него и с обща помощ да бъдат назовавани някакви действия с тях. За целта са подходящи игри като „Хайде да намерим същото!“ Родителят може също така да обяснява на детето, че различните обекти могат да имат един и същи цвят, като след това му поставя задачата да намира колкото се може повече предмети с един цвят в помещението. 

В словесните дидактически игри малките деца трябва да се насърчават да говорят за предмети и играчки, за техните свойства и качества. Отначало в детските игри, картинките трябва изобразяват един или максимум два предмета (играчки, животни, цветя), а по-късно броят на детайлите в рисунките да се увеличава (трицветни предмети и картинки, или такива, състоящи се от три или четири части). Когато е необходимо, родителят показва как да се играе. Игрите трябва да се повтарят постоянно, тъй като уменията за игра на децата трябва да бъдат фиксирани и задълбочени. От голяма важност е игрите да бъдат допълвани системно с нови дейности и тренировъчни задачи.

При четири/пет годишните, благодарение на дидактическите задачи, детето развива познавателните процеси (мислене, реч), развива своето наблюдение и способността да следва правилата на играта. Вниманието на децата става по-стабилно, а от друга страна възприятията и вниманието се разпределят по-добре между различните действия. Обогатява се детският опит в играта, което е съпътствано от натрупването на конкретни знания. На този етап се формира и способността да се правят прости обобщения. Речта на детето се развива по-добре и то не само назовава и описва предметите и явленията с прости думи, но и започва да говори за техните свойства. Детето се научава да описва и говори не само за пряко възприемани обекти, но и за такива, които не са пред очите му, благодарение на паметта. Децата се запознават с нови дидактически игри и се научават да играят водещи роли в играта. Правилата на играта могат да бъдат сложни. Играчът се опитва да наблюдава себе си в играта и сравнява поведението си с поведението на другите деца. Малчуганите се запознават с все повече нови предмети и явления, като същевременно ги сравняват, описват, изброяват и подреждат в дадена последователност.

Дидактическата игра при 5/6 годишните включва също техните обоняние, слух, зрение. Тук са подходящи различни игри с кукли и свързани с тях предмети, например с кукленски принадлежности (дрешки, мебели). Подходящи са и музикалните дидактически игри, при които детето се научава да прави разлика между високи и ниски тонове, различните звуци и т.н.
По отношение на развитието на речта, различните версии на „Игра на магазин“ са много продуктивни. Когато „пазаруват в магазина“, децата трябва да назоват и описват продукта или да изброяват това, което са си купили. Игрите с думи, в които те трябва да отгатват (търсенето на предмети и играчки, игри на асоциации, съобразени с календарната и умствена възраст на децата), също са част от дидактическия арсенал.

Във възрастта между шестата и седмата година детето се интересува живо от заобикалящата го природа и местообитание. При запознаването му с тях е важно да се изясняват и затвърждават знанията, придобити чрез практически дейности, именно с помощта на дидактически игри. Децата се научават сами да организират игрите и да се обединяват в игрови групи от двама до четирима участници, като през цялото време играят заедно в този екип. Благодарение на всичко това те съумяват самостоятелно да си поставят цели и да ги довеждат до края, като на първо място вече стои въпроса за точността на хода на играта и честното спазване на правилата. Детето става по-наблюдателно и забелязва все по-малки видими разлики (детайли), започвайки да сравнява видимите обекти с обектите от паметта си. Също така то започва да вижда взаимовръзките и позиционирането на тези обекти, осъзнава тяхното многообразие в околния свят и е в състояние да прави обобщения.

В словесните дидактически игри децата се учат да създават кратки истории за обектите, включени в играта, което само по себе си е чудесен помощник на училищната готовност.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !