Предварителната подготовка за драматизациите в ранна детска възраст може да започне още през първата година от живота на детето. За целта е необходимо родителите често да му говорят, да му пеят песни, да му четат кратки стихчета, да играят с него на мека повърхност на пода, напр. с пръстчетата на ръцете му.

Детето на една година придобива много ценни опит и умения именно благодарение на тези целенасочени дейности. То винаги е емоционално възприемчиво спрямо музиката и говора. Бебето реагира живо на нежна или весела музика, в съчетание с танцуващ обект (в никакъв случай не се доверявайте на бихармоничното безумие, наречено „попфолк“!), като същевременно започва да „пее“ заедно с възрастния. По този начин се развива способността да се припознават различните движения спрямо музиката, елементарното чувство за ритъм, заражда се ранната адаптация към поетичната интонация и ритъма. Слушайки кратки стихчета, детето изпитва нескрита радост, а впоследствие има желанието да имитира възрастния. Чрез подражателните игри то заучава и различни модели на движение, както и речеви модели, които по-късно се оказват много полезни в драматизациите.

Три/четиригодишното дете е изпълнено с радост, когато слуша кратки и ясни истории, ефектно и емоционално интерпретирани от възрастните. Интересните текстове, в които има много повторения, се помнят добре от децата. Те с охота имитират звуците, издавани от героите в драматизацията, както и тяхното поведение, като повтарят отделни прости фрази. Ролите на водещия, както и на режисьора на драматизацията с дете в този възрастов период, все още са възложени на пълнолетния.

Сред децата от пет до шест години вече има и такива, които могат да четат. Ето защо, когато се чете даден текст, съобразен с възрастовите специфики, родителят или учителят в детската градина, могат да прибегнат до тяхната помощ. В този период от психосоциалното развитие на децата не е необходимо възрастният да изобразява движенията и гласовете на всички актьори, защото малчуганите вече сами имитират поведението на героите от произведението. Детето в тази възраст вече иска само да се превъплъти във водещата роля и безусловно трябва да му бъде предоставена такава възможност. По този начин децата започват да запомнят текстовете по-добре и по-бързо, да слушат внимателно и да умеят да говорят сбито и ясно. Впоследствие хлапетата започват да изиграват и сами вече познати драматизации, като ролите стават все по-сложни. Неминуемо се разширява и кръга от различни видове игри-драматизации.

За да има успех дадена драматизация, първо трябва да се избере подходящото произведение, да бъде прочетено/преразказано на децата, като впоследствие, заедно с тях, да се обсъди поведението на различните участници (движения, интонация на гласа, гримаси). Могат да се изработят необходимите средства за играта – маски, шапки и др., и ако е необходимо, да се комбинират костюмите, да се направят декорации. Трябва да се има предвид, че подготовката за драматизацията не трябва да отнема твърде много време, защото първоначалното усърдие на децата може да изчезне сравнително бързо.

Една драматизация може да се окаже много успешна, дори ако родителят/учителят не разполага с достатъчно ресурси. Напротив, по този начин за провеждането на играта не се изисква специална подготовка. Задачата на възрастния е да стимулира процеса, да насърчава активността на по-срамежливите и плахи деца, и да се намесва в играта, ако някой от участниците е твърде активен и налага на другите изпълнители своето виждане за нечия друга роля.

В случаи на куклени спектакли, възрастният показва на децата как да играят с различните кукли, като в същото време се уверява, че движенията на куклите съвпадат с речта на героите. Малчуганите получават някои инструкции от възрастния, които те доразвиват самостоятелно.

Никога не трябва да се подхожда към последваща драматизация, непосредствено след само едно прочитане на дадена приказка! Същата може да бъде и преразказвана няколко пъти от страна на родителя/учителя, като акцента пада върху разбираемия език, интересно пресъздадения сюжет, някои повторения в текста, последователността на действията, динамиката в развитието на събитията и пр. – всичко това допринася за бързото, лесно и ефективно усвояване на приказката. След като изслушат историята втори път, децата я запомнят добре и с желание се присъединяват към играта, превъплъщавайки се в ролите на герои. В дадена роля, детето изразява чувствата си директно с думи, жестове, мимики, интонация. Не е нужно възрастният непременно да акцентира върху размислите и изказа на децата – играта трябва да бъде такава, само и единствено за тях самите.

Важна роля в случая играят актьорските умения на родителя/специалиста (например да съумява да изгражда образи у малките актьори, посредством своето изразително четене и подходяща интонация). Правилният ритъм, богатството на интонациите, паузите, жестовете и т.н., придават на героите специфична образност, като по този начин ги правят близки до децата и активират желанието им за игра. Повтаряйки драматизацията отново и отново, децата все по-малко се нуждаят от помощта на възрастния и започват да вършат всичко сами.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.