Защитните механизми на Аза

Диляна Велева | 14 декември 2017 в 13:57 | 10520 |0

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които ние редуцираме или избягваме негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес. Въпросът за защитните психологични механизми на личността за пръв път е поставен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека.

Дъщерята на Зигмунд Фройд - Ана Фройд - е един от най-верните му последователи. Тя е родена на 3 декември 1895 година във Виена и е шестото, най-малкото дете на Фройд. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си. От 1922 г. става член на Виенското психоаналитично общество. През 1938 емигрира заедно с баща си в  Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”, в която доразвива и дава имена на специфичните механизми, които Азът използва, за да се се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха. В нея Ана Фройд прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:

- нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства);
- незрели защити (в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели възрастни  хора);
- невротични защити при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични  проблеми);
- зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора).

Ще се опитаме да разгледаме някои от най-разпространените защитни механизми, които Ана Фройд описва в своята книга “Азът и механизмите на защита”.

При Проекцията личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции. По този начин тя несъзнателно ги изтласква в подсъзнанието и след това ги проектира извън себе си - върху другите. В детството този механизъм се използва особено интензивно.

Механизмът на изтласкването се състои в избирателно забравяне на случката или събитието, свързана с конфликт, стрес или травмиращи състояния. При изтласкването се отстраняват чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е безсъзнателен отказ да се признае определено психическо съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо.

Изместването е такъв защитен механизъм, при който емоционалният конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои свои качества. Обръщане срещу себе си наблюдаваме в поведението примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си. Вариант на изместването е да бъдеш ядосан на съпруга си, когато всъщност си гневен на някой друг. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение.

При отричането човек омаловажава конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като ги интерпретира така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи го. Може да се прояви в отказ да се разбере реалната причина за поведението. Например, алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола.

Соматизацията е тенденцията за реагиране с телесни (вместо с психични) прояви. Пример за соматизация на психичен конфликт може да бъде продължителното главоболие.

При механизма на регресията личността, изправена пред конфликт, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап, в който се е чувствала сигурна и обгрижена, да се избегне актуалната конфликтна и стресогенна ситуация. В емоционално трудни ситуации възрастните могат да се държат като деца. При по-големи деца може да се изрази във връщане и поведение, характерно за ранни детски години. Реакциите при регресията са импулсивни, често придружени с неоснователни рискове и агресивни действия срещу авторитети. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. Например, при преждевременно раждане на следващо дете в семейството, често първото реагира с регрес, тъй като се чувства ощетено във вниманието и любовта на майката. В някои случаи обаче регресът не успява да осигури защитата на Егото, и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.

Агресивното поведение е вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания.

Идентификацията е защитен механизъм, при който личността приема върху себе си личните характеристики на друг човек, идентифицира себе си с някои друг. При интроективната идентификация другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се идентифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия). Вариант на идентификацията е механизмът на идентификация с агресора или нападателя. Той може да се прояви при хора, станали жертва на насилие. Те приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг, по-беззащитен от тях.

При механизма на компенсация имаме изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област. При вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в други области, за да дезактуализира комплексите си. При наличие на малоценностови комплекси компенсацията може да се извърши чрез илюзорно създаване на увереност чрез материални или други външни неща или агресия.

При затварянето в себе си или изолацията имаме частично изтласкване, като желанието или съответния спомен от миналото си запазват достъпа до съзнанието, а емоцията, която обикновено е болезнена, е отделена от тях и не може да достигне съзнанието.

При аскетизма имаме директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия и елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания. Забелязва се самозабрана за изпитване на радост и щастие и негативни чувства към всички, които са щастливи, доволни и хармонични в живота и взаимоотношенията си.

Сублимацията е един от зрелите защитни механизми. При нея личността обръща енергиите на неприемливите импулси в социално приемлива, творческа дейност. При сублимацията е възможно и поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности – професионална и социална реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване към идеали и каузи.

Друг зрял защитен механизъм е хуморът. Tой представлява наблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.

Алтруизмът е защитен механизъм, при който личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на други хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства. Ана Фройд говори за т.нар. алтруистичен отказ, при който се наблюдава отказ от задоволяването на собствените инстинктивни импулси в полза на други хора. Това е възможно благодарение на механизмите на проекция и интроекция.

При интелектуализацията има криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема. Чувствата и конфликтите се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !