Завръщане у дома

Диляна Велева 12 май 2022 в 16:48 7840 1

Снимка Pixabay

Имам един мъничък ритуал. Когато търся отговори, влизам в книжарница, насочвам се към рубрика "Психология" и взимам първата книга, която нямам.

И колкото и да е странно - точно в нея откривам отговорите. Та днес ми беше едно умислено и направих същото.
И пак проработи. Първата книга, която ми попадна се казва: "Момчето, къртицата, лисицата и конят" на Чарли Макеси..

Усетих се, сякаш чета мои мисли, толкова близка бе тази книга за мен.

Понеже я намирам за много мъдра, ще си позволя да споделя моите асоциации по цитати от нея:

- Понякога се чувствам изгубен, - каза момчето. 
- И аз. - отвърна къртицата.
- Но ние те обичаме, а обичта те води у дома.
- Мисля, че всички просто се опитват да стигат у дома, каза къртицата... 

Асоциациите затичаха диво из мислите ми, прочитайки това.

Кой е нашият дом? Как да го намерим? Дали ще го усетим?

Понякога имаме няколко домове - в нас самите, в другите, в книгите, във филмите, в работата.

Домът е място, с което се чувстваш свързан дълбоко. Домът е място, в което се усещаш себе си. Няма нужда да се редактираш. Просто си. Всички искаме да имаме такива домове.

Понякога обаче нещата се случват различно. Домовете ни стават бойни полета. Стават места, в които не можем да си позволим да бъдем истински.

Вярвам с цялото си сърце, че когато се чувстваме изгубени, всъщност сме отделени от нашите истински домове.

Когато бях малка, баба ми казваше, че домът е попарата със сирене и захар сутрин, чудният тутманик и медът от дядо, който той вадеше с ръце от кошерите, нищо че пчелите го жилеха на много места. Чувствах, че домът ми е в люлката, опъната между двата ореха на двора. Баба казваше още, че дом е когато сме ние тримата - аз, тя и дядо. Когато играем на карти, на барбут, гледаме заснежените борчета от топлата стая, със запалена камина.

Точно тези домове търсим, когато сме изгубени.

От първото изплакване при раждането търсим дома на майчината гръд.

С последното си издишване търсим домът на Бог.....

Търсим домовете на Любовта.

Диляна Велева е магистър по психология и по журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си във Софийския Университет "Свети Климент Охридски". След това има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18 годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центрове. Към настоящият момент работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Работила е като водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12315

1

denislav

01.10 2022 в 11:09

Г-жа Велева, въпреки Фнушителната си биография, с тая селфи муцунка с патешка човчица от снимката, някак си олеква и не можА да ме грабне с дълбокия анализ на чувствата, съпътстващи завръщането у дома...

Оффнюз, някой от редакционния екип може ли да ми разясни смисъла и ползата за аудиторията от написаното по-горе.

Освен, че видяхме патешката човчица на авторката, какво още трябваше да стигне до ума и сърцето на драгия читател?