Ректорите на 33 от 38-те държавни висши училища в България са получили между 16 320 и 36 000 лева допълнително годишно възнаграждение през 2022 година. Един-единствен ректор е взел под 27 хил.: на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София. Всички останали са „отличници“, показва справка, получена от OFFNews от Министерството на образованието и науката по Закона за достъп до обществена информация.

Отличници, защото оценките на 32-мата се поместват в рамките на едва 47 стотни. Те са получили оценки между максималната 4,00 и 3,53. Единствено ректорът на ВСУ „Любен Каравелов“ има под 3 – 2,86.

Попитахме как са били оценени ректорите от МОН (по наредба оценката дава министърът на образованието, с когото ректорите сключват договор за управление) в контекста на обявените по-рано през годината резултати от Рейтинговата система на висшите училища в Република България, която се изготвя по поръчка на същото МОН.

Кухи структури, но и глад за висшисти: какво регистрира рейтингът на университетите за 2022 г.

Има ли нещо общо между двете?

Оказа се, че трудно може да се открие връзка между добрите резултати на даден университет и доброто финансово стимулиране на ръководителя му и обратното. Независимо дали някой е на дъното или на върха по даден показател, ректорите без един са били оценени приблизително по еднакъв начин, показва справката на МОН.

Ето как изглежда тя:

Как се определя ректорската заплата

Механизмът е заложен в Наредба 23 на министъра на образованието от август 2020 г. и включва основно и допълнително възнаграждение. Наредбата въвежда изискването ректорите да сключват с министъра на образованието договори за управление, които включват съответните цели и задачи.

Основното възнаграждение зависи от асистентската заплата в съответното висше училище (ВУ). През първата година от сключването на договора през първия мандат на ректора то е равно на 300% от средната основна асистентска заплата във ВУ с над 5 млн. лева приходи от обучение на чуждестранни студенти през предходната година и 250% за всички останали.

Основната заплата за втората и следващите години след сключване на договора за управление с министъра през първия мандат и за ректорите през втория последователен мандат е 175% от средната асистентска заплата във ВУ с над 5 млн. лева приходи от обучение на чужди студенти, и 125% за останалите.

Годишният размер на допълнителното възнаграждение се определя въз основа на степента на изпълнение на заложените в договора за управление междинни целеви стойности за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище през предходната година. Оценките са от 1 до 4. При оценка 1 ректорът няма право на бонус. Оценка 2 е равна на 6000 лева годишно, 3 - на 18 хил., 4 - на 36 хил. Всяка стотна добавя съответната сума. Ако тя е между оценки 1 и 2, носи 60 лева; между 2 и 3 - 120 лева; между 3 и 4 - 180 лв.

Оценка 1 означава ниско изпълнение на поставените задачи, т.е. от 0% до 10% постигната междинна целева стойност; оценка 2 – средно изпълнение (11%–50%); оценка 3 – високо изпълнение (51%–90%); оценка 4 – много високо изпълнение (91%–100%).

Показателите, които не са количествено измерими, се оценяват с оценка от 1 до 4 в зависимост от предприетите действия за постигане на показателя.

До три работни дни след изтичане на съответната година от сключване на договорите за управление ректорът е длъжен да представи на министъра годишен отчет. До 10 дни по-късно министърът определя годишната му оценка. Ректорът има право на мотивирано възражение.

Допълнителното възнаграждение се изплаща от началото на втората година след сключване на договора за управление – за ректорите в първи мандат; от началото на първата година след сключване на договора за управление – за ректорите във втори последователен мандат.

Годишното допълнително възнаграждение се изплаща на части през всеки месец в размер на 1/12 от общия.

Какво показва рейтингът на университетите за 2022 г.

Данните в нея позволяват сравнения по десетки показатели. Няма едно ВУ, което да е най-доброто във всеки от тях, но разликата между първите и последните по показателите е явна, не се измерва просто с една или две стотни. Например по критерий "Програмна акредитация" УНСС е №1 с направление "Икономика" (9.9), а Колежът по туризъм в Благоевград е последен с акредитационната си оценка 5.09 за направление "Администрация и управление".

По друг показател - "Безработица сред завършилите" - най-високо поставеният държавен е Лесотехническият университет (0% за "Туризъм"), а последният е Шуменският с направление "Обществени комуникации и информационни науки" - 7.39%.

По специалността си работят 100% от завършилите "Военно дело" във Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна (№1 по този показател) и едва 16.42% от завършилите "Туризъм" в Икономическия университет във Варна (на последно място по този показател).

Системата показва още чии дипломи осигуряват най-високите заплати, къде завършват мениджърите, къде са концентрирани чуждестранните студенти и още, и още.

В кой университет библиотеките са на почит: Военният е №1, Медицинският в София сред последните (класация)

Рейтинговата система включва всички 52 висши училища у нас, а не само държавните, но и така не е трудно да се отсеят добрите от останалите. За разлика от нея, при ректорските оценки подобно разграничение между отлични, добри и изоставащи е много трудно да се направи.