През 2014 г. Ани от Варна очаква първото си дете. В училището за бъдещи майки, което посещава, идва представител на Тъканна банка „Крио Център България“/“Крио сейв“/ и обяснява колко добра възможност е съхраняването на стволови клетки от пъпната връв.

Жената решава да застрахова здравето на бъдещото си дете и сключва договор с варненския представител на криобанката. Подписва договора, без да се поинтересува детайлно за правата и задълженията си - предстоящото раждане е по-важно за нея. Как са взети стволовите клетки тя не знае и до днес. Родила със секцио, а впоследствие близките ѝ казват, че е „дошла една жена с чанта, взела пробите и си тръгнала“. Не знае дали е била медицинско лице.

Платила 5 360 лв. по договор за пълен пакет съхранение за 20 г. плюс още 5. Условието е след 20-те години при желание срокът да бъде продължен, а тя да плаща по 600 лв. на всеки 5 г. След плащането получава имейл, в който от ТБКЦБ ѝ честитят новото попълнение в семейството и я уведомяват, че пробите със стволови клетки са в лабораторията в Белгия.

Години наред Ани не се интересува какво става с пробите, спокойна, че е клиент на банката с най-дълга история и най-много клиенти у нас. Днес тя вече не е сигурна нито дали някой съхранява стволовите ѝ клетки, нито дали би могла да получи обратно парите си. Не може и с увереност да каже, че не е станала жертва на измама. Но засега нищо не разбулва неизвестността.

В същото положение са най-малко 7 500 души в България. Всички те разбират това лято, че изпълнителният директор на „Крио Център България“ е поискал отмяна на разрешението ѝ за осъществяване на лечебна дейност като тъканна банка и заличаването ѝ от регистъра на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Провокирани от действието му и последвалите събития, 83-ма родители сезират прокуратурата, някои внасят индивидуални жалби и в Комисията за защита на потребителите. Дали ще започне разследване и, ако да, до какво ще доведе то – тепърва предстои да разберем.

Предисторията

Тъканната банка започва дейността си в България през 2005 г. като част от международната група „Крио сейв“, собственост на холандската компания „Есперайт“. Банката предлага съхранение на кръв и стволови клетки от пъпната връв – услуга, която към онзи момент не е популярна у нас. Интересът бързо нараства, тъй като присаждането на стволови клетки по онова време е все още иновативен, но обещаващ подход при лечението на онкохематологични заболявания. Хората плащат между 4 000 и 5 000 лв., за да подсигурят поколението си при евентуална нужда от трансплантация.

Банката не пести средства за рекламна кампания и през годините успява да привлече 7 500 клиенти, както се твърди в сайта ѝ.

На 26 юни 2019 г. в писмо до абонатите си обаче „Крио сейв“ им съобщава, че „преди да стартира местене на пробите, е извършен одит в РВКМ". Абревиатурата РВКМ не говори нищо на клиентите (тези, които са получили имейл), съдържанието на имейла е неясно.

Вероятно затова и мнозина не му обърнали внимание. Сметнали, че е извършена рутинна процедура. Но месец по-късно разбират, че изпълнителният директор на дружеството у нас д-р Асен Пачеджиев е подал заявление в ИА „Медицински надзор“ за отмяна на разрешението за осъществяване на лечебна дейност като тъканна банка и заличаване от регистъра.

Причината, изложена в поредица медийни изяви на д-р Пачеджиев, е, че част от бизнеса на компанията-майка „Крио сейв“ е бил продаден от собственика ѝ - холандското дружество „Есперайт“. Така съхранението на стволови клетки от пъпна връв преминало в ръцете на компанията FamiCord (PBKM), която оперира на територията на Европа, и по-конкретно - в тъканната банка във Варшава.

Пред Медиапул д-р Пачеджиев обяснява, че "Есперайт" са се споразумели с полската тъканна банка PBKM, която е придобила бизнеса със съхранението на стволови клетки от пъпна връв, но не успели да договорят събирането на нови проби и поради това тази дейност е замразена.

Вследствие на това споразумение в периода април-юни „Крио сейв“ е прехвърлила всички биологични проби, съхранявани в Белгия и Швейцария в централната лаборатория за криогенно съхранение на РВКМ във Варшава. Транспортирани са били общо 300 000 проби на клиенти от 40 държави, сред които и българските.

Д-р Пачеджиев неколкократно уверява, че транспортирането на пробите е осъществено при всички необходими изисквания и приканва клиентите, които плащат разсрочено, да продължат да правят вноските си по сметката на тъканната банка. Така щели да са сигурни, че парите им няма да „потънат в нечий джоб“, както се изразява той в интервю за БНР от 26 септември.

Неясна остава съдбата на хората, които са дали проби за замразяване в последните 2 г., тъй като при тях липсва изследването на майката, което предшества издаването на сертификат за замразени стволови клетки.

Родителите

Родители с договори с „Крио сейв“ създават група във фейсбук и там споделят историите си. А от тях става ясно, че нещата не са така сигурни, както твърди директорът Пачеджиев.

Излиза наяве фактът, че през 2017 г. НАП е запорирала сметките на ТБКЦБ заради неиздължени суми по ДДС с ревизионен акт на стойност около 2,6 млн. лв. Това обяснява защо през последните 2 г. част от клиентите са насочвани да превеждат вноските си по сметките на „Новакон“ АД, чиито седалище и адрес съвпадат с тези на тъканната банка у нас.

В сигнала си до прокуратурата родителите твърдят, че нямат информация къде реално са отивали средствата и кой се е разпореждал с тях, от което следва и другото притеснение - че ако фирмата-майка не е плащала на лабораториите за нужните изследвания на пробите, вероятно и част от техните вземания изобщо не са изследвани.

Те пишат още, че не знаят къде са кръвните проби на децата им. Безпокои ги и фактът, че са били подведени с периода на местене на пробите, което в действителност е било осъществено още през април, а не както е било съобщено в имейл до някои от тях - през юни. Били са поставени пред свършен факт и в невъзможност да реагират навреме.

Друг казус е липсата на сертификати за пробите, взети в периода 2018-2019 г., които биха били необходими за освобождаването им при евентуална нужда от лечение.

Но проблем има и с издадените сертификати.

Когато избухва скандалът с „Крио сейв“, Ани от Варна се опитва да се свърже с банката, притеснена, че сертификатът за пробите ѝ липсва. След 2-3 седмици опити успява да се свърже с директора Пачеджиев. На 10 септември разбира, че сертификатът ѝ е в архива на криобанката и след седмица го получава по пощата. По-късно се оказва, че сертификатът ѝ не притежава задължителните номера, които би трябвало да са дадени от съществуващата тогава Изпълнителна агенция по трансплантация. Източник на OFFNews също потвърди, че издадените от ТБКЦБ сертификати нямат правна стойност, защото липсват регистрационни номера от агенцията по трансплантациите.

Тревогата на родителите засилва и фактът, че по тяхна информация „на 11-и и 13 септември швейцарската прокуратура е обискирала фирмата и домове на служители заради съмнения за нарушаване на законите за трансплантации и ограбване на дружеството“, за което информират и прокуратурата.

„Предвид всичко това, молим да проверите случая, и да се произнесете има ли данни за извършено престъпление от представители на ТБКЦБ, длъжностни лица от контролните органи, които отговарят за дейността на тъканните банки, или други лица“ – завършват сигнала си до прокуратурата те.

Защита

Чрез съобщение в сайта си ТБКЦБ се защитават с думите, че действията на едноличния собственик „Есперайд“ „не поставят под въпрос и не накърняват изпълнението на ангажиментите на „ТБКЦБ“. В тази връзка е публикуван и българският превод на съобщението за клиентите на „Крио сейв“ от Групата Фамикорд и Полската банка за стволови клетки“ (PBKM).

От РВКМ обясняват, че, доколкото са запознати, прехвърлянето на биологичния материал към тяхната тъканна банка не изисква съгласието на клиентите по договор. Гарантират, че криопробите са били транспортирани при спазването на всички необходими условия за съхранение. Твърдят, че процесът на преместване не би трябвало да е оказал влияние върху качеството на съхранявания биологичен материал и все пак се застраховат, че не могат да носят отговорност за качеството на пробата, защото то зависело в значителна степен от нейната първоначална обработка и съхранение до момента на постъпване при тях.

Застраховат се и срещу евентуални срещи очи в очи с клиенти. Посочват, че индивидуалните посещения при тях са „нецелесъобразни“, но предлагат контактна форма, в която с въвеждане на индивидуален код биха могли да потвърдят наличието на съответната проба.

В последващи съобщения успокояват, че платилите на „Крио сейв“ клиенти нямат причина да се притесняват до изтичане на споменатия в договора срок. В случай, че „Крио Сейв“ не успее да покрие задълженията по договора с РВКМ обаче, последната си запазвала правото да се свърже директно с клиентите ѝ, за да прецени как да процедира с биологичния материал занапред – става ясно от текстовете.

Въпроси без отговори

„Не ми е ясно защо ИА „Медицински надзор“, вече правоприемник на бившата Агенция по трансплантация, няма задължението да контролира тази дейност – казва Ани днес. - Разбрах, че дейността на криобанките се простирала до вземането на пробите и това се контролира от Агенцията. Кой е дал тези разрешителни, защо никой не е контролирал дейността им? Тази банка е натрупала 2,5 млн. задължения към НАП. Как този човек, с открити задължения към НАП, е продължавал да действа и да събира още проби?“

Тя е направила опит да получи информация за пробите от полската криобанка, но до момента няма отговор оттам. На въпроса ни би ли замразила отново стволови клетки, след дълго мълчание казва: „Не знам. Вече нямам вяра“.

Още по темата

02/10/2019

Здраве

ИА "Медицински надзор" започва проверка на всички тъканни банки