Появата на сцената на Гинка от Пазарджик като купувач на ЧЕЗ бе предшествана от една друга сделка, която не предизвика толкова медийно внимание, но определено има важна връзка с развоя на събитията.

През октомври 2017 г. ЧЕЗ Прага обяви, че е подписала сделка за продажба на друг важен свой актив в България ТЕЦ Варна на не по-известна компания от гинкината "Инерком".

Купувачът на варненската централа бе българската фирма Сигда ООД, която се оказа собственост на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе директор на Пристанище Варна в периода 2001 – 2013 г., министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспял независим кандидат за кмет на Варна. А последният му засега опит на политическата сцена бе като кандидат за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи подкрепата на ДПС.

Именно Папазов управлява фирмата купувач на ТЕЦ Варна Сигда ООД.

В края на ноември миналата година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отказа да образува процедура по искането на Обединени патриоти на ТЕЦ Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени конкретни задължения за действия, който трябва да извършат за рехабилитация на централата и пускането й в действие. След това КЗК одобри сделката, като прие, че няма концентрация и сделката по придобиване на 100 % от акциите на ТЕЦ Варна бе
затворена към края на 2017 г.

При придобиването на централата липсваше официална информация за платената цена по сделката. А също като при Гинкината покупка информацията идваше изключително от чешките медии. От Прага дойде информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв поглед звучи доста сериозно за неработещия ТЕЦ.

Според запознати с детайлите по придобиването на българския актив, в действителност сделката е много по-изгодна за купувача. А реалната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.

Те твърдят, че от обявената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към ТЕЦ Варна за 20 млн.
евро. Любопитното в случая е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си дружество в България.

В случая е интересно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с минимум два милиона евро –
неплатен данък върху печалбата и още 900 000 евро данък дивидент.

Историята е следната.

Публично известен факт е, че ТЕЦ Варна не работи от 6-7 години, поради изчерпване на лимита на парникови газове и неизвършване на технологично обновление с цел централата да отговаря на съвременните екологически изисквания. Но въпреки че не работи, ТЕЦ Варна се води като студен резерв и получава приходи от НЕК, респективно – Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Така по сметка на ТЕЦ Варна се натрупват милионни приходи свободни средства, които вместо да бъдат декларирани като печалба и съответно обложени с данък и едноличния собственик ЧЕЗ Прага да получи сумата като дивидент, решава да ги вземе назаем от дъщерното дружество. И сега при сделката се прави съответното прихващане и следите се замитат.

Големият въпрос след сделката е дали наистина ще бъдат реализирани намеренията на новия собственик да бъдат пуснати в експлоатация на блокове от ТЕЦ Варна на газ.

В началото на 2017 г. КЕВР даде съгласие ТЕЦ Варна да премахне три от шестте си блока (построени в края на 60-те години и ремонтирани в края на 80-те). Тези блокове работеха с на украински въглища и действително не отговарят на съвременните екологични изисквания.

Преди 7-8 години действително 4 блок на ТЕЦ Варна бе частично модернизиран и пригоден да работи на газ. Така и не заработи обаче заради високата цена на синьото гориво.

Новите собственици анонсират ремонт на трите оставащи блока и преоборудването им, за да работят на газ.

Но както се вижда и другата възможност - да не работят, а да бъдат върнати като студен резерв на българската енергийна система, би била печеливша. 

Любопитно е и как ще бъде реализирана друга амбиция  на новите инвеститори, които обявиха, че през май ще започнат товаро-разтоварните дейности на пристанищния терминал към ТЕЦ Варна.

За реализацията на този план може би има проблем със собствеността.

През седемдесетте години държавата построява пристанищен терминал, специализиран да обслужва доставката на въглища от бившия Съветски съюз за нуждите на ТЕЦ Варна. Към момента обаче, такова в пристанището не съществува в регистрите – нито като специализирано пристанище, нито като пристанище за обществен транспорт с национално или местно значение. Съгласно действащата нормативно уредба, за да се обособи такъв порт, следва да се извърши сложна процедура, включваща ОВОС, изработване на генерален план и т.н. Няма данни такива процедури да са предприемани.

Възниква въпроса и за статута на територията и съоръженията, върху които би се разпростряло едно бъдещо пристанище. Проверка в кадастъра показва, че става дума за 2 имота:

- ПИ № 27125.503.27 с площ 130 146 кв.м. Прецизният анализ на документацията от публични източници показва, че този имот, представляващ оперативна зона на евентуалния бъдещ терминал, би следвало да се третира като публична държавна собственост, тъй като никога не е била апортирана в капитала, респективно прехвърлена по баланса на ТЕЦ Варна ЕАД до влизане в сила на Закона за морските пространства, вътрешните води и пристанища на Република България (11.02.2000 г.) Държавата трябва, обаче да си потърси собствеността.

- ПИ № 27125.503.28 с площ 7 219 кв.м. Това е кейовата стена, кейовият фронт и подкрановият път. Този имот е в патримониума на ДП Пристанищна инфраструктура. Единственият начин имотът да бъде отдаден е по Закона за концесиите след публична процедура. До момента няма данни такава процедура да е обявена или да се подготвя.

Още по темата

31/10/2017

Икономика

Бивш министър на Орешарски си купи ТЕЦ Варна