Малко след анексирането на Крим група политтехнолози, свързани с руските власти, започват операция по изпиране имиджа на Русия в чужбина. Планът е, ако не да се постигне признаване на "анексирането" на полуострова в страните от Европейския съюз, то поне да се започне работа в тази посока и същевременно да се направи опит да се отърве Москва от санкции след Кримската война.

Това се разбира от изтеклата информация за съдържанието на електронната поща на Саргис Мирзаханян, служител на Държавната дума, който координира работата с европейските политици.

"Важни истории", Eesti Ekspress, OCCRP, IRPI и Profil проучват изтеклите имейли и установяват, че сътрудничеството с парламентаристи от няколко страни от ЕС не се е ограничавало само със заплащане на участието им в патриотични форуми в Ялта и наблюдение на руските избори. Десетки хиляди евро са отпуснати и за внасяне на проруски резолюции в европейските парламенти, а в случай на "правилно" гласуване се плащат допълнително. Разбира се, авторите на резолюциите отричат да са получили парите.

Кой е фамозният Мирзаханян

Изтеклата информация, публикувана в интернет от украински хакери, съдържа около 20 000 имейла, обхващащи десетилетието от 2007 г. до 2017 г. Собственикът на хакнатия имейл акаунт е Саргис Мирзаханян, пиар, който е бил помощник на депутата от Държавната дума Игор Зотов по време на анексирането на Крим. Бил е и член на експертния съвет на Комисията по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и отношенията със сънародниците в Държавната дума. Освен това Мирзаханян е бил свързан с президентската администрация, поради което фигурира в телефонните указатели на някои свои познати. Един от главните му кореспонденти е Инал Ардзинба, по това време служител на президентската администрация, работещ под ръководството на Владислав Сурков.

Мирзаханян обсъжда Украйна преди всичко с Ардзинба. Той отговаря за поръчването на публикации в украинските и руските медии, наемането на блогъри и интернет провокатори и организирането на проруски митинги. Тези инициативи на Мирзаханян станаха известни от публикации в украински издания.

Първоначално Мирзаханян и служителите му действат под нерегистрираната марка на Международната агенция за актуална политика, но в началото на 2017 г. е създадена компанията "Хемингуей партнърс" LLC, собственост на Сатеник Маркарян, майката на Мирзаханян. Съответно "Хемингуей партнърс" е заменена в презентациите на групата. В тях цветно се описват реализираните от Мирзаханян проекти и впечатляващите му възможности: всякакъв вид популяризиране - предимно, но не само в медиите. От митинги до избори, от "изравняване на информационните заплахи и провеждане на контракампании" до "създаване на стратегия за пряк достъп до лицата, вземащи решения".

Сред задачите, които екипът на Мирзаханян е изпълнявал, на първо място в документа "Дейност" е посочено "организиране на митинги, пикети и други протестни действия в страните от ЕС, насочени към дискредитиране на събития или лица, противоречащи на руските външнополитически тенденции". Организиране на публични акции в полза на отмяната на антируските санкции, в подкрепа на волята на кримския народ и като цяло на руския външнополитически курс (включително по отношение на Сирия)".

Кампанията след 2014 г. има за цел да легитимира анексирането на Крим и да популяризира версията на Кремъл в чужбина. В хода на тези дейности екипът на Мирзаханян установява контакти с политици в няколко европейски държави.

Най-интензивната информационна бомбардировка досега

"Има бомба! Резолюцията: 1) признаване на Крим; 2) отмяна на санкциите; 3) удар по Могерини! (Федерика Могерини, тогавашен върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи). От гледна точка на медийното отразяване това вероятно ще бъде най-значимата ни информационна бомбардировка!", пише Мирзаханян на един от сътрудниците си през април 2016 г.

Става дума за проекторезолюцията на Съвета на италианската област Венето, внесена от един от нейните депутати, Стефано Валдегамбери. Характерно е, че внасянето на тази резолюция е отбелязано в презентациите на "Хемингуей партнърс" като един от международните проекти на PR групата на Мирзаханян, а в пощата му почти месец преди гласуването е открит не само текстът ѝ, но и документ, описващ своеобразен "план за действие" и посочващ, че 29 депутати са готови да подкрепят резолюцията.

Резолюцията наистина е приета (въпреки че за нея гласуват само 27 души) през май 2016 г. В резолюцията се осъжда "дискриминационната и несправедлива от гледна точка на принципите на международното право" политика на ЕС спрямо полуострова. Освен това Съветът на Венето призова за отмяна на санкциите и стана първата европейска политическа институция, която открито признава Крим за част от Русия.

Валдегамбери не е отговорил на запитване за коментар.

След Венето и други два италиански региона - Лигурия и Ломбардия, приемат подобни проруски резолюции.

Руските държавни медии са захранени, но Мирзаханян не спира дотук. Още през юни 2016 г. той пише писмо до свой колега със странен текст: "По цената на гласа този бъг дойде и при мен. Останалото е по ваша преценка, но за предпочитане е да е колкото се може повече". Какво означава това и кого има предвид тази кореспонденция, е невъзможно да се разбере, но към писмото е приложен нов "план за действие", озаглавен "Резолюции в Австрия и Италия". Това показва, че резолюцията, приета във Венето, ще трябва да стигне по-нагоре, вече на държавно ниво, до италианския парламент. Уточнява се, че колегата на Валдегамбери от дясната партия "Лига на Севера" сенатор Паоло Тосато ще внесе резолюцията в Сената. В края на документа, в раздела "оценка", се казва: "20 000 EUR + 20 000 EUR (депозит), в случай на успешно гласуване + 15 000 EUR за всеки случай".

Няколко дни по-късно Тосато наистина внася проекторезолюция в парламента - италианският сенат я отхвърля на 27 юни.

"Ще продължим да се борим ... на регионално ниво ... и няма да се откажем от опитите да лобираме за този документ в Европейския парламент. Особено важно е сега да напомним на колегите си в други национални парламенти, че подобна инициатива е необходима", обещава тогава Тосато.

Благодарим за резолюцията

В същия документ се съдържа оценка за внасянето на подобна резолюция и в австрийския парламент: "20 000 евро, в случай на успешно гласуване + 15 000 евро". Изпълнител е депутатът Йоханес Хюбнер от друга националистическа партия - Австрийската партия на свободата. През юни 2016 г. Хюбнер внася такава резолюция, но както и в Италия, тя не намира подкрепата на мнозинството депутати.

Хюбнер, както и Тосато, отрича да е получавал пари за внасянето и гласуването на резолюцията.

В пощата на Мирзаханян има и други подобни "планове за действие", по-специално за Латвия, Гърция и дори за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, но няма данни те да са стигнали до фаза на изслушване.

Екипът на Мирзаханян бележи най-сериозен успех в Кипър, където през юли 2016 г. националният парламент гласува подобна резолюция. Тя се различава от италианската и австрийската по две допълнителни искания: премахване на личните санкции срещу отделни руснаци и искане за спазване на Минските споразумения между Русия и Украйна. Идеята за подобно гласуване е предложена от помощника на Мирзаханян на неговия началник почти три месеца преди внасянето на документа в парламента, а предварителният текст на резолюцията е съгласуван с Мирзаханян седмица преди гласуването.

В писмата на Мирзаханян не е открита оценка за популяризирането на тази история, но през същата година руско-кипърският бизнесмен Сергей Козлов става един от най-големите спонсори на Прогресивната партия на трудещите се. Козлов дарява 15 000 евро на партията. Резолюцията е внесена в парламента от лидера на същата тази партия Андрос Киприану. По стечение на обстоятелствата именно синът на Козлов, Дмитрий, е бил своеобразен посредник между кипърските политици и екипа на Мирзаханян, което самият Дмитрий потвърждава в отговор на запитване на разследващите.

Киприану признава, че дарението на Козлов "може би е било начин да благодари за резолюцията", но "парите не са дошли лично при мен".

Мирзаханян не отговаря на въпросите на журналистите.

Пример за Европа

Прокарването на резолюции с кремълски сюжет е само част от интензивната работа на екипа на Мирзаханян с европейските политици и медии.

Група от десни евродепутати, приятелски настроени към руските лобисти, многократно е пътувала до окупирания Крим. Най-представителните делегации са на ежегодния международен икономически форум в Ялта, създаден година след анексирането на полуострова. 

Освен това пощата на Мирзаханян съдържа кореспонденцията му с Леонид Слуцки, председател на комисията по международни въпроси в Думата. От нея става ясно, че през 2017 г. Мирзаханян и Слуцки са работили заедно, за да доведат на предстоящите избори в Русия възможно най-голямата делегация от т. нар. "чуждестранни наблюдатели", съставена от едни и същи десни европейски депутати. На "чуждестранните" наблюдатели са заплатени полетите, настаняването и разходите по престоя. Поканата е отправена от Руската фондация за мир, ръководена от Слуцки. Според изтеклата информация бюджетът на проекта е 68 000 евро.

В кодекса за поведение на международните наблюдатели се посочва, че те не трябва да "получават финансиране или инфраструктурна подкрепа от правителствата, на чиято територия се провеждат избори, тъй като това може да доведе до конфликт на интереси и да постави под съмнение резултатите от мисията за наблюдение".

Леонид Слуцки е влиятелен политик и дългогодишен сътрудник на Кремъл. Отпускането на средства от неговата фондация за посещението на наблюдателите "противоречи на изискванията на кодекса", заявява Стефани Шифер, председател на борда на Европейската платформа за демократични избори.

Леонид Слуцки не е отговорил на въпросите на журналистите.

Кореспонденцията приключва през 2017 г., но редица европейски депутати продължават да "наблюдават" руските избори и след това. Така през 2021 г. вече споменатият Стефано Валдегамбери отново поема тази роля. При посещението си в щаба за наблюдение на изборите той заявява: "Впечатлен съм от прозрачността на всичко, което се случва тук, от начина, по който включвате толкова много хора в този процес, от това как всичко се наблюдава. Мисля, че трябва да следваме вашия пример, да копираме вашата система, а не да я критикуваме".