Защо МОН няма да провери как новият шеф на БАБХ е станал професор

Александра Маркарян 07 ноември 2019 в 14:19 9037 1

Ще проверите ли как новият директор на Българската агенция по безопасност на храните Паскал Желязков е станал професор? Обърнахме се с този въпрос към Министерството на образованието и науката на 01.10., след като описахме, че Желязков е станал професор в управлявания от него по същото време институт, без да е представил и една авторска статия, публикувана в списание с импакт фактор*, без да доказал, че е ръководил успешно завършил докторант, без дори да е представил списък с цитирания.

Индиректно от министерския пресцентър отговарят с "не" на 31.10., а като причина сочат Закона за развитие на академичния състав. Според министерството ЗРАС дава право на Комисията по академична етика към министъра на образованието (създадена именно с цел да контролира процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, каквато е професорската) да разглежда само текущи процедури, а не и отминали. Визираната обаче е приключила през 2014 г., а материалите на OFFNews щели да ѝ бъдат предоставени "за преценка".

Възразихме, че по същите правила министърът на образованието отстрани ректор за плагиатство в трудовете, с които е станал доктор на науките и професор доста преди проверката на Комисията, а от МОН отговориха, че законът разрешава приключила процедура да се провери, само когато става дума за плагиатство. Тоест когато дори не е представена статия от списание с импакт фактор, камо ли в нея да има преписана част без задължителното цитиране на първоизточника, няма член, алинея или точка от закона, по която да се възложи и извърши проверка, последствията от които биха могли да бъдат сериозни.

Пречка ли е законът

Цитираният от МОН чл. 30 от ЗРАС действително дава правото на министъра да осъществява контрол само "върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на този закон (той определя и минималните национални изисквания, на които кандидат-професорите трябва да отговарят - бел. ред.), правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации". Той може да възложи проверка на Комисията за:

- нарушения при провежданите процедури;

- конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита;

- наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации;

- недостоверност на представените научни данни (чл. 30, ал. 2, т. 1-4). 

И, да, в параграф 4 от допълнителните разпоредби на закона пише: "Сигнали за наличие на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика" по същия ред, по който се проверяват и неприключилите.

Но няколко реда под чл. 30 - в чл. 32, ал. 1 четем, че заповедите на ректора на висшето училище/ръководителя на научната организация за заемане на академичните длъжности и актовете за присъждане на научни степени могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието.

За да стане безусловно ясно, че има начин да се преразгледат приключили процедури, ал. 10 уточнява, че влезлите в сила актове за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности могат да бъдат възобновени по реда на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс и проверката извършва Комисията по академична етика. Сигналите - продължава текстът от закона - се подават след узнаване от заинтересованите лица за извършените нарушения.

Според гл. 7 от АПК  основание за отмяна или промяна на влязъл в сила акт може да е и откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Дали публичното оповестяване чрез медия на такива обстоятелства е основание за възлагането на проверка е въпрос от компетентността на правния отдел в МОН. А дали е уместно да се проверява как ръководителят на агенция от ключово значение за държавата е станал професор е само и единствено политически въпрос.

---

* Импакт фактор (impact factor - англ.) за научно списание е измерване, което отразява средния брой цитирания към последно публикувани в списанието статии. Често се използва като показател за относителното значение и влияние, което това списание има в своето научно поле. Смята се, че списанията с по-висок коефициент са по-важни и значими от останалите.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6136

1

WOW

07.11 2019 в 17:26

Това което разбирам е, че МОН се скатава като мишка и не смее да се закача с партийната кандидатура, дори когато е калинка. Това си е пряко намигане към всички местни квазипрофесорчета - правете каквото си искате, ние ще си затваряме очите и запушим устата. Понеже стартирането на процедурата зависи от министъра отговорността за безобразното скатаване е ясна!