Николай Александров, по-познат като Ники Александров е едно от най-популярните имена в българската спортна журналистика последните 15 години. По повод отбелязването на 10 години от старта на Gong.bg разговаряме с него в ролята му на главен редактор, радиоводещ, а повече от година и водещ заедно с Томислав Русев на „Без бутонки“ във Vbox7.com.

- 10 години gong.bg – промениха ли новите технологии спортната журналистика?

- Новите технологии промениха не само спортната, а цялата журналистика. Така че идва момент, когато трябва просто да следиш да не изпуснеш „хода на времето“, да продължиш да бъдеш в крачка. Някак немислимо е да бъдеш няколко крачки напред.

Няма как да се бориш с медии като Фейсбук, Туитър и Инстаграм. Гришо си пуска нещо в някоя от тях – най-напред всяка медия е длъжна да следи стотици профили на имена като него, на големите футболисти и спортисти. Съответният редактор го вижда и започва да го претворява в материал. Гришо язди слон в Тайланд, а Никол през това време се препича на близкия плаж.

Хайде – нека е по-спортно, не толкова шарено. Григор прави супер удар на тренировка преди голям турнир. Все пак изисква се технологично време снимката или краткото видео да бъде направено. Текст, допълнителни материали, заглавие, позициониране. И се оказва, че докато излезе онлайн в твоя сайт, вече е видяно от десетки, дори стотици хиляди потребители в цял свят!

Е, как да се бориш, какво да се измисли? Освен да командироваш свой собствен репортер на мястото на събитието и той да „изкопае“ ексклузивна новина. Но това е твърде голяма и скъпа рядкост, лукс.

В България например, когато има късно завършващи футболни мачове, принтът, вестниците не ги хващат до момента на затваряне на броя. И ако един мач е приключил в сряда вечер, Барса е написала историята в Шампионска лига срещу ПСЖ, целият спортен свят гърми и трещи, у нас това излиза в печатните медии едва в петък сутрин! Това е абсурд!

Но поне електронните медии успяват да бъдат актуални. Ето как през тези десет години на съществуване gong.bg сякаш хвана целия процес на трансформация. Може би на най-голямата трансформация в историята на медиите.

- Любовта трае 3 години, според теории на научно-популярните издания, позовавайки се на група учени. Колко трае обичта към професията и спорта от гледна точка на практиката?

- Е, хайде сега – 3 години. Тази група учени май не са имали жени, които да ги посрещнат с точилките у дома, след като е излязло това проучване... А и често казваме, че любовта към друг човек може с времето да избледнее, но например любовта към любимия отбор – никога. Тя е извън времето.

Колкото до самата професия, това за което стана дума преди малко донякъде помага. Професията бързо се развива, променя, преобръща. Сега като се сетя какви са били приоритетите преди 15 години и някак ми е смешно. Пък и аз все пак стартирах и все още съм и радио-водещ, коментирам мачове в ефира, често пиша къде ли не, имам видео-блог, част съм от дългогодишно тв-предаване. Изобщо правя всичко възможно да не ми доскучае.

- Репортер, редактор, водещ – какви са предизвикателствата пред всяка от позициите на терена на спортната журналистика?

- Няма никакво значение какво е нивото на отговорност – винаги е трудно. Дали ще дебнеш цял ден, за да запишеш някого с диктофона или да напишеш даден материал за събитие, дали ще водиш предаване – има си различна специфика, но трябва да си всеки път интересен, различен, да може да измисляш начини да ти обърнат внимание, да се отличиш.

Признавам обаче, че най-трудната позиция си остава тази на главен редактор на сайта. Защото там не се съсредоточаваш върху това, което отразяваш или върху мача, който коментираш. Много по-комплексно е, много трудно и осъзнавам, че десет години не са никак малък период. Уви, все по-често тази позиция ми налага невъзможност повече да се упражняват останалите, тези чисто журналистическите.

- Екипът в редакцията като семейство или като отбор?

- За толкова много години не успяхме да съберем поне една двойка, да произведем поне едни гаджета. Камо ли нещо повече. Не се харесват нещо. Това на майтап, идеята е като колеги да сме сплотени.

От двата зададени избора, категорично предпочитам да бъдат като отбор. Екип от близо 15 човека няма как да бъде като семейство. Но като отбор е възможно и към това се стремя ежедневно. 

- Кои са 10-те златни правила на спортната журналистика?

- Еее, тук отговорът на този въпрос отива на цяла малка книжка. Ако ги знам, спокойно мога да ги анализирам и пусна на пазара под подобен надслов. Пък и няма откъде да ги копирам, тъй като аз самият не съм се учил от никакви писани правила. Не съм ползвал наръчници.

В нашата професия често ставаме обект на нападки. Особено в спортната журналистика, тази която се занимава с футбол. Все на някого не се харесваш. През години съм събрал многобройни фенове, къде ли не из България са ме спирали да си говорим било то за ЦСКА, за други неща. И обратното – случвало се е да дочувам обидни реплики, подхвърляния от преминаваща край мен кола. Това са феновете на другия отбор. Което в някаква степен винаги съм приемал за нормално.

Но най-важното е все пак като теглиш чертата, нещата да бъдат в рамките на нормалното. Да има баланс. Ето това правило обединява всичките потенциални 10 златни правила. Тези дни на голям мач у нас, хиляди хора издигнаха грамаден транспарант против наши колеги. Стана ми криво, значи нещо е преляло чашата. Ако това се случи с моята медия, ще трябва да се преосмислят много неща. Някое от златните правила явно е било нарушено.

- Коя е най-голямата победа, която постигнахте с Gong.bg?

- Тази, че с всяка следваща година растем – по един или друг начин. Развиваме се. Не тъпчем на едно място. На всяка планьорка си казваме: „Вижте, ясно е, че сме достигнали лимита на спортната аудитория в България. Дайте да мислим нови и нови неща, да привличаме нови хора, да предлагаме алтернативи“. И когато опитваш това да го постигаш, като цяло то се явява една голяма победа.

- Завършили сте „Кинознание и Драматургия“ във ВИТИЗ. Ако трябва да подготвите биографичен филм за български спорт/спортист, чия история бихте разказали?

- Жалко, че у нас почти няма подобен род филми. Вижте всеки трети американски филм започва с пояснението, че е създаден по истински случай. Често става въпрос за някой спортист. Не е нужно дадената личност да е била световен шампион, да е постигала значими успехи, за да бъде увековечена в цял филм.

Може да се направи лента дори за някой играч, който през цялата си кариера през 70-те години например, не е вкарвал нито един гол. Ето ви супер интересна история. Стига да се направи, да се проучи предварително както трябва. Тези за големите имена са лесни. Явно обаче на никого от моите бивши колеги във ВИТИЗ не му се рови из спортните архиви.

- Какво е най-интересното, което предстои да предложите на спортните фенове?

- Gong.bg ще продължи да се обновява и през тази година. Предстои да става още по-лесен като навигация. Имаме много хрумки, стига да може бързо да ги предложим. Но нека все пак си пожелаем да има български спортни успехи. Каквото и да измисляш, когато има позитивни емоции, сайтът върви. И обратното. И никакви нововъведения не могат напълно да компенсират това.

Още по темата

09/03/2017

Футбол

За първи път и медиите в Мадрид признаха Барселона

12/01/2017

Медии

Проект "Журналистика" - новият план на Зукърбърг да промени медиите