Дизайнерът на дрехата 'Огито черпи': Когато слагаме тези неща на показ, надскачаме себе си като общество

За целите на изкуството и неговата роля в живота на хората с него разговаря OFFNews

OFFNews 22 ноември 2018 в 15:05 6493 0

28-годишният Стефан Карчев е роден в България и се занимава с изкуство още от гимназията. Той е авторът на нашумялата дреха с надпис "К**ви, яжте, пийте, Огито черпи", която бе забелязана на токийската Седмица на модата. Завършил е Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, Белгия. Сега живее в Париж и стажува в белгийската фирма за обувки ROMBAUT. Творбите на Карчев са били коментирани в редица издания за мода, като сред тях е и италианският Vogue. За целите на изкуството и неговата роля в живота на хората с него разговаря OFFNews.

Как Ви хрумна идеята за тази дреха? Защо точно Оги?

Колекцията "Miscible Displacement" (2016) беше до голям степен базирана на елементи от фолклора. Традиции, техники, цветови гами, обеми, форми - премислени и изразени по съвременен начин, включвайки технически материи като дунапрен и спортни принтове. Идеята ми беше да направя хибрид между дигиталната ера и грубо отражение на съвременното българско общество. В Интернет попаднах на тази прочута снимка на Огнян. Намерих я за много показателна. Татуираното съобщение е кратко и ясно. Харесва ми откровеността и непукизма. Вярвам, че и той се гордее с нея - човек татуира подобни неща, за да бъдат показани. Снимката ме накара да се усмихна.

Иронията, хуморът и идеята за епичен провал силно ме интригуват. В момента, в който започнем като общество да слагаме тези неща на показ и да бъдем по-самоиронични, тогава бихме могли да надскочим себе си и да еволюираме. Чувството на малоценност е нещо, което често срещам и не харесвам. Приятели от чужбина, които посещават България, се интересуват от историята ни и забележителностите, но и искат да посетят и места, които не фигурират в гайдове, както и обичат да научават за градски легенди и истории. От артистична гледна точка, това носи вдъхновение. Веднага се сещам за Хелена Дитрих: http://helenadietrich.com/index.php/llforever/

Има ли за Вас значение по какъв начин реагират хората на изкуството Ви?

Интересно ми е да чувам коментари и критика върху работата ми. Това ме кара да си задавам въпроси, понякога такива каквито не бих. По такъв начин вярвам, че работата еволюира. Реакциите на хората имат своето влияние, но със сигурност не се целя да се харесам на широка аудитория. Абсолютно за всяко едно движение си има поддръжници, стига да има силна идентичност и замисъл.

Защо много хора не разбират съвременното изкуство и го смятат за претенциозно? 

Хората, които разбират и вникват в съвременното изкуство, са хора, които първо разбират миналото му. Знаят кои са били важните периоди и защо изкуството се променя. Историята се развива, така и с изкуството. Има различни начини да погледнеш над една творба. Едно е да ти хареса тя повърхностно, и какво е изобразено в нея, друго е вниквайки да разбереш процеса и съобщението, което авторът има за цел да предаде на публиката.

Ако някой не разбира въпросната дреха например, какво бихте му казали?

Опитът на анализиране на работата е важен и даването на мнение след това. А не дали самата дреха сама по себе си им харесва или не.

Според сър Роджър Скрутън изкуството трябва да е красиво - той се противи на мнението, че изкуството трябва да отразява действителността. Смятате ли творбите си за красиви или според Вас красотата няма значение в изкуството?

Ако получа удовлетворение по време на процеса и гордост след завършването на принт, дреха или творба, това значи съм достигнал ниво на съвършенство. Това смятам за красиво, да - което не се случва често. Красотата е относително понятие. С годините, необичайното и гротесктното започна да ми привлича окото и да събужда емоции в мен. Ако говорим за цветове, форми или текстури, вдъхновение и красота се намира навсякъде, то дори да е захвърлен петнясан матрак на улицата. Лесно смилаемата информация е плоска и не успява да ме развълнува особено.

Каква е функцията на изкуството според Вас? Каква е целта му?

В днешно време изкуството е медиум, комуникация - свобода на реч без граници.

Кое е по-красиво според Вас - Давид на Микеланджело или "The Bed" на Трейси Емин? Могат ли да бъдат сравнени?

Инсталацията на Емин е свързана с истинско изживяване, което я прави автоматично интересна за мен, но поради липсата на усилен творчески процес зад нея, не съм особено голям фен. Ситуация, извлечена от ежедневието ѝ, и поставена в артистичен контекст, носейки силни емоции. Давид на Микеланджело е част от историята и творба на един гений. Изобразява съвършенството на мъжкото човешко тяло с перфектни пропорции. Работа, изработена в период от няколко години, плод на усилен труд.

Виждате ли се някога да създавате "нормални" дрехи?

(Смее се...) Да, и смятам, че съм го правил. Имат малки отклонения, но се носят, цапат, перат и късат като "нормални" дрехи. Даже можете да ги носите да си купите баничка с боза рано сутрин от пекарната - смятам, че ще ви посрещнат с усмивка на кантара.

Системата на модната индустрия е безкрайно неетична поради ред причини и именно заради това, ако стартирам бранд, ще наложа промените за мен и моите работници такива каквито бих искал да видя на глобално ниво.

Дрехите, които съм представял на шоуто в академията, са резултат от дълго проучване. Идеята на тези задачи е да си поставяме предизвикателства с цел да се научим на различни техники на изработка, глобализиране на цялостна концепция, правилно проучване на дрехи от изминали векове, кроене на сложни форми, което в бъдеще ще играе в наша полза. Даването на свобода на изразяване е с цел дълбоко вникване в същността и креативността на дизайнера.

След представянето на шоуто, бях поканен да участвам в платформа представяща 5 млади дизайнери от Европа. Извлекох по-носаемите дрехи от колекцията и ги представих в техния шоурум в Париж. От там получих възможността да завържа контакт с няколко малки дизайн бутици в Ню Йорк, Лондон, Пекин и Хонг Конг.

На любопитните продавачи концепцията и надписите бяха подробно обяснени - това не ги спря, напротив. Ако ви интересува, шест "ОГИТА" скитат из улиците някъде из Азия и едно Оги в Лондон. И оригиналното Оги си е в България - но той е безценен.

Творбите на Карчев могат да бъдат разгледани на личния му сайт: http://stefankartchev.com.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови