На 20 декември президентът на Русия Владимир Путин даде ежегодната си пресконференция, която продължи около 4 часа.

Журналисти от водещи медии коментират, че държавният глава е дал няколко отговора, които до днес е било трудно да се очакват. И свързват този факт с това, че Путин няма какво повече да губи. По-любопитни са обаче оценките им за колегията.

Андрей Колесников от „Комерсант“ пише, че до него онзи ден седели категорични неудачници – отляво турски журналист, а вдясно китайски. Ето какво разказва той за „мега-събитието“ на годината:

Както и останалите, те се пръскаха от невъобразимото желание да зададат въпрос. Това не беше смисълът на живота им, примерно, за този ден. Това беше смисъл на живота им като минимум изобщо за цялата им лична година. И, разбира се, не трябва да се твърди, че останалите се отнасяха към същата идея хладно. Работата не е само в плакатите, които журналистите донесоха със себе си.

Една журналистка, например, която всички федерални канали снимаха с упоение, просто облече костюм на Снежанка, при това дрехата беше толкова вехта и съдрана, че самата колежка произвеждаше впечатлението за узряваща в нея тетка, която поради професионална непригодност е била изхвърлена от първото ѝ детско утро от собствения ѝ Дядо Мраз. Невъзможно е да се проумее как тази опърпана Снегурочка с шапка от мръсно-бяла изкуствена кожа и в тези ботушки, с някога рижа коса, победоносно напираща под накривената шапка, в този жалък и същевременно заплашителен вид, изобщо е била допусната да проникне на събитието. Но тя се е преоблякла в тоалетната, това го разбрах късно.

И я питаха:

-Какъв въпрос искате да зададете на президента?

А тя с тежка въздишка:

-Аз искам да задам въпрос за… Пфу… Аз искам да го питам…

Да, в определен смисъл това беше закономерният финал на еволюцията на журналистите на тези пресконференции.

Защо има толкова оператори, недоумяваше турският журналист, седнал до мен. А и наистина – защо? Нали на всички ще бъдат раздадени материали, при това безплатно? Но операторите стояха, окупирали входовете и всички задни редове, и даже не смятаха да си обяснят защо са там, и какво именно очакват.

Но какво тук би могло да се случи? С безопасността се занимаваха така, както никъде не би било възможно, тъй като за няколко часа уж много случайни хора се оказаха близко до президента. И имаше момент, когато сътрудниците от спецслужбите, свикнали и способни да остават незабележими дори в подобна налудна тълпа, изведнъж принудително се маркираха: влезе президентът, журналистите си седяха, но нима те /сътрудниците/ биха продължили да седят при появата на Владимир Путин? И разбира се, изглеждаха странно и в същото време еднозначно: внезапно щръкваха, защото бяха на служба и нямаше сила, която да застави всеки от тях да не става прав.

Владимир Путин от самото начало демонстрира някакво странно спокойствие, дали не и умиротворение, а аз даже не разбирах с какво е свързано това. Той накратко разказа за състоянието на икономиката, а то се оказа предсказуемо хубаво и стабилно. В залата все още беше повече или по-малко тихо, явно журналистите запомниха прозвучалата преди началото молба да не вдигат много нависоко плакати и да не крещят силно. Поради това те крещяха тихо.

Това засягаше турския журналист и не касаеше тримата журналисти от тв канала ABC News зад гърба ми, които държаха плаката си високо и гордо, без да го изпускат нито за миг. И когато немладата рускоговореща дама, очевидно продуцент с основната и непосилна задача да се грижи за плаката, но ръцете ѝ не издържаха, тогава кореспондентът го поемаше и ритуално го подхващаше за минута-две и с облекчение го предаваше на млад човек, явно оператор британец, който пък криеше неголямата си видео камера, което на третия ред беше категорично забранено…

Украинският журналист Роман Цимбалюк предложи на Владимир Путин да смени местоработата си, нарече жителите на Донбас роби на Русия и каза, че върховният главнокомандващ е дал заповед да се стреля по моряците. Путин остана спокоен: грубостта на журналиста не го трогна и отговорите му бяха хладнокръвни. От задните редове се чуваха крясъци, а тетката /че кой друг?/ остави плътното впечатление, че възприема всеки въпрос като лична обида /и това даже е разбираемо – нали не тя питаше/, но пък никой не я спираше. А Путин отново отговаряше подробно и някак безметежно.

Кореспондентът на Life.ru зададе въпрос, какъвто държавните канали не биха:

- А вие кога ще се ожените? И за кого?

А аз си помислих, че едва ли някой друг отговор от тази пресконференция ще бъде запомнен от някого:

- Като порядъчен човек някога ще трябва да направя това, длъжен съм, навярно.

Т.е. тук Владимир Путин изрече твърде много истина, каквато от него до момента никога не бяхме чували. И може да се каже, че даже легализира личния си живот. Сега остава само да направи това.

Ирина Петровская от „Новая газета“ отбелязва 8-минутното закъснение на главния герой от собствената му пресконференция: "Щастие е, че новогодишното обръщение на президента към нацията се записва по-рано. Иначе и Новата година би пристигала при руснаците не тогава, когато часовникът отброява 12 ч., а когато държавният глава благоволи да се покаже пред камерите. Впрочем, нашият народ, както и акредитираните журналисти, е търпелив. Ще почака".

Хронометърът, отчитащ последните минути и секунди преди появата на президента в залата, показва обяд. Започва ново отброяване. ТВ каналите вече се задъхват, всички заготовки са използвани, а Герман, т.е. Путин, още липсва. И хората с железни нерви на брой 1702 души седят и в пълна тишина очакват съдбоносната среща. Добре е, че са на топло и са нахранени в бюфета.

„Самият формат на общуването на „царя с поданиците“ е пределно унизителен за всички в държавата и остарял още при раждането си. Той е оскърбителен във всеки детайл, като се започне от селекцията на присъстващите и се свърши с цялото безсмислие на очакванията на всички. Царят не може да отговори и на минимална част от въпросите, но желанието му да се хареса унищожава всички светли надежди на обществото. Докато съществува такъв ритуал на самоунижение, в страната никой няма право на нещо достойно“, пише Павел Шумкин във форума на „Новая газета“.

Александър Телков коментира, че това напомня за партийно събрание – защо, за какво, заради какво, безполезно изгубено време.

Още по темата

20/12/2018

Свят

Путин: Светът подценява опасността от ядрена война