Когато венецуелският президент Никола Мадуро си осигури още един шестгодишен мандат миналия май на изборите, които се възприемат като фалшифицирани, той се обяви за „по-добре подготвен и по-добро човешко същество“.

Две седмици след като бившият шофьор на автобус от Каракас и наследник на покойния Уго Чавес положи клетва, Мадуро е изправен пред най-голямото си предизвикателство за неговата бурна политическа кариера.

Относително новодошлият лидер на опозицията Хуан Гуайдо тази седмица се обяви за действащ президент на Венецуела в деня на масови антиправителствени протести.

Няколко държави, включително Съединените щати, Канада и Германия, официално признаха неговата позиция. Други, включително Китай и Русия, все още подкрепят Мадуро.

Недоволен Мадуро се появи пред тълпа от привърженици пред президентския дворец Мирафлорес, за да обяви: "Няма да се предадем".

Ето как една страна с продължителен политически и икономически срив достигна до нова ниска точка.

Десетилетие на спад

През почти десетилетие на лошо управление, Венецуела е пропиляла дълбоките си петролни богатства, оставяйки икономиката си в развалини. Латинска Америка се възползва от масово изселване на мигранти в търсене на храна и лекарства.

Според изчисленията на ООН от 2014 г. насам страната са напуснали 3 милиона венецуелци.

Те бягат поради недостига на лекарства, основни храни и провизии, вкл. тоалетна хартия. Всичко това идва и с прекъсвания на електрозахранването, нарастваща безработица и растежа на насилието.

През годините Мадуро продължи да се бори за големите програми за социални помощи и политиката за контрол на цените на Чавес, когото мнозина виждаха като покровителя на бедните.

Венецуела държи най-големите доставки на суров петрол, които някога са гарантирали безкраен паричен поток на правителството. Спадът на цените на петрола през 2016 година обаче предизвика срив в икономиката, който продължава и днес. Страната, която е зависима от петрола, изпадна в политически сътресения и икономическа мизерия, включително хиперинфлация и масивен недостиг на храна и други нужди.

Венецуелците излизат на улицата през 2017 година

От 2017 година страната беше разтърсена от смъртоносни протести, когато лидерите на опозицията се изправиха срещу Мадуро и неговите поддръжници.

Антиправителствените протестиращи обвиниха Мадуро в създаването на диктатура. Те се сблъскаха по улиците с представителите на въоръжените сили.

Мадуро беше предизвикателен и заложи на конфронтацията, наричайки протестиращите "вандали и терористи".

Поддръжниците на опозицията бяха допълнително разгневени, когато правителството уведоми главния опозиционен лидер Енрике Каприлес през април 2017 г., че прекратява политическата му дейност за 15 години.

През това лято службата на ООН за правата на човека обвини режима на Мадуро за използването на прекомерна сила и произволни арести, които са довели до смъртта на много хора.

По това време повече от 120 души са загинали в инциденти, свързани с протести. Критиците обвиниха Мадуро в незаконно консолидиране на властта, включително подреждане на Върховния съд с негови привърженици и провеждане на избори за ново законодателно събрание.

Оспорваното преизбиране на Мадуро

Когато Мадуро беше преизбран през май 2018 г., много избиратели бойкотираха гласуването. Бордът на изборите в страната постави избирателна активност на 46%, което далеч се различаваше от активността през 2013 година, когато Мадуро бе избран за президент. Тогава тя се равняваше на 80%.

Съединените щати заявиха, че няма да признаят резултатите от изборите. Още преди да започнат изборите, Европейският съюз и няколко от латиноамериканските съседи на Венецуела предупреждаваха за несправедливи избори.

Алианс от 14 латиноамерикански нации и Канада обявиха гласуването за незаконно. Те включват Аржентина, Мексико, Бразилия, Чили, Колумбия, Панама, Парагвай, Сейнт Лусия, Гвиана, Перу, Хондурас, Гватемала и Коста Рика.

Мадуро положи клетва по-рано този месец, осем месеца след оспорваните избори.

Международният валутен фонд прогнозира, че инфлацията ще удари 10 млн. процента през 2019 година.

Режимът на Мадуро продължително вдигаше минималната работна заплата, увеличавайки инфлацията непрестанно.
Мадуро обвини „американските икономически терористи“, както го нарича той, в зараза на населението на Венецуела.

Междувременно администрацията на Тръмп се опита да окаже натиск върху Мадуро с целенасочени финансови санкции.

Появата на Хуан Гуайдо

Неизвестният все още политик е лидер на опозицията и оглавява Народното събрание от само три седмици. И все пак 35-годишният е успял да се възползва от разочарованието на населението и бързо да ги активизира срещу Мадуро.
Той стана политически активен по време на изучаването на промишленото инженерство в Католическия университет Андрес Бело в Каракас.

Той също е бил сред протестиращите, обвинили Чавес за контрол над медиите.

Гуайдо е и част от група млади лидери, които основават политическа партия през 2009 г., наречена Voluntad Popular - Popular Will - заедно с неговия наставник, Леополдо Лопез, едно от най-известните лица на опозицията, който сега е под домашен арест.

Мисията на партията беше да се бори с бедността и да възстанови демокрацията.

Гуайдо излезе от политическата неизвестност, когато беше назначен за председател на Народното събрание на 5 януари. Той се присъедини към законодателната власт през 2011 г. като заместник, докато беше избран през 2016 г. като представител на щата Варгас, позиция, която заема и днес.

В сряда Гуайдо обяви себе си за действащ президент в драматична изповед пред тълпите в Каракас.

Той каза, че денят е началото на едно неудържимо движение за възстановяване на независимостта и демокрацията, и призова за нови избори.

"Знаем, че това ще има последствия", каза той.

Последваха сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи, като според неофициални данни от неправителствената организация по конфликтология на Венецуела, са загинали поне 26 души.

Объркването на политическото бъдеще на Венецуела

Какво се случва след това, остава несигурно.

Така венецуелците се оказаха с двама лидери, размирици по улиците и чуждестранни сили, разделени по въпроса кого да признаят за легитимен президент.

Часове след като Доналд Тръмп призна Гуайдо за президент, Мадуро даде на американските дипломати 72 часа да напуснат страната.

Самият Мадуро заяви в реч, излъчена на живо от държавната телевизия ВТВ, че затваря венецуелското посолство и всички консулства в САЩ, като призовава всички дипломатически служители да се върнат.

Речта дойде няколко часа след като държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова Организацията на американските държави да подкрепи временния президент Гуайдо. Той посочи режима на Мадуро като "вече несъществуващ" и "незаконен".

Министърът на отбраната на Венецуела Владимир Падрино Лопес също се появи в държавната телевизия в четвъртък, за да подчертае подкрепата си за Мадуро. Той обяви ситуацията за „ужасяваща“ и описа предаността на въоръжените сили към Мадуро.

Междувременно генералният секретар на ООН Антонио Гутереш призова за диалог.

Остава да се види дали Мадуро може да поддържа пълен контрол над въоръжените сили. Гуайдо е предложил амнистия на всички членове на службата, които се разделят с Мадуро.