Как живеят жителите на Крим след анексията през 2014 г.? Жените раждат в Краснодар, за да може в бъдеще детето да пътува до Европа, нарочно пишат адреса си с грешки при поръчка от AliExpress, оплакват се от ниските заплати и високите цени и вече са се примирили с това, че още дълго няма да бъдат признати, пишат Андрей Захаров и Сергей Козловский в текст за руската служба на Би Би Си. 

В покрайнините на Феодосия живее 63-годишната пенсионерка Анна Буянова. Тя се е оплакала през май 2016 г. на руския премиер Дмитрий Медведев за ниските пенсии на кримчани, но получила отговора: "Пари няма, но вие се дръжте".

Срещата на гражданите с премиера не била планирана. От познати чиновници местните жители разбрали, че Медведев ще посети галерия в града. "Някои бяха дошли още през нощта, за да заемат място, само за да видят премиера", разказва Буянова. 

Когато премиерът пристигнал, бил силно окуражен от жителите на града. Реалният Медведев се отличавал от това, което всички били свикнали да виждат по телевизията. 

"Казах му: "Синко, такъв си малък и слабичък, как можеш да управляваш страната?", спомня си Буянова. Видео на очевидци е записало реакцията на Буянова на известната фраза "Пари няма, но вие се дръжте": "Разбираме".

Три години по-късно тя продължава задочно полемиката с Медведев. "Ех, скъпи синко, за какво да се държим?! Сламата - и тя ще потъне! За какво да се държим? За въздуха ли?!", казва тя пред кореспондентите на Би Би Си. 

На молбата да сравни живота си преди анексията на Крим и сега, пет години по-късно, пенсионерката отговаря, че Крим сега е "защитен", но след "прехода в Руската федерация" на гражданите им "одират кожата, навсякъде трябва да се плаща".

По думите ѝ сегашните пенсии ѝ стигат за "седмица-две". "На места при нас има голяма несправедливост", въздъхва пенсионерката. 

След разговора с Буянова кореспондентите на Би Би Си минали по маршрута Феодосия - Ялта - Севастопол - Симферопол - Евпатория. И се оказало, че емоционалната и ярката реч на известната феодосийска пенсионерка точно изразява настроението на повечето кримчани пет години след анексията. 

Килограм банани в магазина в село Орехово - на пътя между Симферопол и Евпатория, струва близо 100 рубли, бутилка местен кефир - близо 90 рубли. Това са цени като в московските по-скъпи супермаркети. 

- А какво да правим? Тъжно е - философски отбелязва продавачката на въпроса на кореспондента на Би Би Си за високите цени. 

- Как живеете тук?

- На едни е по-леко, на други - по-тежко. На тези, които са във властта, със сигурност е по-леко, отговаря тя, видимо недоволна от това, че посетителят не купува нищо, а само задава въпроси. 

Официалната статистика доста противоречиво отразява един от главните проблеми в Крим. От данните на Федералната статистическа служба Росстат излиза, че през февруари средната цена за десет яйца в Симферопол е 59 рубли, което е по-малко от цената в Москва и Санкт Петербург. Но млечните продукти например са почти на същата цена като в Москва, а картофите са дори по-скъпи отколкото в руската столица. 

Според официални данни в Крим е и най-скъпият бензин, а цените на недвижимите имоти дълго време са отстъпвали само на тези в Москва, Санкт Петербург и Подмосковието. 

Местните власти подриват доверието в обективността на статистиката и си имат свой мониторинг на цените, които понякога се различават с тези на Ростстат. 

Кримчаните си имат собствен поглед върху въпроса за цените. 

"Руските цени са направо страшни" - оценява ситуацията пенсионираната военна Светлана от Севастопол. Жителка на Евпатория пък ги определя като "безумни". 

Жителка на Ялта пък казва, че и когато Крим е бил в Украйна, цените на стоките са били като тези в столицата - Киев. 

Младеж от Евпатория пък казва, че цените не са се променили, само се е сменила валутата. 

От 2014 г. натрупаната инфлация в Крим е 46%, сочат данните на Кримския статистически институт. За сравнение - средно в Русия цените за този период са се увеличили с 27%. 

Такъв ръст беше неизбежен, коментира директорът на агенция INFOLine Иван Федяков. Преди пет години беше друга логистиката за доставка на стоки - те идваха директно от територията на Украйна. Освен това кримските цени са се увеличи заедно с руските заради девалвацията на рублата, допълва той. 

По време на пряката линия на руския президент Владимир Путин през юни 2018 г. кримски предприемач се оплака за високите цени. Путин призна за проблема, но прогнозира, че след отварянето на движението за товарните автомобили по Керченския мост цените ще се стабилизират. 

Товарните автомобили тръгнаха по моста през октомври 2018 г. Това обаче не се е отразило на цените, въпреки прогнозите на президента. За последните три месеца на 2018 г. цените в Крим се увеличиха с още един процент и инфлацията за 2018 г. е по-висока от тази за 2017 г. През януари цените се увеличили с още един процент. 

"Мостът не повлия по никакъв начин", признава през март 2019 г. Арсен - млад жител на Азовское в североизточната част на Крим, като допълва, че заради ниските доходи ръстът на цените се усеща още по-силно. 

Заплатите и цените са популярна база за сравнение на периодите преди и след анексията. 

"Тежко живеят тези, които имат малка пенсия", обяснява поетесата Лариса Тимофеева. Нейната пенсия е 16 000 рубли, като 5000 плаща за комунални услуги. 

В началото на 2019 г. средната пенсия в Крим е 12 700 рубли (338.44 лева). Средната номинална заплата на полуострова през 2018 г. е 29 200 рубли (778.15 лева) - това е значително по-малко от средната заплата за Русия - 43 000 рубли (1145.90 лева) и за регионите, с които често е сравняван Крим - например в Краснодарския край средната заплата през 2018 г. е 33 600 рубли (895.40 лева). 

Заплатите обаче се различават значително и в различните градове. Средната заплата във Феодосия например е 16 000 рубли, обяснява местната жителка Наталия. По думите ѝ с тези пари е невъзможно да се преживява. 

"Някои печелят през лятото, като дават под наем жилища на туристи, някои заминават да работят на друго място. Но ако се вземе семейство без допълнително жилище и без бизнес, за преживяването трябва да работят двама", казва тя. 

Официалните данни обаче показват различна картина: по данни на Кримския статистически институт през първите девет месеца на 2018 г. Феодосия е сред трите града с най-високи заплати в Крим - според института средната заплата в града е 31 300 рубли. 

Живеещ в едно от селата в Джанкойския район младеж на име Ридван работи на бензиностанция на режим едно денонощие работи, три почива, за което получава 9000 рубли на месец. Спасява го това, че има градина, разказва той. 

Възрастна жена от Феодосия обяснява, че когато Крим е бил под украинска власт, пенсията ѝ е стигала, друг пенсионер пък твърди, че техните пенсии са по-високи от украинските. 

В същото време се наблюдава мащабно вливане на средства от федералния бюджет. От 2015 г. по програмата "Социално-икономическо развитие на Крим и Севастопол" са усвоени почти половин трилион рубли, от които 140 млрд. само през 2018 г. 

Целият този финансов поток се влива в инфраструктурата - за пет години е построен Керченския мост, строи се и се реконструира магистралата "Таврида", която ще преминава през целия полуостров, построени са два нови ТЕЦ-а, строи се 12-етажна болница в столицата на Крим. На основата на държавно-частно партньорство е построен нов терминал на симферополското летище. 

Точно инфраструктурата посочват първо местните жители в отговор на въпроса за промените в последните пет години. 

Според много жители на полуострова за пет години в Крим са налети толкова пари, колкото не е наляла Украйна преди това. Достатъчно популярно е и мнението, че украинските власти само са вземали пари от полуострова, без да дават нищо в замяна, но то не се потвърждава от статистиката. 

През 2013 г. половината от кримския бюджет се формира от субсидии от централното правителство. Сега федералният бюджет формира две трети от местната хазна. Естествено, възможностите на руския бюджет са по-големи - през 2013 г. бюджетът на Крим е 1,1 млрд. долара, а през 2018 г. - 2,8 млрд. долара. 

Сравнявайки живота си преди и след анексията обаче, повечето кримчани отговарят през Би Би Си, че той "не се е подобрил" или е "останал на предишното ниво".

В рамките на пет години от публичното пространство е изчезнал всеки намек за украинското минало на полуострова. Пътните табели и табелите на улиците са заменени с такива на руски език, макар че на места, макар и рядко, могат да се видят надписи на украински.  

Много кримчани споделят, че продължават да пазят украинските си паспорти - някои като сувенир, а други продължават да си ги използват вместо руските. По данни от 2014 г. след анексията украинското си гражданство са запазили само 46 000 кримчани при население от 2,2 млн. души. 

Границата между Украйна и Крим се намира в района на Каланчак, а контролно-пропускателния пункт от уктаинска страна е с подчертано временен характер в сравнение с руската страна, което като че ли подчертава отношението на украинските власти към събитията от 2014 г. - от другата страна на границата е временно окупирана територия.  

През границата не може да се мине директно. За да преминат в Украйна, кримчаните трябва да пътуват с маршрутка до границата, след това продължават пеша, преминавайки през две КПП, а накрая пътуват отново с маршрутка. Независимо от трудностите над 120 000 души преминават всеки месец през пропускателните пунктове в северната част на Крим, сочат данни на министерството по въпросите на временно окупираните територии на Украйна.  

От Крим е проблемно да се пътува и към Европа. Част от страните отказват да издават шенгенски визи на жителите на полуострова заради непризнатия статут на Крим. Получаването на заветния печат става посредством туроператорски фирми, като цената на визата достига 800 евро. Освен това се налага да се пътува до Краснодар или Москва за даване на отпечатъци. 

Дори туроператорите обаче не могат да направят нищо, ако става въпрос за дете, родено в Крим след анексията. В свидетелството за раждане на тези деца пише като месторождение "Крим, Русия". Същото е посочено и в задграничния паспорт. Така получаването на шенгенска виза става невъзможно. 

Тези, които знаят за проблема, отиват да раждат в Краснодар. Това е и най-близкият град, от който може да се лети за Европа, тъй като заради санкциите летището в Симферопол обслужва само полети в Русия. 

Много пътуват до Краснодар и на пазар, защото там има много магазини, които не съществуват в Крим. 

Жителите на полуострова са намерили и хитрости, за да скрият IP-адреса си, за да могат да пазаруват онлайн, например от AliExpress, да гледат сериали в Netflix или платено съдържание в YouTube. За да пазаруват онлайн, те създават нови акаунти чрез VPN, за да скрият местоположението си, а при посочването на адрес за доставка нарочно правят грешка, за да заобиколят ограниченията на системата.

Грешки правят нарочно и за да си направят банкови карти, за да пазаруват в международни интернет магазини, защото срещу всички седем банки, работещи в Крим, са наложени санкции. 

За много кримчани обаче анексията е донесла и трудности, различни от битовите. 

"2014 г. стана лакмус в отношенията с другите хора и към своята страна. Когато не ти вземат нищо, ти живееш и обичаш страната си. [А когато я вземат],разбираш колко ти е скъпа. От живота ми изчезнаха хора, които смятах за приятели, роднини се оказаха врагове", обяснява активистката от Украинския културен център в Крим Олга Павленко. 

След анексията като украинци се определят 15,7% жители на Крим, което е намаление с 8% след последното преброяване през 2001 г.

Според ООН има преследване на жители на Крим с проукраински възгледи. Например през 2018 г. жителят на село в северозападната част на полуострова Владимир Балуха получава условна присъда за притежание на оръжие и боеприпаси. Но авторите на доклада по случая посочват, че обискът в дома му, при който е намерено оръжието, е направен, след като Балух за пореден път закачил на дома си украинското знаме. 

Заради страх от преследване част от кримските украинци се стараят да не афишират възгледите си и да не участват в никакви обществени мероприятия. 

От ООН отбелязват и сериозен натиск върху кримските татари, които според последното преброяване са над 10% от жителите на Крим. Сред тях има активни противници на случилото се през 2014 г. Точно татарите са активни участници в митинга на 23 февруари 2014 г. до сградата на парламента на Крим, на който има сблъсъци на прокураински и проруски активисти. 

По данни на ООН от 1 януари 2017 г. до 30 юни 2018 г. в Крим са проведени 95 обиска в домове по обвинения в тероризъм и екстремизъм. В 86% от случаите се касае за кримски татари. 

За пет години не намалява натискът срещу кримските татари и украинците, обявили се против анексията на полуострова, обяснява адвокат Николай Полозов. "Виждаме, че количеството на украински политически затворници расте. В момента те са вече 73 души, като повечето от тях са кримски татари", допълва той. 

Още по темата

13/01/2019

Свят

Украйна - между изборите и тлеещия конфликт с Русия