Макрон обяви 24 април за ден на почит към жертвите на арменския геноцид, Анкара осъди решението

Вилдан Байрямова | 06 февруари 2019 в 16:13 | 1453 |2
Ибрахим Калън, говорител на Ердоган
Ибрахим Калън, говорител на Ердоган

Френският президент Еманюел Макрон обяви 24 април за национален ден в памет на арменския геноцид – въпрос, който редовно поражда търкания между Турция и страните членки на ЕС, предаде Ройтерс. Турция реагира остро, осъждайки решението.

Франция официално призна геноцида през 2001 г., а въвеждането на ден за възпоменание бе предизборно обещание на Макрон. Той обяви решението си днес след снощната годишна вечеря на Координационния съвет на арменските организации във Франция.

В Туитър той написа: „Франция е с лице към историята. Както обещах, в следващите седмици ще обявим 24 април за ден на почит към жертвите на арменския геноцид“.

24 април 1915 г. се приема за началото на избиването на арменците в Оманската империя.

В Турция понятието „арменски геноцид“ е табу.

Страната приема, че жертвите са убити в сблъсъци с османските сили през Първата световна война и оспорва броя на убитите. Отрича убийствата да да били системно организирани и да са геноцид.

Според Армения в периода 1915-1917 г. в Османската империя са избити близо 1,5 милиона арменци. Турция твърди, че жертвите са между 250 000 и 500 000.

Макрон заяви, че предварително е уведомил турския президент Реджеп Тайип Ердоган и че отворен диалог с Турция.

Говорителят на президента Ибрахим Калън обаче направи остър коментар.

„Опитите на Макрон да използва историческите реалности за политическите си амбиции са недопустими. Историческите събития не следва да стават политически инструменти“, заяви Калън, цитиран от „Джумхуриет“.

Той подчерта, че Анкара категорично осъжда решението на френския президент.

Той заяви още, че разговорите по темата за „така наречения арменски геноцид са необоснована политическа лъжа, противоречаща на историческите реалности“, която Турция не признава.

Според Турция става въпрос за манипулиране на историята.

„Никога няма да дадем възможност на онези, които проследяват нашето минало, да внушават омраза и враждебност. Никой не може да обвини Турция за престъпление, което не е извършила и да оставя петна върху нашата история. Осъждаме и отхвърляме факта, че г-н Макрон, който има политически проблеми в страната си, прави политика от исторически събития с усилията да спаси себе си. Политическо и морално престъпление е да се прави състезание от страданията и това да се извежда като политически въпрос“, заяви Ибрахим Калън.

През юни 2016 г. Ердоган заплаши да изгони малката общност (от около 100 000 души) от страната, независимо дали са с турско гражданство или имигранти, след като германският Бундестаг гласува декларацията за арменския геноцид. А през юли Главната следствена служба в Истанбул започна разследване срещу Католикос Карекин ІІ, предстоятел на Арменската апостолическа църква, след твърдения за клевети срещу турците, направени по време на посещението му в мегаполиса. Тогава на пресконференция той настоя Турция да признае геноцида над арменците.

„За нашия народ това не е предмет на изследване. Това е събитие, което се е случило и то трябва да бъде признато“, заяви духовният водач.

През 2016 г. седмица преди знаковата дата 24 април турските власти отхвърлиха доклада на ЕП за напредъка на страната към членството в ЕС, а в него, както и в предходния, бе отредено специално място на арменския геноцид, който Турция не желае да признае въпреки общото европейско решение по повод 100-годишнината от кървавите събития. Докладът за предишната година също бе отхвърлен от турското правителство поради несъгласие с термина „геноцид“. Преди това турското Външно министерство се обърна към администрацията на САЩ и настоя тогавашният президент Барак Обама да намери неутрално понятие за събитията от 1915 г., като избегне огласеното от него определение за „голямо бедствие“. Преди него и Джордж Буш бе избегнал понятието „геноцид“, и бе определил събитията от 1915 г. като „една от най-големите трагедии в историята“ и „най-страшната трагедия на 20-ия век“.

През 2017 г. Турция бе тежко разочарована, след като Доналд Тръмп определи събитията от 1915 г. като голяма катастрофа и така повтори позицията на Обама. Анкара се надяваше Тръмп да не използва употребеното от Обама „Meds Yeghern“ (голяма катастрофа, от арм. ез.), но все пак се задоволи с факта, че в първото си изявление по този въпрос американският президент не каза „геноцид“. В Конгреса пък се спореше дали Тръмп изобщо има позиция по тази свръхчувствителна за Турция тема. Над 80% от американските конгресмени подписаха писмо до него и настояха събитията от 1915 г. да бъдат определени като геноцид. Те посочиха,че през 1981 г. Роналд Рейгън използва именно тази дума.

„Днес се прекланяме пред страданието и паметта на жертвите на едно от най-голямите зверства на 20-и век, „Meds Yeghern“. През последните години на Османската империя, в процеса, започнал през 1915 г., от земите си бяха прокудени 1,5 млн. арменци, те бяха избити или принудени да поемат масово към смъртоносното бягство. Споделям скръбта на арменската общност в Америка и в целия свят“, посочи Тръмп в изявлението си.

Според в. “Хюрриет“ в Анкара се коментирало, че това не е собственото мнение на Тръмп, а следствие от много силните послания на Обама, запаметени от държавната бюрокрация.

Един от водещите автори във в. “Хюрриет“ преди две години призова „България да премахне паметниците на лъжата за арменския геноцид“.

„В Бургас, Варна и Пловдив има паметници на т. нар. арменски геноцид, от българската държава трябва да бъде потърсена сметка защо е позволила издигането на тези мемориали на лъжата“, написа Ялчън Байер.

Препоръчани материали
Hissarion

Рейтинг : 2666

06.02 2019 в 17:28 2
+ 0
- 0
Турците са на принципа отричай до последно даже да са те хванали с ножа, в ръка, опръскан с кръв, над тялото на жертвата. Те и сега не са заграбили части от Северна Сирия, не мародерстват в района и не планират да сторят същото и в други райони на южната си съседка. Няма такова нещо.
Стърголета

Рейтинг : 1131

06.02 2019 в 16:30 1
+ 0
- 0
А какво ще кажат за Българския геноцид в техните исторически реалности? И той ли не се е случвал ? Батак, Стара Загора и Бояджийските кланета и те ли са художествени измислици ?