Въпреки казаното от Виктор Орбан, Матео Салвини и Стив Банън, изборите за ЕС няма да бъдат референдум за миграцията. Миграцията продължава да бъде важна за някои гласоподаватели, но тя не е единствената битка за гласовете преди изборите за Европейски парламент, показва ново голямо проучване на Европейския съвет за външна политика (ECFR).

Проучването, проведено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, представлява преглед на мненията в Европа по основни въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, жизнен стандарт и национална икономика.

Резултатите от проучването оспорват както мнението на антиевропейски лидери като Виктор Орбан и Матео Салвини, така и на проевропейци като Емануел Макрон, че предстоящите избори ще се водят по един въпрос: миграция. 

Сред по-важните неща, което изследването показва е, че националните въпроси като корупцията, жилищното настаняване, здравеопазването, пенсиите и безработицата са определени от избирателите като еднакво важни или дори по-важни от миграцията.

Това е така в много държави членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип подкрепят усилията за презаселване на бежанците.

Оказва се, че въпреки усилията в редица държави изборите за Европейския парламент да се представят като своеобразен референдум за миграцията, гласоподавателите в Чехия, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени за това, че хората напускат страната, отколкото за това, че други влизат.

По други въпроси като икономическото състояние и климатичните промени анкетата показва, че гласоподавателите са като цяло песимистични относно силата на своите национални икономики. В 13 от 14-те изследвани държави членки има мнозинство за въвеждане на по-голяма защита за околната среда, дори с цената на въздействието върху икономическия растеж.

На общоевропейско ниво ислямският радикализъм е широко идентифициран като най-голямата заплаха за бъдещето на Европа. Във всяка държава членка от изследваните има мнозинство за по-добра защита на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%).

В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени между държавите членки - с ключовите страни, засегнати от миграционната криза през 2015 г., като Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Швеция. Това са и страните, които най-много подкрепят тази предложена политика.

Корупцията е цитирана като основен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).
 
Според българите най-големите ползи от европейското членство са свързани със свободното движение и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, но и прилагането на правила и стандарти, става ясно от друг сегмент на изследването. Друг сериозен позитив е свързан с подобряването на външната сигурност на страната като член на ЕС. Подобни са и областите, в които българите смятат, че има взаимен интерес между България и ЕС: сигурност, образование и развитие на младите, противопоставяне на САЩ и Китай.