Руският президент Владимир Путин смята, че е твърде рано да се говори за това дали ще си отиде от политиката през 2024 г., когато приключва мандататът му.

„За това е рано да се каже. Пред мен са още 5 години на напрегната работа. И при тази стремителна динамика, която наблюдаваме сега по света, е трудно да се правят прогнози. Повярвайте, аз сега имам с какво да се заема – в това си качество, в което се намирам“, казва руският лидер в интервю пред италианския в.“ Corriere della Sera“, публикувано в сайта на Кремъл /www.kremlin.ru/events/president/.

Запитан защо плановете му за развитието не се реализират, Путин отговаря, че „причината е в икономическите реалности, с които Русия е принудена да се сблъсква“. „А именно – спадът или колебанията в цените на международните пазари на традиционните стоки от нашия износ: нефт, газ, метали. Безспорно, има и влияние на външни ограничения“, казва президентът.

Той уверява, че провежда много премерена реалистична политика, гарантира макроикономическата стабилност и не допуска ръст на безработицата. „Още повече – успяхме да концентрираме значителни ресурси, за да започнем реализацията на мащабни национални проекти, които трябва да гарантират развитието на ключови отрасли на икономиката и социалната сфера, повишаване качеството на живот на хората“, подчертава държавният глава. Но не отговаря на въпроса защо плановете му не виждат бял ден, въпреки липсата на действителни политически противници и почти отсъстващата опозиция.

Според него руската страна не може да носи отговорност за кризата в договореностите между Москва и Вашингтон за разоръжаването, нито за предстоящата нова надпревара във въоръжаването с непредсказуем изход – „защото провалът в системата на международната сигурност започна с едностранното излизане на САЩ от Договора за противоракетната отбрана, а това беше крайъгълният камък на цялата система на контрол над въоръженията“.
Путин посочва, че Русия харчи за отбрана около 48 млрд.долара, а военният бюджет на САЩ е над 700 млрд.долара. „Каква надпревара във въоръженията? Ние не смятаме да влизаме в нея. Но сме длъжни да обезпечим нашата сигурност. Именно заради това бяхме принудени да започнем разработката на ново въоръжение и техника – за да отговорим на увеличаването на военните разходи и на явно деструктивните действия на САЩ. Договорът за ракетите с малък и среден обсег е красноречив пример тук. Ние многократно предлагахме на САЩ да се споразумеем конкретно за този документ, но получихме отказ. И в резултат – американците фактически разрушават още един важен договорен режим“, подчертава Путин.

Той категорично отхвърля всякакви версии за намесата на руски хакери в предизборната кампания за Европейския парламент и счита, че те ще се окажат също толкова несъстоятелни, както и свързаните с американските избори за президент. „Изглежда европейците отрано тръгнаха да подсказват, че именно зловредната руска намеса е станала причина за ниските изборни показатели на отделните политически сили. А и основната цел на авторите си остана предишната – да продължат да демонизират Русия в очите на редовите европейци. Подчертавам – ние не сме се намесвали във вътрешните работи нито на страните в ЕС, нито на други държави по света и няма и да го правим. Това е и принципната ни разлика в сравнение със САЩ и техните съюзници, които, например, подкрепяха държавния преврат в Украйна през февруари 2014 година“, коментира Владимир Путин.

Запитан дали е възможно размразяване между Москва и Киев след избора на Зеленски за президент, руският лидер посочва и условията за това: „възможно е, ако Зеленски започне да изпълнява предизборните си обещания, в това число да влезе в преки контакти със съгражданите си в Донбас и да престане да ги нарича сепаратисти, и ако украинските власти започнат да изпълняват Минските споразумения, а не да ги игнорират“.

„Насилствената украинизация, забраната да се ползва руският език, който е роден за милиони граждани на Украйна, включително и преподаването на руски във ВУЗ-овете и училищата, вилнеещият неонацизъм, гражданският конфликт в югоизточната част на страната, опитите на предишните власти да разрушат крехкия междуконфесионален мир – това е само малка част от неугледния „багаж“, с който ще трябва да се справя новият президент. Затова повтарям: гражданите на Украйна очакват от Зеленски и екипа му не декларации, а реални действия, бързи промени към по-добро“, съветва Путин украинския си колега.

Припомняме, че на изборите през март 2018 г. Путин получи 76, 69% от гласовете. Според проучването на Всерусийския център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/ през май същата година рейтингът на доверието към Путин е достигнал историческия си минимум от 31, 7%. При анкетирането респондентите е трябвало да посочат неограничен брой на одобряваните от тях политици.

След гневната реакция на прессекретаря на президента Дмитрий Песков социолозите промениха методиката за измерване на одобрението и засекретиха въпроса. Така новият показател за рейтинга на Владимир Путин надскочи 72%.