Европейският съд по правата на човека обяви за недопустима жалбата на босненски гражданин по делото Смаич срещу Босна и Херцеговина във връзка с осъждането му по наказателно дело за негови изявления в Интернет форум през 2010 г., съобщиха от Българския хелзинкски комитет. 

Жалбоподателят Смаич, по професия адвокат, се определя като бошняк. През 2010 г. по повод на тиражирани в общественото пространство предложения преобладаващо населената с изповядващи християнството сърби Република Сръбска да се откъсне от Босна и Херцеговина жалбоподателят Смаич публикува в интернет форум идеи за това какви военни действия би следвало да се извършат от страна на бошняците в Босна и Херцеговина срещу тези сърби.

В изявленията си той говори за „смръдливата Коледа"; за нуждата бошняците „да се отървем от опасността в гърба ни", каквато представляват „сръбските села" Буквик, Гайеви и Церик, „по същия начин, по който го направихме през 1992 г.", препращайки към кървавите събития по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г.; как центърът на град Бръчко „трябва бавно да бъде прочистен", тъй като „там живеят сърби, надошли от различни дупки"; както и че бръчкият квартал Илицка е „поселище, състоящо се предимно от радикализирани сърби, които [...] първи трябва да бъдат атакувани и неутрализирани".

Срещу Смаич е започнато наказателно преследване и първоинстанционен съд го намира за виновен за това, че подбужда към национална, расова и религиозна омраза или нетолерантност. Той получава условна присъда за една година с тригодишен изпитателен срок, отнети са му персонален компютър и лаптоп и е осъден да плати съдебни разноски в размер на приблизително 50 евро.

Смаич обжалвал присъдата, сочейки, наред с друго, че не е подбуждал омраза, а просто е изразил лично мнение за това как следва да се постъпи при един хипотетичен сценарий, който е част от „реалния свят". По жалбата му апелативният съд се произнася, че въпреки хипотетичната форма на изявленията му, те следва да се разглеждат в цялост и не представляват реч, която се ползва с гаранциите на свободата на изразяване, а застъпничество за стратегия за поведение спрямо цяла една етническа група в Босна и Херцеговина. Смаич обжалва това решение пред конституционния съд на страната, позовавайки се, наред с друго, и на Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, прогласяващ свободата на изразяване. Конституционният съд отхвърля тази жалба, мотивирайки се, че речта на Смаич може да бъде ограничена на основанията на Параграф 2 от Член 10 на Конвенцията.

ЕСПЧ обявява жалбата на Смаич за очевидно недопустима. Съдът посочва, че намесата в свободата му на изразяване е била предписана в наказателния закон на държавата и следователно не е незаконна или произволна; че това ограничение преследва легитимна цел, а именно – защитата на правата на другите; както и че средствата, с които тази цел е преследвана, са пропорционални, а мотивите за употребата на тези средства са били относими и достатъчни.

ЕСПЧ отбелязва, че макар изказванията на жалбоподателя да касаят хипотетичен сценарий, те засягат чувствителните етнически взаимоотношения в следвоенното босненско общество. Същевременно от максималния размер на наказанието, който е пет години лишаване от свобода, националните съдилища наложили едва една, при това с изпитателен срок, което не е прекомерно.