Лидерът на Либерално-демократичната партия на Русия /ЛДПР/ Владимир Жириновски обеща поправки в конституцията, които ще позволят присъединяването на други държави в състава на федерацията, съобщава „Независимая газета“.

От юридическа гледна точта смисъл в това няма – такъв механизъм вече е записан, той бе приложен през 2014 г. в случая с Крим. Така, че може да се говори само за уточняване на процедурите. По-важен е пропагандният аспект на инициативата на Жириновски – продължаване на политиката за разширяване на „руския свят“. Т.е. някои скокове, примерно, на юг – Южна Осетия и Абхазия, на югозапад – Донбас, или на запад – Белорусия.

„Ние ще подготвим поправки в конституцията, за да предвидим възможността за постъпването на други държави в състава на Русия“, заяви Жириновски по време на едно от изказванията си в Държавната дума. Той се аргументира с основния закон на Германия, в който изначално била заложена такава възможност и което ѝ позволило да я използва през 1990 г. при обединението с ГДР.

„Че кой ще дойде при нас, ако нашите закони не предвиждат това?“, запита риторично в речта си Жириновски. И много силно се обърка, защото чл.65 от руската конституция е предвидил всичко необходимо. Например: „приемане в руската федерация и образуване на нов субект в нейния състав се осъществява в реда, установен от федералния конституционен закон“. Още повече че този закон има и практика на приложението му. Първият и засега единствен случай е този с присъединяването на Крим към Русия през март 2014 г.

По закон механизмът е следният: в качеството на нов руски регион може да бъде приета всяка чужда държава или част от нея, а двустранното съгласие за това се оформя като международен договор, който подлежи на ратификация от парламентите. Новият член на федерацията получава статут на република в нейния състав или, според договореностите – на район или област.

Ако само част от друга държава се присъединява, може да ѝ бъде предоставен статут на всякакъв субект от Руската федерация. Освен на град от федерално значение, което вече е предизвиквало спорове в Конституционния съд /КС/ през 2014 г. по отношение на Севастопол. Законът действително изисква КС задължително да разглежда договора за разширяването на Русия. Всички останали точки на този закон тогава бяха изпълнени – одобреният в КС договор с Крим, който се обяви за независима държава, държавната дума и Съветът на Федерацията го ратифицира, бе приет съответен конституционен закон, установи се преходен период.

Друг е въпросът, че и самата норма е скрита в конституцията някак твърде дълбоко – т.2 от чл.65 е формулирана особено неясно. Така че лидерът на ЛДПР явно има предвид поканата към други държави да се присъединяват към Русия, в пълния смисъл на думата, да бъде изложена в далеч по-привлекателен вид. Да се оформи като вид реклама.
Така, както е представена, инициативата на Жириновски има отношение повече към информационно-пропагандната сфера, отколкото към юридическата. Нейният главен смисъл, очевидно, се заключава в това да се подчертае продължението на политиката на Русия за разширяване на „руския свят“. Неслучайно опитният политик, освен поправките в конституцията, спомена и необходимостта от промени в миграционното законодателство, за да престане то да бъде репресивно, а напротив, би помогнало за „единението на руския народ“.

Припомняме, че цялата тази политика беше особено популярна сред повечето граждани на страната и някои части от населението в съседни държави през 2014-2015 г. При това вътре в Русия резонансът на тази популярност, както е известно, беше висок и предизвика даже зашеметяващ рейтинг на действащия президент, а значи, и на всички други властови институции. Сега обаче доверието към него спада – ето вече едни преговори с Япония, в които абсолютно никой не проумява защо на нея трябва да й предадат части от курилските острови, предизвикват сериозни протести.
Възможно е изявлението на Жириновски да има отношение само към тази ситуация с Курилите – един вид нищо няма да се дава, а напротив, ще вземем за себе си. Но не трябва да се изключва и това, че чрез него също се сондира отношението на хората към възможните външни придобивки – да кажем, нещо като Южна Осетия или Абхазия, както и части от Донбас във вид на ДНР и ЛНР. Лидерът на ЛДПР е добър за такива медийни операции, защото отдавна говори за различни „скокове“ на юг или на запад.

Но не трябва да се забравя и за Белорусия, разговорите за евентуално възможното й присъединяване към Русия се засилват при всеки контакт на ръководителите на двете държави. Те и сега избухнаха, веднага след като прессекретарят на президента Дмитрий Песков съобщи за предстоящи срещи на Владимир Путин и Александър Лукашенко. Това бе резултат от техния телефонен разговор, съдържанието на който, впрочем, бе изложено различно. Освен проблема в икономическите отношения, руската страна обеща и обсъждане на въпросите за „Съюзната държава“, а белоруската не каза нищо за това.

В края на януари т.г. Главната прокуратура на Украйна обвини Жириновски в посегателство към териториалната цялост и неприкосновеността на републиката. Един от мотивите в обвинителния акт е заради реч на митинг от февруари 2014 г., когато политикът призова за присъединяване на Крим и на югоизточни територии на Украйна към Русия.