Когато бях притиснат до стената и викайки неволята се хванах за косата и се теглих и теглих, строих си стълба „от парещите въглени на мъката си” и се възвисявах над дребните проблеми. . .

Преди около три години, след като вече се бях установил в Сингапур, сам и далече от създаваните с години професионални контакти, с помощта на двама мои приятели създадох страницата си в интернет. Направих я в WP. Свързах WooCommerce и направих малка магазинна част в която да продавам онлайн уроците си и курсовете си по Сценично поведение. Не мислех и не се надявах да е лесно, бързо и веднага. Учех нови и далечни до момента за мен неща – онлайн продажби, създаване на онлайн школа. Таргетирането, слава Богу, беше лесната страна, защото услугата ми е професионална и аз си знаех от офлайн бизнеса преди кои са ми клиентите. Добрата новина беше, че страницата, благодарение на приятелите ми и готовите темплейти стана доста добра визуално и удобна практически. Но тук дойде проблема с популяризирането ѝ. Така де, всичко сам и без пари не можеш да си направиш.

Четенето и търсенето продължи с пълна сила. Тогава чух думата „чатбот”. Сам не знаех какво е. Малко хора знаят, че имам 5-ти разряд по електротехника от ОТЕА „С. М. Киров” в София. Което на по-прост език означава, че технически не съм съвсем бос. Истината е, че отвертките и клещите никога не са ме привличали. Но този път създаването на чатбот ме плени. Оказа се, това е ребус. Това е „кръстословица”, която трябва да решиш. Защото, както казва моят колега и бизнес партньор Велик Хазнатарлиев: „Лесно е да се научиш да правиш чатботове от техническа гледна точка. Трудно е да направиш чатбота такъв, че хората да не го разпознават веднага, да му се доверяват, да го приемат като надежден източник на информация и помощник.”.

Но когато научих, че чатботовете могат да заменят доста от липсващите звена в моят екип от един човек – всъщност аз си бях екипа, се въодошевих и направих първият си вирутален асистент. И тогава започнах да изпитвам на собствен гръб последиците от неумението да говориш на езика на клиентите си, да отговаряш на очакванията им, които не си проучил и не познаваш и да „бомбардираш” със съобщения щастлив от техническият си прогрес и нови знания де що има навред приятели, колеги, ученици, познати и непознати. След седмица спрях чатбота. Бях заплашен от приятелите ми с линч, но мълчанието на реалните клиенти ме притесни много повече.

Сценарият, подходът и всички тези важни малки нещица от човешкият фактор поставих на дневен ред. Запхочнах да чета нови „дебели книги” за това кое и как се прави. След това се върнах отново към чатбота си. Създадох го отново от нулата, но този път логиката на общуване беше подчинена на интереса на клиента, на нуждите му и на желанията му.

Не мина много време, но мина много материал през главата ми за създаване на онлайн школи и обучения и с помощта на моят чатбот създадох автоматизиран петдневен курс по сценично поведение, който и до днес се използва. Периодично изпращане на съобщения, което се случва в следствие на някаква логика – курсиста е изпълнил теста и е минал на следващо ниво, отговорил е на въпрос или друго. Интегрирах система за разплащане STRIPE, която позволява плащането да се извърши ИЗЦЯЛО в месинджъра. По този начин клиентите НЕ НАПУСКАТ любимото им интернет пространство и по-точно Месинджъра. След това вече всичко стана много по-лесно и по-интересно.

Хареса ми да решавам такива проблеми. Започнах да мисля за това как да развия тези си знания и умения до степен да ги продавам. Започнах нови онлайн курсове, тестове и експерименти. И така създадох първата си агенция. Клиентите се появиха един по един и скоро доволните споделяха с други и така един по един идваха при мен за създаването на поредният чатбот.

Миналата година имах привилегията да бъда първият и може би все още ЕДИНСТВЕН клиент и партньор на платформата MANYCHAT, която използвам за създаването на чатботове си, да присъствам като гост и да експериментирам някои от нововъденетията, които предстояха да се пуснат масово. Видях с очите си колектив от млади и усмихнати хора, които работят мотивирани от успехите си и от трудността да си на върха. В момента тази платформа е номер едно не само по популярност, но и по иновации и брой клиенти. Тя е основен и най-голям партньор на Facebook.

През октовмри „срещнах” в дигиталното пространство Велик Хазнатарлиев и двамата с него създадохме агенция www.botcom.co, скоято вече набираме скорост. Имаме клиенти на три континента. Единствената българска агенция, която е сертифицирана от платформата MANYCHAT за Агенция партньор и Месинджър Маркетинг Експерт е нашата. От стотиците кандидатствали агенции от цял свят нашата е една от седемнайсетте ИЗОБЩО сертифицирани за момента.

В момента работим по програма за подпомагане и обучение на български специалисти по създаването на чатботове, платформа, в която да се развиват тези знания и умения, както и екип от специалисти във всички съпътстващи създателите на чатботове професии като – дигитален маркетолог, PR, програмисти, търговци, прависти и други.

Такова бе началото ми с чатботовете – по неволя. А се превърна в огромна любов! Музикант (завършил съм ДМА „П. Владигеров” ), икономист ( магистър по маркетинг в УНСС ) и доктор на театралните науки ( защитих дисертацията си в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” ) на 46 години започнах да уча абсолютно нови за мен материи и да създавам бизнес начинания от нов тип и съвсем от нула. Но докато съм жив вероятно ще остана такъв – търсещ предизвикателствата и заобикалящ лесните пътища.

Сингапур, д-р Мартин Кърнолски, 13/02/2019г.