Българският хелзинкски комитет (БХК) осъди отново прокуратурата за отказан достъп до непубличен нормативен акт, уреждащ въпроси, засягащи обществения интерес. С решение взето миналата седмица Административен съд София – град осъжда прокуратурата да предостави на БХК информацията и да заплати 510 лв. разноски по делото, съобщават от Хелзинкския комитет.

Спорът възниква във връзка с Указанието за организацията на информационната дейност на прокуратурата, с което изследователката на БХК Диляна Ангелова иска да се запознае през март, тъй като то не е публично. Поводът Ангелова да поиска достъп до този акт е предишен отговор от страна на прокуратурата, че не събира данни за престъпленията, извършени в условията на домашно насилие.

„През август 2019 г., все още заместник главен прокурор, Иван Гешев заяви, че проблем в България има с битовата престъпност и домашното насилие, като приоритет е само първото. И действително у нас шумни акции за борба с домашното насилие няма. Запитах прокуратурата дали след измененията в Наказателния кодекс по повод провалената ратификация на Истанбулската конвенция се събира такава информация и от там отговориха, че не се събира“, заяви Ангелова. „Искахме да разберем как прокуратурата определя за кои престъпления събира статистическа информация и затова поискахме да видим Указанието. При наличието на висок обществен интерес по темата, липсата на официални данни за броя на наказателните делата, свързани с домашно насилие и насилието над жени е необяснима, а отговорността за информационното затъмнение е на Главния прокурор“.

Търсеният документ регламентира коя информация и за кои дела се събира като информация от обществен интерес, но на изследователката ни е отказан достъп. Мотивът е, че това указание било вътрешноорганизационен акт.

Съдът намира решението на заместник главния прокурор за незаконосъобразно. Обществената информация, съгласно решението на съда, е такава информация, която „е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността“ на държавните органи. От Указанията гражданите могат да научат по какви критерии прокуратурата събира и обобщава информация и това не само ще повиши отчетността и прозрачността на тази институция, но и ще даде отговор как прокуратурата упражнява правомощията си, което е от решаващо значение за обществения живот, пише още в решението.

Това е второ осъдително решение срещу прокуратурата по дела на БХК за последните седмици. По-рано правозащитниците осъдиха прокуратурата зарази отказ да предостави списък с наименованията на всички онези указания и инструкции на главния прокурор, които определят движението на дела в прокуратурата, но не са публично достъпни.

„Българската прокуратура отказва всякаква прозрачност и отчетност“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на Програмата за правна защита на БХК. „Има грижливо възпитавана култура в тази институция, че отговорност от нея никой не може да търси. Докато не променим това, не можем да очакваме прокуратурата да е ефективен пазител на интересите на гражданите“, заяви още тя.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.