КС не видя проблем в мерките срещу дивото къмпингуване (допълнена)

Глобите за нарушителите още не са влезли в сила

OFFNews
16 юни 2020 в 14:40 | 1888 |0

Конституционният съд (КС) остави ограниченията за дивото къмпингуване, които бяха въведени преди година с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Глоби за нарушителите обаче още няма да се налагат заради липсата на наредба, подписана от четирима министри. 

От съобщението на КС се разбира, че мнозинството от членовете на съда са постановили - разпоредбите от ЗУЧК, които атакува пред съда предишният омбудсман Мая Манолова, не противоречат на основния закон.

Според промените в закона разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места. Ще се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и "Б", извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им.

В средата на миналата година Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу поправките в ЗУЧК. В искането си до КС тя пише, че според нея измененията са в противоречие с нормите на конституцията за принципите на демократичната и правова държава, задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси, за уреждане на режима на земята със закон и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда.

ЗУЧК предвижда и сериозни санкции за нарушителите. За поставяне на палатка, шатра, кемпер или каравана  извън определените места наказанието е глоба от 500 до 1000 лв. А когато нарушението е извършено повторно, санкцията скача на от 1500 до 3000 лв. Глобите са уредени в чл. 24в ЗУЧК, който също беше атакуван пред Конституционния съд.

Санкциите обаче все още не могат да се налагат, тъй като няма наредба от министрите на туризма, на регионалното развитие, на земеделието и на екологията. А глобите влизат в сила година, след като законът бъде приет. Което означава, че къмпингарите имат още 12 месеца. 

В мотивите на КС е записано, че разпоредбата на чл. 10а засяга елементи от правния режим на Черноморското крайбрежие, но те не могат да бъдат разглеждани като съществени елементи от режима на земята, който според чл. 22, ал. 3 от конституцията подлежи на уреждане единствено със закон. Затова не може да се приеме, че е налице нарушаване на чл. 22, ал. 3 от конституцията.

Уреждането на подзаконово равнище на отделни второстепенни или несъществени елементи от правния режим на земята не е конституционно недопустимо и е в обхвата на преценката за законодателна целесъобразност.

Конституционно недопустимо е подлежащи на първична правна уредба обществени отношения да бъдат предмет на подзаконови актове.

Атакуваната ал. 2 въвежда забрана конкретно за „поставяне на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета” на посочените земни площи, с предвиденото в нея изключение: тази забрана не се отнася до случаите, посочени в ал. 1 (когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на обекти с национално значение и специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната).

Съдът отчита, че намерението на законодателя е да защити от увреждащото въздействие на човешката дейност определени природни обекти поради тяхната изключителна рядкост в природата, както и да предвиди изключение от въведената забрана по съображения за гарантиране на национални интереси (за изграждане на обекти с национално значение и на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната).

КС взема предвид, че нарушителите на чл. 10а ЗУЧК, свързани с поставяне на обекти за къмпингуване върху поземлен имот, извън определените за това места, или с устройване на такива места за разполагане на обекти в нарушение на чл. 10а ЗУЧК. Разпоредбата на чл. 24в ЗУЧК има систематично място в Глава пета „Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби” от същия закон. Предвидените административни наказания са определени в съответствие с извършената преценка на степента на засягане на обществения интерес при нарушаването на съответната разпоредба на закона.

По този начин са съобразени принципите на демократичната държава и задължението за осигуряване на опазването и възпроизводството на околната среда и правото на здравословна и благоприятна околна в съответствие с изискванията на конституцията.

Създаването на санкционна правна норма за извършени административни нарушения на режима на „къмпингуване” по чл. 10а ЗУЧК съответства на принципа на правовата държава и на конституционното задължение на всеки гражданин да спазва и изпълнява Конституцията и законите на Република България, казват от КС.

 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !