Съюзът на съдиите излезе с гневна декларация, с която защити шефа си Калин Калпакчиев и нападна съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. 

Съдия Калпакчиев председателства съдийския състав, който пусна предсрочно на свобода убиеца на Андрей Монов - Джок Полфрийман с мотива, че е излежал половината от присъдата си и не е опасен за обществото. Според Съюза на съдиите той е изпълнявал закона и не Калпакчиев, а колегите им от съдийската квота във ВСС са се поддали на политически натиск. Според съюза на Калпакчиев членовете на съдийската колегия нарушават съдебния закон и участват в охулването му, като се присъединяват към обществения натиск. 

Ето пълния текст на декларацията:

С настоящото Ви уведомяваме, че съгласно чл.16, ал.1 от ЗСВ (текстът на закона може да бъде намерен и на интернет страницата на ВСС) Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.

С публикуваната на 24.09.2019 г. „Позиция на Съдийската колегия на ВСС” във връзка с постъпил „сигнал”от една политическа партия и изказвания на представители на други политически партии, академичната общност, граждани и медийни публикации, Вие не само че не изпълнявате това си основно задължение, но се присъединявате към безпрецедентен политически и обществен натиск върху конкретен съдебен състав и съдебната властк ато цяло, който безцеремонно експлоатира по различни причини и с различни цели, трагедията на едно българско семейство. По този начин Вие рушите основни устои на правовата държава - върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Напомняме Ви, че решението по всяко дело се постановява въз основа на закона и събраните по съответния процесуален ред доказателства.

В тази връзка недопустимо е точно членовете на Висшия съдебен съвет, предвид горепосочената разпоредба на ЗСВ, да „споделят усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта” относно конкретен съдебен акт, изразено от граждани, групи отграждани или политически партии.Редът за оспорване и отмяна на съдебни актове е точно и ясно посочен в закона.Обсъждането и обоснованата критика на съдебни актове сане само допустими, но и желанив едно демократично общество. От друга страна личните нападки и заплахи към съдията или съдебния състав, постановил съответния съдебен акт, включително и за физическа саморазправа, са абсолютно недопустими. Именно в такива случаи съдията трябва да получи безапелационна и твърда подкрепа от призваната по закон да стори това институция-Висшия съдебен съвет, тъй като само по този начин се утвърждава върховенствотона закона и независимосттана съда. В този смисъл и духса и приетитеот самите Вас Стандарти за независимостта на съдебната власт (решение на СКна ВСС по протокол No31от 23.10.2018г.).

Вместо това българският съдия получава от Вас ясен и категоричен знак, че ако не постановява решенията си в унисон с общественото мнение и желанията на политически партии и конкретни техни лидери, ще бъде обругаван, охулван, физически преследван и малтретиран, а единствената реакция на СК на ВСС ще бъде съдействие за дисциплинарното му преследване. Гореописаните Ви действия са в разрез с всички общоприети в световен мащаб основни принципи на една демократична правова държава с установено върховенство на закона и разделение на властите, като в същото времепредставляват и грубо неизпълнение на служебните Ви задължения. Считаме, че ако изпълнението на тези служебни задължения е непосилно за Вас, разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗСВ вр.чл.130, ал.8, т.1 от КРБ дава възможност за достоен изход.