Ще екстрадира ли България турски гражданин от кюрдски произход

Илхан Карабаг от 3 г. е в България, но Турция си го иска – бил член на кюрдската ПКК, значи е опасен терорист

Вилдан Байрямова | 23 април 2019 в 17:33 | 1927 |1
Съдебна палата София
Съдебна палата София

На 1 март 2019 г. полицията в София задържа турския гражданин от кюрдски произход Илхан Карабаг, който от 3 г. живее в България и е настанен в общежитията на Държавната агенция за бежанците в квартал „Овча купел“. Сега той е заплашен от екстрадиране – Турция е изпратила искане за това поради обвинение в членство в политическа организация, която е забранена в страната. Не е обвинен в каквото и да било друго престъпление освен членството в забранена партия.

За случая в редакцията ни сигнализираха от Инициатива за солидарност с мигрантите и против политическите депортации в Турция. Днес Софийският апелативен съд трябваше да потвърди или да отхвърли решението на СГС от 9 април т.г. за екстрадицията на Карабаг. Делото бе отложено за 28 май т.г., като съдът поиска допълнителни документи от турската страна, както и превод на турския наказателен закон. От задържането му до момента Карабаг пребивава в ареста на националната следствена служба и има правото на свиждания само 2 пъти в месеца.

В три съдебни дела СГС се е занимавал със съдбата на турския кюрд, на две от тях е присъствал турски дипломат, както и днес в САС. Това, според правозащитниците, е „груб натиск над решенията на българския съд и има пряко влияние върху решението на СГС от 9 април 2019 г. за екстрадицията на Илхан Карабаг“. Тогава тричленен състав с председател Евелина Папазян решава да допусне екстрадицията му в Турция, където трябва да изтърпи присъда от 6 г. и 3 месеца лишаване от свобода, наложена му по дело от юли 2016 г. от Тежък наказателен съд в Бингьол и влязла в сила през януари 2018 г.

Турските съдебни власти са изпратили до България документи, според които Карабаг е извършил престъпление през 2010 г., когато се е присъединил към кюрдската терористична организация ПКК на територията на Ирак. Там е преминал през военно и идеологическо обучение, и е действал в два иракски района, а през 2012 г. напуска организацията. През 2015 г. той отново се връща в редиците й „с цел участие в сраженията срещу ПЙД /Кюрдска партия в Сирия/ която е продължение на терористичната организация ПКК и пристигнал в Кобани, а след 3 месеца се предал на органите на реда“.

Тук е много важно да се отбележи, че абревиатурата ПЙД, използвана в решението, означава Партия на демократичния съюз /PYD/, която е клон на кюрдската ПКК в Сирия и Ирак. Следователно няма как ПЙД да се сражава срещу партията-майка ПКК или срещу YPG /Отряди за народна защита/. Самият Карабаг твърди, че е воювал срещу Ислямска държава.

Според разследването той е влязъл у нас под чужда и фалшива самоличност, през февруари 2017 г. е опитал да напусне страната незаконно и без да е поискал закрила от България. От 15 март 2017 г. мъжът е регистриран в Държавната агенция за бежанците и 4 дни по-късно напуска центъра, остава в неизвестност, и пак прави опит да избяга, вероятно на Запад. За тези опити той изтърпява наказание от общо 8 месеца зад решетките.

СГС приема, че „престъплението, за чието осъждане е исканата екстрадиция, е тежко криминално, а не политическо, военно или свързано с такова“. Т.е. членството на Карабаг в признатата за терористична ПКК е неговото криминално деяние. Българският съд смята, че доводите на защитата му за това, че при екстрадирането му в Турция би бил подложен на унизително и нечовешко отношение поради кюрдската си етническа принадлежност, са неоснователни. В изложените в над 8 страници мотиви СГС приема, че искането за екстрадиция следва да бъде уважено. Така делото за съдбата на родения през 1990 г. Илхан Карабаг стига до апелативната инстанция в столицата. На 15 май в Софийския административен съд ще се гледа искането на Карабаг за международна закрила.

„Известни са немалобройните случаи от последните няколко години на бърза екстрадиция на турски граждани от различен етнически произход, които, за съжаление, не са прецедент, а по-скоро правило в действията на българската съдебна система. В този смисъл решението на СГС от 9 април за екстрадиция на турския гражданин Илхан Карабаг предоставя реална опасност за него, заплашвайки го с дългогодишно лишаване от свобода в условията на турските затвори“, опасяват се правозащитниците. Според тях мотивите за решението на СГС - че Илхан представлява опасност за живота на други лица са абсурдни. „Все по-засилващият се авторитаризъм в нашата югоизточна съседка хвърля в затворите хиляди кюрди и турци, фабрикувайки обвинения като „терористична дейност“ и „пропаганда на тероризъм“. Това е лесен начин за отстраняване на политическите противници на едноличното управление на Ердоган. А българската държава с лека ръка праща един човешки живот в лапите на турското авторитарно правосъдие и нарушава международните конвенции за закрила на политически преследвани лица“, твърдят в сигнала си до редакцията ни те. И настояват за отмяна на решението на СГС за екстрадиция на Илхан Карабаг, за неговото освобождаване от следствения арест, за да изчака делото си за международна закрила на 15 май на свобода. Освен това те се обявяват против политическите депортации в Турция като цяло.

За най-известните случаи на екстрадиции по искания на Турция през годините научаваме само от турските медии. Така беше с обвинения за връзки с Гюлен Абдуллах Бююк, който от септември 2015 г. се укриваше в България, а искането му за политическо убежище у нас бе отхвърлено от нашите власти и бе договорено екстрадирането му. А това стана ясно в деня на предаването му /10 август 2016 г./ на границата при Капитан Андреево-Капъ куле и то първо от изявление на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Там одринските журналисти очакваха събитието, информирани предварително и съответно оборудвани със снимачна техника.

На 30 август 2016 г. българските власти предадоха на Турция обявения за кюрдски сепаратист Улаш Къса – живял в Германия, там се присъединил към ПКК, 9 г. участвал в терористични атаки в Северен Ирак, контролиран от Ислямска държава и по-късно по нелегални пътища прехвърлил се в България. Десет дни преди това връчихме на Анкара други двама кюрди.

Германският гражданин от кюрдски произход Мехмед Явуз обаче се отърва от екстрадицията, искана от Турция. На 2 септември той и съпругата му Гюлшен кацнаха на летището във Варна с резервация за хотел в Златни пясъци. Явуз бе издирван 9 години от бюрото на Интерпол в Анкара с червена бюлетина заради присъда лишаване от свобода за 6 г. и 3 месеца /същата като тази на Илхан Карабаг/. Обвинението му бе участие в терористичната организация PKK/KONGRA /Конгрес за свобода и демокрация на Кюрдистан, според някои източници е новото име на турския клон на Кюрдската работническа партия/ в Турция. „През 1995 г. исках само да бъдат премахнати забраните върху майчиния ми, кюрдския език и да бъде признато съществуването на етническата ни общност, тази на кюрдите. Бях студент и бях подложен на натиск заради политическите ми възгледи и етническия ми произход – аз съм кюрд и заради това ме арестуваха, понесох изтезания“, каза той в интервю за Дойче веле, докато изтърпяваше мярката си за неотклонение „домашен арест“ в крайморския си хотел. След 40 дни в „златната клетка“ той и съпругата му се завърнаха в Германия.

Препоръчани материали
Dafack

Рейтинг : 945

23.04 2019 в 18:12 1
+ 0
- 0
За МестанЯ ли става въпрос?!