ВКС образува тълкувателно дело по въпроси, свързани с приложението на Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съобщиха от Върховния касационен съд.

Това става по предложение на ръководителя ѝ – зам.-председателката на ВКС Дария Проданова. Проданова е изискала данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони.

Няма друг начин върховните съдии да научат за различните виждания на апелативните и окръжните съдилища по тези въпроси, тъй като за тези дела не е предвиден касационен контрол.

Формулирани са осем въпроса, на които трябва да се даде отговор:

1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

2. Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за отмяна на решение на Общо събрание на
съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?

3. Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126,
ал. 3, т. 1 – 3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде
реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ?

5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?

6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?

7. Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?

8. Допустимо ли е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?

По първия въпрос преди две седмици състав с председател Татяна Върбанова и членове Боян Балевски и Петя Хорозова установи, че в самия ВКС няма единно мнение по въпроса дали в тези случаи прекратяването може да се извърши по искане на прокуратурата, пише Лекс.

Част от колегите им приемат, че при бездействие в продължение на повече от три месеца на наследниците, иск на прокурора за прекратяване на ЕООД е допустим. Други обаче изтъкват, че подобен иск би бил недопустим.

Следващите два въпроса, на които ще отговори Търговската колегия в новото си тълкувателно дело, пък бяха формулирани от друг състав от върховни съдии.

Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева установиха, че във ВКС няма единомислие за това дали може съдружник в ООД, който е и негов управител, да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на Общото събрание или действа против интересите на дружеството, или ще носи само имуществена отговорност.

Както и по въпроса дали този съдружник след това може да иска отмяна на решението за освобождаването му като управител, ако преди това вече е бил изключен от дружеството. Според някои върховни съдии подобен иск е недопустим, тъй като решението, с което управителят е освободен като съдружник е породило незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците. А това означава, че при последвалото го освобождаване на същия човек като управител на фирмата, той вече не е имал качеството на съдружник и не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Други съдии обаче са приели такъв иск за допустим, тъй като обратното становище би обезсмислило интереса от защита срещу решението на Общото събрание срещу самото изключване на съдружника.