До Нокиан и обратно…

Венцислав Петров | 13 май 2019 в 20:10 | 5703 |1

Сутрин, кафе, лежерно коментираме предстоящ фотопроект с уникален спортен автомобил. Звъни телефона, директен въпрос:

- Интересуваш ли се да тестваш и снимаш представяне на зимни гуми?

- ОК, ама то зимата мина, ще трябва да почакаме отговарям…, а и не знам дали ще е атрактивно за снимане?

- Нямай грижа за снега и леда, готви се, ще получиш поща с подробностите…

Понякога, така се получава без много планиране.

Пощата започва с изисквания за добра екипировка и облекло за тежки зимни условия? Средата на март?

- Я стига де, къде е това?

Непознат за мен град, Ивало - Финландия. Отварям аз картата и за малко да се задавя с кафето. От София права линия нагоре, нагоре през цяла Европа, та няколкостотин километра след полярния кръг. Лапландия! Някъде там е адресната регистрация на Дядо Коледа…

И навсякъде се подчертава, че Ивало е в топ 10 на местата за наблюдение на Северното сияние.

Спечелиха ме! Веднага!

Бърза сверка с актуалните правила за багаж на авиокомпаниите. Гледайки допустимите размери на багажа, оставам с впечатление, че хората сме започнали да се смаляваме. Подбирам подходяща раница и камера и съм готов. До там се лети само с лична карта, но пък за сметка на това са нужни три полета, София – Франкфурт — Хелзинки – Ивало.

София ме изпраща с коктейл от вятър и малко сняг. По на запад започна да се прояснява. През Франкфурт отдавна не бях минавал, сега е по-шумно, повече хора, но пък служебните автомобили на летището са Porsche. Нататък към Хелзинки времето се случи ясно, използвам да зяпам пейзажа отдолу. Германия, е странен техно микс от квадратчетата и правилни геометрични форми, поръсени обилно с ветрогенератори.

При тръгването спазвам основното правило за оцеляване - всички яйца да не са в една кошница, тоест багажа внимателно разпределен между този за кабината и чекирания… Бъди готов!

Не ме „разочароваха“ в Хелзинки ме посрещнаха с новината, че моят чекиран багаж го няма… но го търсят…

ОК, ще го преживея, минимумът за аудиенция на Дядо Коледа по това време на годината е с мен.

Тази информация спестих на Луфтханза, но пък други неща - не. Във всеки случай явно дискусията ни е била ползотворна, получих веднага всичко за моето „оцеляване“ до идната сутрин, когато очевидно притеснен момък ме намери на 35 километра от летището. Беше дошъл с такси и носеше куфара ми.

Дотук добре. Хелзинки - Ивало летя с FinAir, още от този момент Финландия започва да ми харесва.

Над Финландия пейзажът рязко се променя, става някак по-натурален и с все по-малко светлинки долу. Само пътищата „развалят“ идилията от самотни къщички тук, там.

Кацаме, подсъзнателно очаквам светлини, суета и шум като на всяко от летищата до момента… и тръгвам да слизам по обикновена стълба, където усмихнат човек с жълта жилетка ме моли за малко да поспра докато наръси пътеката към летището, за да не се пързаля… Пристигнахме!

Малко летище, спретнато, с камина вътре и топло. Очакват ни на автобуса и поемаме към хотела, който е на 30-на километра от Ивало и съвсем близо до полигона със страховитото име, закъдето сме се запътили.

С колеги от много държави се настаняваме в автобуса, един спокоен възрастен човек е шофьорът, посреща ни с усмивка.

Тръгваме, първите няколко секунди мислех да подремна… после нещата придобиха друг характер. Всички около мен се хващат кой където свари и се държат здраво. Двама вадят спешно телефони да изпратят видео, аз правя същото.

Кара състезател, след няколко завоя, в които оцеляхме, очевидно и с талант. Тук-там се мяркат знаци 100, ние се движим точно с толкова (проверих с GPS-a) Разминаванията се правят със стъпване на банкета, където е… заледено.

Странното е, че всички карат така. Няма нужда от изпреварване. Кара се с колкото пише по знаците, ни повече, ни по-малко…

Впечатляващо, гледам обаче някои от колегите на излизане бяха като след влакче на ужасите! Почвам да схващам защо идваме чак дотук, за да тестваме гуми. С такъв маниер на каране отличните гуми не са добро пожелание, а насъщна житейска необходимост.

Хотелът е приятен и изглежда отлично. Влизам в моята стая и леко се стъписвам. Огромна машина за сушене на дрехи, а срещу банята пълноразмерна финландска сауна за двама…

По-късно си говоря с един от хората на Нокиан за сауната, което бе повод той да се учуди:

- Е, нормално де, все едно ти в къщи да нямаш сауна…

- Ами… нямам…

- Стига бре, сериозно, как живееш така…? Във Финландия броят на сауните е приблизително 2.5 пъти над броя на хората.

След ден прекаран навън на -21 (не било много студено, март е все пак) почвам да си мисля, че ако и у нас бяха такива температурите веднага една от стаите става на сауна… а може би две…

Следва на стр. 2.

Страница на статията : 0102
Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15187

13.05 2019 в 21:12 1
+ 0
- 0
И за кво да ти вярвам? Такова не съм и виждал. И леките коли отдавна не ме интересуват с нищо.
От джиповите съм късал Мишелин. С нищо не ме вълнуват.
Гудиър - същото нищо.
Гудрич - няма лошо.
Симекс - ама струват колкото струват((( Па и са само за зверства, с тях на човешки път нямаш работа.
А такива не съм и виждал.