15% от българите са имали проблем с достъпа до медицинска помощ заради пандемията от COVID-19 у нас, а 28% - с осигуряването на лекарства и консумативи. Медицински услуги са отлагани или са отпадали или по личната преценка на пациента, или на медицинско лице.

Това показва първото социологическо изследване „лице в лице", проведено след падането на извънредното положение в страната и наложените ограничения. То е извършено за независимата инициатива „Индекс на болниците", като продължение на анализа на отражението на пандемията върху достъпа до медицинска помощ сред населението.

Изследването е национално представително, осъществено е от „Галъп интернешънъл" между 14 и 22 май и обхваща 798 души с пряко лично полустандартизирано интервю.

Общо 77% са хората, които свидетелстват, че не са имали затруднения (или не са имали повод) да търсят медицинска помощ по време на пандемията, а 8% се затрудняват да определят дали наистина са имали проблеми. Поне 15% от пълнолетните българи – или над 800 хиляди – са имали някакво затруднение с достъпа до медицинска грижа.

Най-често хората са срещнали пречки в достъпа до извънболнична помощ. Това е обяснимо, тъй като този сектор поема основния поток от пациенти, а напливът към болниците е по-малък.

Респондентите са имали възможност да дават повече от един отговор. 7% на база всички запитани, или условно над 350 хиляди пълнолетни българи, споделят, че са имали проблеми с посещението при лекар-специалист. 6% или над 300 хиляди души, казват, че е имало затруднения по отношение на достъпа им до личния лекар. 4% или над 200 хиляди души са срещнали пречки по отношение на посещенията си при зъболекар.

1% от интервюираните, или условно над 50 хиляди души, споделят, че са имали проблем във връзка с лечение в болница, осъществяването на операция и т.н. Според анализа на резултатите проблеми с лечението в болница вероятно са имали около 15% от пациентите, които са имали нужда от хоспитализация между средата на март и средата на май (изчислението е на база 40 000 легла за активно лечение в страната, близо 66% използваемост и среден престой от около 5 дни).

Почти никой от интервюираните не свидетелства за проблеми при необходимост от спешна помощ. Вероятно значение е оказал именно неотложният характер на този тип помощ.

В най-голяма степен за проблеми споделят най-възрастните респонденти – това е закономерно, като се има предвид, че те са имали в по-голяма степен конкретна необходимост от медицински услуги и профилактика. Интерес представлява и фактът, че жителите на София споделят за пречки в значително по-голяма степен на фона на страната. Това явно се дължи на по-високата засегнатост на София в тази ситуация и мерки. Близо една трета от столичаните декларират някакви забавяния или проблеми.

Сред хората, които са имали проблем с достъпа до медицинска помощ, приблизително сходни са дяловете на онези, които по-скоро сами са отлагали или отменяли посещения и на онези, на които най-вече им е отказвано или отложено да бъдат прегледани или лекувани – съответно 50% и 44%. 6% не могат да определят кое е по-вярно.

Общо 68% казват, че не са имали затруднения заради коронавируса при набавяне на медикаменти и консумативи. 4% те могат да определят. Това означава, че поне 28% все пак са имали такива проблеми. Условно, над 1.5 милиона пълнолетни българи.

22% на база всички запитани казват, че са имали проблем при закупуването на препарати и консумативи като маски, дезинфектанти, превръзки и т.н. това се равнява на над един милион и сто хиляди души.

Трудности при набавянето на лекарства, изписвани с рецепта, лекарства за хронични заболявания и т. н., са имали 6% от интервюираните (над 300 хиляди пълнолетни българи). 5% (над 250 хиляди) пък споделят, че за тях е било трудно да си набавят лекарства без рецепта, като например за лечение на грип и др.

В София за проблеми при набавянето на маски и дезинфектанти споделят близо една трета от анкетираните - преобладават негативните отговори при по-възрастни хора. 

„Индекс на болниците" е съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл" и специализирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.