"В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а 90 000 са хоспитализациите с такава причина. Тревожен факт е и повторният прием в рамките на година за 17% от тази пациенти", съобщи проф. д-р Пламен Гацов д. м., председател на работната група по сърдечна недостатъчност на ДКБ на виртуален семинар за журналисти на тема "Сърдечна недостатъчност", проведен на 27 април. 

Семинарът е част от информационната кампания за превенция и лечение на сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“. Онлайн събитието се реализира от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и "Астра Зенека".

Проф. Гацов съобщи, че близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Статистиката показва, че до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването.

"Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща, колкото най-честите видове рак при мъжете и при жените. Независимо от това през последното десетилетие се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение", смята проф. Гацов.

По време на семинара беше представена информация за симптомите, рисковите фактори за сърдечната недостатъчност, както и съвременните възможности за диагностика и лечение. Представени бяха и резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, което е проведено в средата на април сред 1000 души от цялата страна.

Доц. д-р Мария Токмакова д.м., председател на УС на ДКБ, обясни, че сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Тя посочи и някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.

„За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. Пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.“, обобщи доц. Токмакова.

Йоана Ангелова от социологическа агенция „Естат“ представи данни от проведеното през април т.г. национално представителното проучване, според което 21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Изключително малко са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност, като българите на възраст до 29 години най-често не знаят нищо по темата.

Симптомите на сърдечната недостатъчност като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите.

Голяма част от българите биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на сърдечната недостатъчност. 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.

Според респондентите сърдечната недостатъчност засяга много повече хора, отколкото други широко разпространени заболявания, като рак, инфаркт или диабет – близо половината от всички анкетирани са убедени в това.

Повече от половината българи демонстрират оптимизъм спрямо заболяването – за 53% от тях сърдечната недостатъчност все пак дава шанс за по-дълъг живот, в сравнение с онкологичните заболявания.

***
Информационната кампания за риска от сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“ стартира през февруари т.г.. Тя се организира от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и Българското дружество по интервенционална кардиология (БДИК). Целта й е да се повиши информираността на обществото за тези заболявания и мерките, които трябва да се вземат, за да се намали риска от сърдечно-съдово заболяване.