Близо 40% от диабетно болните са с добър контрол на болестта

За 4 години са спестени 20 млн. лв. от лечение на усложненията при захарен диабет

OFFNews
06 ноември 2019 в 16:24 | 532 |0

В България дялът на пациентите с добър контрол на захарния диабет нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012-2016 г.

Данните съобщи доц. Здравка Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ София, по време на кръглата маса "Заедно можем да победим диабета", която се проведе днес в НС.

Форумът се организира по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и е под патронажа на Даниела Дариткова, предс. на Комисията по здравеопазване в парламента.

На кръглата маса бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на диабета. Водещи организации като Международната диабетна федерация (IDF) и Европейския диабетен форум споделиха своя опит.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“, заяви, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване в момента или 9.3% от населението, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 г.

В България болните с тази диагноза през т.г. са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, създаването на програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, категорична е проф. Танкова.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ-София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF).

Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др. В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения.

Според изследване на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото, а за периода 2012 – 2015 г. медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет. По данни на Диабетния регистър в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ броят на диабетиците с усложнения е над 163 000.

Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на живот при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация, показва, че информираността на цялото общество за риска от развитие на заболяването и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.

Според данните, изнесени от проф. Сабина Захариева, д.м.н., главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, се наблюдава увеличаване на диагностицираните пациенти. Според проф. Захариева е необходима Национална диабетна програма, координирана от Министерството на здравеопазването, която да повиши информираността на населението относно рисковите фактори, и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви проф. Захариева.

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“, посочи, че диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения). В Централна Европа има приблизително 7,6 милиона възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%).

Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа. Според проф. Каменов е важно и да се ревизират съвременните обучителни активности в Централна Европа, за да се фокусират върху най-актуалното и да бъде създадена национална инициатива за обучение на пациентите с участието на всички заинтересовани страни.

Според проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.

Проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, изтъкна, че е необходимо оптимизирано използване на технологиите в полза на дигиталното здраве и иновативните терапии, които да подпомагат персоналното проследяване на пациентите, за да предотвратят усложненията и да се поддържа добро качество на живот. „Необходимо е да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения. Клиника, в която грижите за пациента ще се основават на ценности и резултати, а не само на стойност“, каза още той.

„Решението на тези проблеми, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие. Пример за това е създаването на Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС - https://www.eudf.org/", допълни още проф. Нолан.

В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !