Чакащите белодробна трансплантация излизат на безсрочен протест

'Здравните емигранти' искат оставката на министъра

Янка Петкова
18 септември 2019 в 09:35 | 469 |0

Чакащите за белодробна трансплантация започнаха безсрочен протест. Те настояват за конкретни срокове за решаване на проблемите им и смятат, че това е отговорност на министъра на здравеопазването. Преди дни беше организирана пресконференция, на която  председателят на Асоциация пулмонална хипертония Тодор Мангъров съобщи, че в момента нито един пациент няма реален шанс да бъде трансплантиран. Днес протестиращите са пред Министерството на здравеопазването с искане за оставката на министър Ананиев.

Г-н Мангъров, пореден протест, нищо ли не се е променило?

От последния протест, който беше преди година и половина, нищо не се е променило. Има една-единствена белодробна трансплантация, която се случи на млада жена от Варна, но имайки поглед върху ситуацията с белодробната трансплантация в страната, аз специално я определям като медицинско чудо, със случайностен характер.

След като тази трансплантация беше направена, нищо не е канализирано, няма създадена практика, няма създадени контакти с клиника. Нито един български пациент след тази трансплантация не може да бъде трансплантиран.

От миналата година досега няколко пациенти починаха, в момента 19 души чакат за белодробна трансплантация и ако възможно най-бързо не се реши този проблем, тези хора ще умрат. Единственият вариант да се спасят е да емигрират. Хората, които емигрират, всъщност се спасяват. За момента 4 души са емигрирали. Трима са успешно трансплантирани, един се лекува с иновативна терапия, която е недостъпна за страната ни, и е стабилизиран. Имам лична информация, че още 4-ма души са предприели активни дейности по емиграция.

Решение ли са мерките, които предприе министерството, за обучаване на български екипи и въвеждане на практика по трансплантиране на бял дроб у нас?

Всяка дейност, която се прави в тази посока, е добра и изключително полезна. Въпросът е, че много от нещата трябва да се правят успоредно, а не на парче, каквато тенденция се създава. Успоредните дейности биха могли да доведат едновременно до създаване на център за трансплантация и до трансплантирането на българи, докато чакаме създаването на този център.

В момента вниманието е концентрирано в това, че екип ще заминава на обучение, макар че се забави, предвидено е в началото на 2020 да замине за обучение в Университетската болница във Виена. Което означава, че трансплантация у нас няма да може да бъде направена по-рано от края на 2020-2021 година.
Дори и това е оптимистичен срок. А какво ще се случи със спешните пациенти докато чакаме?

Ние сме тук, за да питаме какво решение е намерило здравното министерство за тези, на които в момента им е необходимо трансплантиране, а те не са никак малко.

Говореше се за това, че се търсят алтернативни варианти с клиники в Германия.

Германия е член на Евротрансплант, а клиника, която е член на Евротрансплант, няма как да обгрижи български пациенти, понеже друга клиника член на Евротрансплант - Университетската болница във Виена вече ни отказа.

Евротрансплант е обединение на едва 8 държави, в които има традиции в трансплантирането на бял дроб, каквито са Испания, Англия, Скандинавските държави, а те не са член на Евротрансплант. Там трябва да се търсят възможности. Но такава възможност за момента не е търсена.

В момента е предложена за обсъждане промяна в наредбата, която регламентира плащанията за операции извън страни от Евротрансплант. Това също е добра стъпка, но пак е решение на парче. Кой ще търси офертата на този пациент за лечение примерно в клиника в Щатите?

Какво очаквате да се случи днес?

Очаквам министърът да ни приеме и категорично да заяви какви дейности планира, а това, което мен персонално би ме удовлетворило, е не само да изброи дейностите, а да каже в какъв срок е реалистично да бъдат осъществени и кой конкретно е отговорен за всяка една от тях.

Да се иска оставката на здравния министър за цялостните проблеми с трансплантациите у нас е малко нередно, понеже той няма как да бъде специалист по всички въпроси. Но при положение, че повече от година и половина не е правено нищо, разбира се, че той е виновен, защото не е назначил човек, който да се занимава с конкретния казус.

До момента, в който нямаме яснота какво ще се прави, в какъв срок и кой е отговорен ще искаме оставката на здравния министър, защото негова е отговорността за бездействието. След това, когато е ясно кой е ангажиран, ще се търси персонална отговорност.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !