България е страната с най-голям брой починали от инфаркт в ЕС, показват данни от доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, публикуван през 2018 г. В много от случаите заболяването протича безсмиптомно. Кои хора са в рисковата група, за какво трябва да следим и как да се предпазим обяснява д-р Боряна Чомпалова, началник II кардиологично отделение в УМБАЛ Пловдив.

Д-р Чомпалова, какво представлява инфарктът?

Миокардния инфаркт е загиване на част от сърдечния мускул поради недостатъчно или напълно липсващо кръвоснабдяване, причинено от запушване на коронарен съд. Формира се тромб в коронарния съд, миокардната тъкан е лишена от доставяне на кислород и хранителни вещества, и с всяка минута увредата се задълбочава до настъпване на клетъчна смърт. Колкото по рано се „отвори” коронарната артерия, толкова шансовете да се ограничи загиването на миокарда (сърдечния мускул) са по-големи.

Клинично миокардният инфаркт се представя с гръдна болка, т.н. стенокардия, дължи се на настъпилите промени в сърдечния мускул от остро развилата се исхемия (кислородна недостатъчност в тъканите).
Болката е локализирана зад гръдната кост, по-често се появява в ранните сутрешни часове. Тя може да се разпространява към гърба, долната челюст, лявата ръка. Наблюдават се и вегетативни прояви – изпотяване, гадене, повръщане, обща отпадналост, страх.

Над 20% от инфарктите протичат безсимптомно. При някои пациенти, най-често при диабетици, отсъства гръдна болка поради висок толеранс към болката.

Кои са нетипичните симптоми, които могат да ни заблудят?

Нетипичното протичане на миокарден инфаркт не е рядко явление. Симптомите, които могат да затруднят диагностицирането са:

- отпадналост, която може да се обясни и с други съпътстващи заболявания на пациента, но липсва например анемия, нарушен ритъм на хранене, предхождащо тежко физическо натоварване;

- нарушение на съня;

- задух;

- затруднено дишане;

- стягане в гръдния кош, което може да се дължи и на несърдечни причини;

- необясним спад на артериалното налягане;

- световъртеж;

- мисловно объркване, при липса на данни за мозъчен инсулт;

- позиви по малка нужда;

- обилно отделяне на урина, при липса на бъбречно заболяване или ритъмни нарушения; 

- може да наподобява на коремна болка, да се интерпретира като обострена язва, гастрит или рефлуксен езофагит - типична е парещата болка, която се влошава при легнало положение;

- гръден дискомфорт, който да се отдаде на „простуда“.

Много сериозни и животозастрашаващи сърдечни заболявания протичат със сходна, включително и по отношение на болката, клинична картина.

Дисекация на аортата - остра гръдна болка на пристъпи, която продължава часове наред. Болката често преминава в гърба или долните крайници. Характерно е, че на някоя от големите артерии на крайниците може да не се напипва пулс.

Остър перикардит - болката при перикардит е също така остра и често е придружена с кашлица и задух. Обикновено е в раменете, шията и се разпространява към трапецовидния мускул.

Плеврална болка - остра, режеща болка, която се появява при всяко вдишване. При спиране на дишането болките изчезват.

Белодробна емболия - болката е локализирана встрани на гръдния кош.

Как се диагностицира инфарктът?

Диагнозата се поставя чрез електрокардиограма, ехокардиография, кръвни тестове.

Електрокардиограмата дава информация за вида на инфаркта - големината и локализацията, които определят и по-нататъшното поведение на кардиолозите. Регистрира ритъмни и проводни нарушения. 

Електрокардиографията информира за промени в засегнатия участък, наличие на усложнено протичане напр. руптура (разкъсване или пробиване) на структури на сърцето, водещи до сърдечна недостатъчност и др.

Какви усложнения може да предизвика?

При миокардния инфаркт могат да се наблюдават животозастрашаващи ритъмни нарушения - остра сърдечна недостатъчност, камерна тахикардия, перикардит (възпаление на сърдечната обвивка), внезапна сърдечна смърт.

Запушване на кръвоносен съд от тромб, образувал се в сърцето, може да засегне артерии на крайниците, мозъчните артерии, мезентериална артерия (която кръвоснабдява червата), бъбречните артерии.

Засегнатите тъкани, при пълно запушване продължило над 6 часа, загиват. При засягане на бъбречна артерия се развива бъбречен инфаркт. Ако е засегната сънна артерия например, пациентът може да получи мозъчен инсулт.

Кои хора са в рисковата група?

- мъжете над 45 години и жените над 55 години са с по-висок риск;

- хората с фамилна обремененост, които имат близки със сърдечносъдови заболявания;

- страдащите от артериална хипертония и други съпътстващи сърдечно-съдови заболявания;

- хората с висок холестерол;

- хората с наднормено тегло;

- пациентите със захарен диабет;

- хората, които водят нездравословен начин на живот - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на двигателна активност;

- при стрес, който може да отключи артериална хипертония, проблеми с метаболизма, тахикардия (учестена сърдечна дейност), промени в теглото;

- при употреба на наркотични вещества: кокаинът и амфетамините повишават риска от миокарден инфаркт.

Каква е профилактиката срещу този вид заболявания?

Първичната профилактика включва коригиране на рисковите фактори, контрол и лечение на високото артериално налягане; строг контрол на гликемията (кръвната захар); разделяне с вредните навици - тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол; адекватна двигателна активност – 3 часа седмично, извън обичайните дневни активности.

Д-р Боряна Чомпалова е началник II кардиологично отделение в УМБАЛ Пловдив. Член е на Българското дружество по кардиология и на ESC, кандидат специалист по Клинична хипертония към ЕSС, член на Фармако-терапевтичната група към Българското кардиологично дружество. Удостоена със званието „Значка на град Пловдив " през 2003 г. Отличена за най-добър лекар в класацията на Darik radio - Best doctors.