Както стана известно неотдавна, в подготвяните промени в Закона за лекарствата е заложена възможността за трансплантация на матка у нас. По този повод Министерството на здравеопазването инициира дискусия за иновативната практика. За медицинската гледна точка по темата – интервю с д-р Георги Стаменов, репродуктивен специалист, основател на МБАЛ „Надежда“ и ръководител на МЦ „Надежда Репродуктив - София“.

Д-р Стаменов, готово ли е медицинското съсловие у нас за трансплантирането на матка?

Ние, като екип, а и като общност ще се справим отлично, защото изваждането на матката и присаждането ѝ не е нещо по-различно от една рутинна хистеректомия. Разбира се, изисква се работа в екип, в който освен гинеколози, трябва да има имунолози, да има съдов хирург, но специалистите са налични.

Коментират се трите възможности за кръстосано донорство, за трансплантиране на матка от трупен и жив донор. Кой от вариантите би бил най-скоро приложим?

Трябва да се има предвид спецификата на нещата. Трупният донор изисква съответната подготовка на момента, а при донорска ситуация екипът, който ще ескплантира матка, трябва да бъде пръв, което е трудно осъществимо на практика. Във Франция имаха 9 години опити с трупни донори, от които успяха да отделят две матки, но точно в този момент реципиентите не бяха готови.

Матката е много чувствителен орган и ако до часове не е готов реципиентът, няма да е годна за трансплантация. Шведските колеги успяха само с живи донори. Около успеха на гинеколозите в Бразилия наскоро, шумът беше толкова голям, не защото са трансплантирали първата матка, а защото са успели да го направят от трупен донор. От жив донор е обикновена хистеректомия, която е малко по-разширена, не носи вреда на донора и съответно реципиентът я получава още в същия момент. Екипите работят едновременно. Това е много по-добрият начин.

Какви изисквания за донорите ще се наложат у нас?

Истината е, че за това ще имат дума юристите, но в чисто медицински план ще настояваме донорите да бъдат жени, които са завършили репродуктивните си способности и са на прага на менопаузата. Такива, при които матката вече няма функции в живота на жената.

Четох, че този вид операции продължават по 9-10 часа. Има ли по-специални рискове?

Рисковете са в рамките на обичайното. Продължителността идва от това, че тя трябва да бъде направена много внимателно и прецизно. Шведите, които придобиха рутина, вече правят операцията за 5 часа. Прецизността, сработването на съдови хирурзи, гинеколози, подготовката в същото време на реципиента, измиването на матката от кръвта, изисква сработка и прецизност, изисква време. Затова при първата трансплантация бяха необходими 10,5 часа, но миналата година съобщиха, че този период е сведен до 5.

Колко от жените, които идват при вас, се нуждаят от такава трансплантация? Предполагам това са много редки случаи.

Това, което аз изповядвам, е че в България, в ситуацията, в която се намираме, трябва да се борим да дадем възможност на всяка жена да роди своето бебе. Пациентките не са много, но ако успеем да направим добра практика и успешни трансплантации, освен жените, които са се родили без матка и тези, претърпели тежки усложнения при раждане, довели до загуба на матката и бебето, могат да се възползват и такива, които имат нищожни матки от кюратаж или огромни миоми; жени при които възможностите са да се откажат, да осиновят или да ползват сурогатство, при положение, че яйчниците им работят.

Тук е мястото да ви кажа, че за трансплантация може да бъде подходяща само жена на възраст до 38 години, която има собствени, добри яйцеклетки. Защото ембрионите, които ще се имплантират в матката, трябва да бъдат събрани и получени предварително, преди да бъде осъществена трансплантацията. Илюзия е, че всяка жена може да е подходяща за трансплантация. Подходящи са само жените, които имат добри репродуктивни функции. Яйчниците им работят, но няма къде да растат бебетата им. Когато яйчниците не работят или жената е в много напреднала репродуктивна възраст, тази операция е безсмислена или неосъществима.

Защо е така?

Ембрионите се създават преди да се трансплантира матката. След това тя се трансплантира, следва период от няколко месеца наблюдение как се приема от организма. Успешно трансплантирана матка е не матка, която е приета от тялото на жената и тя менструрира регулярно, а тази, в която се развие бременност. Това е истинският успех. Истината е, че първата матка в света беше трансплантирана в Турция, но тя не износи бременност. Основната функция на матката е да се развие бременност в нея, иначе не може да се смята, че е трансплантирана успешно.

Имате ли потенциални пациентки?

Лично аз, познавам 7 момичета, които разчитат на това. Това е тяхната голяма надежда, това което ги крепи, защото иначе трябва да се обърнат към сурогатство, което е забранено в България, и да го правят в чужбина. Там нито здравето, нито юридическите им интереси са защитени по някакъв начин.

Говорим за иновативна медицина, а неотдавна вие станахте първия обучителен център по лазерна гинекология. Каква е реалната стойност на този успех?

Ние сме първият център в България, сертифициран от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, за обучение на лекари от чужбина по репродуктивна медицина. Създадохме лазерното училище, тъй като има голям интерес към нещата, които правим и работим в ежедневната си практика.

Много хора от чужбина настояват да дойдат на обучение при нас. Лазерът е не само практика в хистероскопията. При нас е практика и в лапароскопската хирургия, използваме го почти ежедневно. Това е нещо, което дава много прецизна хирургия и много бързо възстановяване на пациента. Всички манипулации са много точни. Нещо, което не може да се каже, че е без алтернатива сравнено с други методи, но което определено представлява голям интерес в световната общност на хирурзите-гинеколози.

Явявайки се в известна степен пионери в тази област, работейки с много колеги от чужбина ние установихме, че интересът към нас е голям, затова създадохме това международно училище. Първите чужденци са вече обучени, а през есента ще имаме групи с по 6-7 души от цял свят. При нас има хора, които искат да учат лазерна хирургия, от Германия, Швейцария, дори от Шри Ланка и Саудитска Арабия. Това означава, че светът знае нещо за България, което мен в личен план ме кара да се чувствам горд.