Д-р Неделчо Тотев: Общинските болници са пред поредния фалит

Янка Петкова
18 февруари 2020 в 12:55 | 1447 |0

Предизвикателствата и добрите практики в здравеопазването обсъдиха представители на браншови и пациентски организации, Министерство на здравеопазването и парламентарната комисия по здравеопазване. Дебатът е част от проекта "Най-добите болници 2019". Докато участниците коментираха телемедицината, електронната здравна карта и медицинските хеликоптери, председателят на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев заяви, че когато най-сетне бъде създадена електронна здравна карта, в общинските лечебни заведения няма да са останали специалисти. За проблемите на болниците в отдалечените и рискови райони разговаряме с д-р Тотев, който е и управител на МБАЛ-Чирпан и д-р Иван Димитров - управител на МБАЛ "Св. Иван Рилски", Горна Оряховица.

Д-р Тотев, като че ли не споделяте оптимизма на другите участници в дебата за управление на съвременното здравеопазване.

Ние сме тук, защото изразяваме съпричастност и уважение към колегите. Темите, които се дебатираха, са далеч от общинското здравеопазване, защото в момента ние се борим за насъщния. При нас е борба за съществуване, а тук е борба за пациенти, което само по себе си също е борба за съществуване. Но когато борбата води до насъщния и само до него е едно, а когато ти дава възможност да се развиваш и просперираш, е друго.

Д-р Иван Димитров: Няма как да се сложи знак за равенство между болница, която се намира в един активен икономически район като София, и болница, която се намира в район с ниско икономическо развитие, да кажем Видин или Силистра, или някъде другаде, или отдалечена от университетска или по-голяма държавна болница, с много по-голям процент здравнонеосигурени лица и лица с ниски доходи.

В никакъв случай не трябва да се случва здравеопазване на чисто пазарен принцип. Държавата трябва да влезе в своята регулация и да осигури еднакъв достъп до болнична помощ както в София, така и в Силистра, Видин, Мадан и навсякъде другаде. Защото в тези райони единствените болници са общинските. Ако те не бъдат подкрепени извън клиничните пътеки, няма да могат да се справят. Каквито и промени в клиничните пътеки да се направят, дялът на средствата, които влизат в общия бюджет на общинското здравеопазване, няма да се увеличи.

Проф. Димитров от Надзорния съвет на НЗОК предложи да се създадат буфери за общинските болници. Дали ще се възприеме такъв подход, защото вие имате социални функции в много голяма степен?

Д-р Неделчо Тотев: Трудно е да отличиш социалната от чисто здравната услуга, която предлагаш на един пациент, който няма средства дори да си купи лекарства, да си осигури храна. И ако ти не го приемеш, остава на произвола на съдбата и пътува за небитието. Има един фонд, който ни дават през Министерството на финансите за „отдалечен и рисков регион“. Този фонд през годините нарасна малко. Беше създаден още по времето, когато здравен министър беше Десислава Атанасова. Тя тогава ни чу и полека-лека тази сума взе да пълзи нагоре.

Миналата година стана нещо, което за нас беше революция, защото към тези пари, които бяха 10 млн., с благоразположението на премиера бяха отпуснати още 30 млн. Впоследствие се реши тези 30 млн. да не се дават, че ще станат много, да се дадат само 18 млн. от тях, независимо че бяха отпуснати точно за общинско здравеопазване и така 18 и 10 станаха 28 млн. Тази година се разпределя горе-долу същата сума между всички общински болници. А тогава щяха да се дават на онези, които са в отдалечен и рисков регион, обслужват хора в неравностойно положение, хора, които са на най-ниското стъпало.

Това беше беше този тъй наречен буфер за мен. Той може да покрие разходите, които се правят за обслужване на неосигурени или защото се работи с много ниско платени пътеки, които не са реално остойностени. Тази година ние очакваме този фонд да скочи, защото скочи и минималната работна заплата с 10%. Ние вдигнахме заплатите не само на сестрите, а и на всички останали категории, иначе става „кошер“. Сега обаче сме на прага на поредния фалит. Давайки заплати, ние стигнахме дотам да харчим 91% от цялата заработка.

Вие казахте, още когато се говореше за повишаване на заплатите на медицинските сестри според Колективния трудов договор (КТД), че това ще е непосилно за общинските болници. Ситуацията не се е променила вероятно?

Д-р Тотев: Напротив. Тя се задълбочи. Защото тогава ни обещаваха клиничните пътеки да скочат с по 30-40%. Реално през юни миналата година някои пътеки се повишиха с 10-15% срещу 30% в някои определени болници. След това ни обещаха 60-70% увеличение, сега от началото на година увеличението е реално с 6-7%. Това е при общинските болници.

Д-р Димитров: А ние качваме заплатите от 1 януари с 10%.

Д-р Тотев: И бюджетите щяха да бъдат намалени. Сега ще видим, може и да грешим. Намалят ти бюджета, вдигат ти малко пътеките, ти въртиш едни обороти и едни 100 хиляди, които си изработил преди, условно казано. Сега ще ги изработиш вместо със 100 пациента с 90, ами 10-те къде отиват? Къде ще ги изпратиш? В областната болница? И там нямат пари. Там е същото. Областните болници фалираха най-напред. Цяла година се говори за болниците във Враца, Видин, в тия, които са в големите градове. При тях кризата е още по-голяма, защото са по-големи от нас, но работят при нашите условия. Ние се мъчим да предизвикаме някакъв интерес, след това се отчайваме. На такива форуми присъстваме от солидарност.

Един вид протоколни събирания…

Д-р Тотев: „Да дадем позитивни послания“. Ами как да дадеш позитивни послания, като си гладен?!

Казахте, че има готовност за стачни действия?

Д-р Тотев: Сестрите ги обявиха (б.р. протестът е насрочен за 1 март). Нещата не вървят на добре. Сестрите си искат заплатите като даденост. Тогава стана цирк по време на подписването на КТД, защото отказах да подпиша преди година и повече, и ни принуждаваха да подпишем с уговорката, че можело да не вдигаме заплатите, само да подпишем. Имаше такива уловки. И сега, слава Богу, че тогава не подписахме, защото щяхме да сме съучастници в това, което се случва - епохата на излъганите надежди.

Ние сме в процес на отрицание. Пред всяка дума има „не“ – неправилни решения, неизпълнени обещания, неудовлетворен персонал немотивирани служители, невъзможно съществуване.

Как виждате бъдещето на общинските болници в тая картина?

Д-р Тотев: Никой не е дошъл да живее при нас, да работи при нас, близките му да са при нас и тогава да си позволи да дава съвети. Всички ни съветват от позиция на столицата. От 24 години слушам съвети.

Преди време казахте, че не виждате решение и смятате, че общинските болници са обречени.

Д-р Димитров: Категорично трябва да има дофинансиране извън клиничните пътеки. Трябва да се създадат законови възможности, за да може общините по-спокойно да финансират своите болници. Може да се направят данъчни облекчения, за да се привлекат и частни инвестиции. Но без допълнително финансиране, извън клиничните пътеки, болници, които са в отдалечени, слаборазвити икономически райони с труден достъп няма да просъществуват дълго.

Трябва да се балансира и да бъде еднакъв достъпът до болнично здравеопазване в страната. Иначе отиваме към оголване на цели региони. Има болници, в които средната възраст на персонала е 60 г. Така е и в болничната, и в доболничната помощ. В един момент след тях няма да има никой.

Тази идея да бъдат превърнати общинските болници в центрове за долекуване на вас как ви звучи?

Д-р Тотев: Това е старата песен на нов глас, казана от хора, които не знаят за какво иде реч. Навремето ни даваха по 2-3 млн. за преструктуриране в подобни центрове. Тези болници, на които ги дадоха, вече ги няма изобщо. Идеята не е работеща. Мен като ме сърби носа, не си чеша… другите части, а си чеша носа. Когато си в остро състояние - имаш възпален апендикс, корем те е заболял, пневмония си направил, ти нямаш нужда от долекуване. На нашите хора не можем дори това да им осигурим.

Д-р Димитров: Има клинични пътеки за долекуване. Те стоят почти неизползвани.

Д-р Тотев: И те са за дофинансиране. Някои от тях са по-евтини от хотелски престой. Няма лекарски труд, няма храна, няма хотелска част. Има една измислена сума. Казват „имате пътеки за долекуване, развивайте се по тях“. Е, как да стане - човекът е в остро състояние, има нужда от лечение, аз ще го приема да лежи за долекуване.

С дългове ли ще започнат общинските болници годината? Казахте че 91% от заработката отиват за покриване на заплати.

Д-р Димитров: И въпреки това не можем да достигнем нивата договорени по КТД. Ако трябва да ги стигнем, трябва да дадем 110-120%.

Няма коментари към тази новина !