Държавна бутикова болница

Мирослав Иванов
01 юни 2020 в 13:03 | 12792 |0

Повечето българи като чуем за прием в държавна болница си представяме мизерия, обзавеждане още от комунизма, лошо обслужване и гадна храна. Не мога да повярвам, че съществува и обратният добър пример! Видях го в УМБАЛ "Св. Иван Рилски, която дори всеки софиянец се чуди коя пък е тя и къде се намира. Тази държавна болница е до Центъра по хигиена на бул. "акад. Ив. Гешов" и отговаря на всички световни стандарти в здравеопазването като конкурира и частните заведения. Даже била най-добрата в неврохирургията. Базата е изцяло обновена, избушена до основи, леглата са модерни с телевизор на всяко, технологиите и оборудването в операционните са последен писък. Най-голямото предимство е, че разполага с изключителни лекари и специалисти. Всичко това видях от петдневния престой в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Приемат ме почти по спешност в края на май за операция на дискова херния между 4 и 5-ти прешлен, и то голяма, с диагноза след изследване на ядрено-магнитен резонанс. Препоръчан ми е доц. Асен Бусарски, който е светило в неврохирургията и голям специалист. Изчитам и разпитвам всичко за него. Преди това 5 месеца се тюхках и мотах дали да си правя операция след като всички близки и приятели ми обясняват колко опасна е тя на гръбнака. Лекарите пък казват, че това твърдение е от миналото от преди 30 години.

Сега медицината е напреднала и се води рутинна операция.

Изпих една торба хапчета и ме надупчиха с доста инжекции за успокояване на болката през януари и февруари. През март вече бях готов и се настроих за операция, то пък дойде пандемията от коронавирус и пак всичко пропадна. Не е и известно кога ще приключи. Решавам да тръгна на рехабилитация докато тече извънредното положение по съвет на доц. Бусарски, за да може да се стабилизира малко състоянието ми.

Тръгвам в частен рехабилитационен център в Белите брези, който работи със Здравната каса. Специалист е д-р Зоя Алякова и две момичета, които работят и се учат там. В началото на пандемията всичките им пациенти се разбягаха, останах само аз, но работят заради мен - да облекчат болката ми. Всеки ден ми правят на гърба магнит, ултразвук и ток. Започва да отбъбва хернията и болката да намалява.

В средата на април съм захвърлил всички хапчета и медикаменти. До края на същия месец болката изчезва изцяло, но аз продължавам да ходя. Пациентите започват да се завръщат, вече не ги е страх от заразата. Идва средата на май и аз казвам чао на докторката и момичетата. Здрав съм и вече нищо не ме боли. Прибирам се и започвам да работя хоум офис.

Засядам 4 часа на компютър и изведнъж кръстът пак ми се схваща. Минал е един ден от края на рехабилитацията. Появявам се отново при д-р Алякова. Като ме вижда онемява и само попита - какво направи? Обяснявам, че съм работил 4 часа на компютър седнал на бюро. Ядосано ми отбелязва "нали ти казах да внимаваш, да ставаш на всеки час и да правиш упражнения за раздвижване". Е да, ама работата ме е вглъбила и съм забравил. Почва рехабилитацията отново. Болката е силна и даже накуцвам. Нетърпимо!

Извънредното положение си замина и разрешават плановите операции.

Обаждам се на доц. Бусарски и отивам на преглед. Той ми казва, че вече съм си спешен случай и бързо ще ме приемат. Разпитва къде съм ходил на рехабилитация и че докторката е много добра след като толкова време - 3 месеца ме е държала в стабилно положение.

Влизам в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в ден четвъртък. Започват да ми правят рутинните изследвания - кръв, ЕКГ, рентген на белите дробове и тест за COVID - 19. Всичко е нормално и в норма. Нямам коронавирус, нямам и антитела. Надявах се да съм го изкарал. Операцията ще е на следващия ден - петък в 12 ч. Настаняват ме в стая с още двама души, тъй като няма свободни самостоятелни помещения. Единият пациент е от Враца с вече направена операция по гръбнака от счупване и му е вкаран цимент по прешлените. Гледам го на 3 дни и вече си ходи добре и свободно. Този ден ще го изписват. Вдъхва ми оптимизъм!

Другият човек се оказва руснак - Виталий - много шумен и буен. Нищо не му се разбира, само от време на време иска водка. Не контактува с нас, но за сметка на това всичко блъска и троши. Тропа по един лаптоп, мислейки си, че работи. Изпотроши мишката и един диск, опитвайки се да го вкара в компютъра с кутийката. Не може да легне и да поспи 2 минути. Правим му забележка, няма никаква реакция. Повишавам глас да легне мирно, защото трябва да се съобразява, че има още двама души в стаята. Нищо. Оплаквам се на сестрата. Тя ми казва, че нищо не може да се направи. Не му действат лекарствата. Не бил добре, като имал нещо в главата, вероятно тумор и ще го оперират чак в понеделник. Бил IT специалист. Стана ми жал за него.

Говорих с главната сестра

да измисли нещо. Мила и внимателна жена! Руснакът да остане сам в стаята, защото не може да се спи, а все пак ще ме оперират и след това ще съм изтощен и ще имам нужда от сън и спокойствие. А мен да ме преместят. Тя наистина измисли вариант и той остана в тази стая, а мен ме сложиха в друга тройна стая сам.

Става петък 12, 13, 14 ч., а мен не ме взимат. Сестрата ми обяснява, че има друга сложна операция и не е приключила още. Да не се притеснявам - моята е рутинна. Около 15 ч. идват и за мен. Питат ме дали да ме качват с леглото или ще отида сам на горния (7-мия етаж), където са операционните. Предпочитам сам да се кача, все пак мога да ходя. Посреща ме усмихната сестра, аз също вежливо поздравявам, макар и притеснен. Казвам "хайде да ме почвате и да се свършва с болката". Води ме към втора операционна от пет на етажа. Заявява пред другите от екипа:

- Водя ви един усмихнат и приятен пациент!

Операционната е с много техника и няколко огромни екрана. Предразполагат ме в дружелюбна среда. Сестрата казва да легна по гръб. Учуден питам "ама как по гръб, нали съм с дискова херния и ще ме оперирате в гърба". Тя ми обяснява да легна и те ще ме завъртят с леглото. Хвали се, че е супер модерно. Правят кръг от 360 градуса с него, за да ме нагласят от дясната страна и аз пак питам - "ама пак съм по гръб". Тя казва: "миличък ще те оперираме настрани", като за целта ме връзват. Брей, то наистина модерна работа, не съм гледал подобно в "Спешно отделение" и "Откраднат живот"!

Идва анестезиологът

д-р Емилия Стоилова и започваме заедно със сестрите да си бъбрим за зодии и астрология. Не съм запален по темата, ама знам, че жените обичат. Разпалвам дискусия, че съм зодия Дева. Нейният мъж също бил Дева и се коментира, че сме много педантични и подредени. Настана смях, идва асистентът на доц. Бусарски - д-р. Димо Янков. Това е млад специализант и бъдещ неврохирург, който също ще помага и добива опит. Слагат ми система, измервателен уред за кръвното и чакаме главния човек. Докато се закачаме в шеги заспивам. Последно видях часовника 15.15 ч.
Събуждам се в 17 ч. В просъница от пълната упойка,

екипът продължава да си говори за зодии и астрология.

Усмихвам се и почват пак закачките. Усещам, че нямам никаква болка, всичко се е изпарило. Веднага се опитвам да си мръдна краката - движат се. Успокоих се. Извеждат ме в реанимация за около 2 часа и после ще ме свалят в стаята. Виждал съм я само по филмите. Дишам си сам, но другите вътре са на апарати. Идва д-р Янков, разказва ми за операцията и обяснява, че хернията е изчистена добре и е била много голяма - рекордна за клиниката. Кара ме да си вдигна краката - правя го и той казва - всичко е наред. Днес нямало да ме вдигнат, сега да поспя.
Утре в събота е дежурен и ще ме вдигне да ходя. Казвам си, брей толкова ли бързо? Става 18.30 ч. и вече нямам търпение да ме свалят в стаята да се обадя на близките си, че всичко е наред. Въпреки че знам, че докторът се е чул с тях, защото оставих в документацията телефон, на който той да се обади след операцията. Съобщават ми обаче, че

ще нощувам в реанимацията,

защото се е развалил големия асансьор на болницата и няма как да ме свалят на долния етаж в стаята. Счупена е някаква част и ще я има утре сутринта. Еми каквото такова. Идва нощната смяна и дежурството в реанимацията се поема от д-р Наталия Димитрова и нейният екип. Тя дружелюбно ми заявява, че ще съм неин пациент тази вечер и да не се притеснявам. Моля да ми донесат телефон, за да се обадя на близките, но не става - напълно забранено е да се ползва мобилен телефон в реанимацията. Тогава я моля тя да звънне и да обясни защо не се обаждам, за да не се притесняват и че всичко е наред. Прави го без колебание и с добро чувство. Казах си "Ех, готина е, човечна, ама и красива". Към 21 ч. чувам силна врява.

Настава суматоха

и всички викат: "Виталий стой мирен!". Леле, разбирам, че качват руснака в реанимацията. На долния етаж сестрите не могат да го удържат и буйства, даже ударил едната. Просто не знаел какво прави. Качват го в реанимацията, но слава богу не в моята, а в съседната стая, защото иначе няма спане. С него се борят 6 човека да го вържат, а той ще изкърти леглото. Целта е да му дадат силни успокоителни и да е под лекарство наблюдение.

Трудно е да се каже, че съм спал, защото в реанимацията работят и пищят апарати. На изкуствено дишане са много тежки случаи - отворени глави от тумори и от прекарани инсулти. Страшно е, но хората са спасени. Живи са си! Цяла нощ сестрите и санитарите се грижат добре за тях. На сутринта в събота ми носят една кифла с мармалад.

Това е най-вкусната кифла,

която съм ял през последните 10 години, доста съм бил вече гладен. Дават ми и вода, защото не съм ял и пил нищо от 36 часа, за да не повръщам от упойката. Вече е дошла новата смяна от лекари, сестри и санитари. Започвам да се запознавам с тях и да си говоря. Засякох три различни смени екипи. Търся кусури в някой, но нямам забележки! И новите са дружелюбни и усмихнати. Даже едната санитарка, по-пълничка, ми се оплаква, че покрай коронавируса е било голяма истерия, защото целият квартал и входът са започнали да я избягват, тъй като работела в болница "Св. Иван Рилски" и са я дали по телевизията в някакъв кадър. Нали имаше няколко случая със заразени пациенти и персонал в тази болница. Стана ми гадно, защото те не са прокажени, това им е просто работата. А и тя с гордост ми каза:

- Обичам си работата!

Ние сме държавна бутикова болница. Имаме най-добрите неврохирурзи в България и всички в тази сфера са тръгнали оттук.
Дежурните ми обясняват, че ако не тръгне асансьорът ще ме вдигат да ходя и ще сляза с малкия асансьор. Тръгна големият, хайде отиваме си - аз и още един мъж от Пазарджик, също опериран от херния. Свалят ме в стаята и почти веднага пристига моят лекар д-р Янков, както е обещал. "Ставай, ще ти покажа как, за да не се усукваш и почваш да ходиш. И повече няма да идвам да те вдигам. Ще ставаш сам на час-два, най-малкото до тоалетна". Станах, ходя и нищо не ме боли вече. Само ме опъват конците. Последваха още два дни, в които сервираха прекрасна и добра храна.

Чувал съм, че по болниците дават само буламачи.

Аз не попаднах на такива. Движех се в стаята, по коридора, любознателен да научавам какво се случва. Изписаха ме в понеделник, почивен ден след 24 май. Цялата работа за три дни. При контролния преглед,

доц. Бусарски констатира,

че всичко е наред и раната зараства бързо. След още 7 дни да махам марлята и да започвам да се къпя. Конците са биоразградими. Дава ми напътствия как да се грижа за гръбнака, да спортувам след време, и ме уверява, че е малка вероятността да получа нова херния на същото място. "Докторе ако знаех, че това е цялата процедура и трае 3 дни, нямаше да чакам толкова месеци и да търпя тази болка", заявявам аз. Той ми отговаря, че страхът е голяма работа. Осъзнавам, че важното е да си в добри ръце.

И накрая пак завършихме разговора със зодиите. Оказа се, че доц. Бусарски е Дева, ама онази, за която всъщност говори жена му - анестезиологът д-р Стоилова в операционната.

*Авторът е пиар експерт и бивш журналист.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !